Начало Идеи Гледна точка Бог се роди
Гледна точка

Бог се роди

1779

 

tdimova

 

Какво означава Бог да се роди?

За невярващите празникът навярно изглежда крайно досаден, защото те всъщност не знаят какво празнуват. Що за празник може да бъде един празник, когато събитието в него е чуждо и неприемливо за съзнанието ти? Невярващите чуват фрази, произнасяни от едни и същи хора по едно и също време, които за тях са налудни или най-малкото безсмислени, безспорно досаждащи със своята повтаряемост, безспорно дразнещи със своята непонятност.

За полувярващите –за онези, които все още са по пътя на езотериката, астрологията, преражданията, източните учения, за онези, които вярват „изобщо” в „някаква сила извън нас” – Коледа е някакво смътно и неясно вълнение, свързано с приповдигнато и празнично настроение, със събиране с приятели и купуване на подаръци. Доста често – със захаросани благотворителни жестове, с милозлива „религиозност”. За мнозина пазители на традицията цялото внимание е насочено към трапезата на Бъдни вечер и не съществува дори въпрос какво й е бъдното на тази вечер.

А за нас, които съзнателно се наричаме с Неговото име и сме избрали да сме Негови – какво означава Рождество Христово?

Какво се случва, когато едно дете се роди в семейството? Тиха, смълчана радост, неизказана благодарност, усещането за чудо, за Божие докосване, непрестанен копнеж да бъдем край детенцето, да му се  любуваме и радваме. Празникът е вътре в нас, неописуем и тих, споделен с най-обичните в радостен шепот и трепет.

Това детенце в яслите преди две хиляди години, Творецът на света в образ на дете, дошло на този свят сред безсловесните, в пещерата, защото нямало място в странноприемницата, това дете, родено в сърцето на тъмнината, в утробата на земята, сред камъка, сред сламата, сред най-бедното и унизеното, най-пренебрежимото и убогото…Бог се роди…тази най-недостижимата тайна.

Можем много по-спокойно да приемем мисълта, че Бог е създал вселената, отколкото, че е приел нашата плът, защото ни е обикнал, обикнал е всеки от нас и е поискал да премахне смъртта ни. Това детенце в яслите се е родило само от любов към нас и изисква от нас единствено любов. А нашият най-дълбок и съкровен копнеж е да Му се удивляваме, да бъдем край Него на трапезата Му, да Го съзерцаваме, да Му благодарим. Точно както Псалмопевецът възкликва от дъното на душата си – какво друго бих могъл да дам на Господа за всичките Му благодеяния към мен, освен чашата на спасението да приема и името Господне да призова.

Бог дойде на този свят като дете и нашето внимание по време на Рождественския празник неволно се фокусира върху децата. Отец Иван от Нови хан е баща на сто и двайсет изоставени, нежелани деца. На призива му към помощ за храна за тези деца откликнаха хиляди хора. Той е денонощно с проблемите на тези най-малките, най-беззащитните, най-оскърбените, най-слабите, лишените от радост и обич. Той е тяхната радост и обич. Той е тяхното упование и надежда. Ако не обичаш ближния, не можеш да обикнеш и Бога. Какво ли сърце, каква ли вяра в Господа има отец Иван, за да върши тези дела. Да ги върши за тях, но и за нас, да ни показва духа на евангелската любов, духа на Христа.

Може би празникът на раждането на Богомладенеца ще бъде най-истински там, сред младенците в Нови хан.

 

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите "Емине", "Майките", "Адриана", "Марма, Мариам" и „Влакът за Емаус”. През 2007 г. "Майките" спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен и филмът „Аз съм ти”. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. През 2019 Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжнина. През 2019 излезе романът ѝ “Поразените”, който на следващата година се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България”, спечели наградата за проза „Перото” и „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга. През 2023 е публикуван романът „Не ви познавам”, своеобразно продължение на „Поразените”. От 2012 е колумнист към Портал Култура. Есеистичните текстове са събрани в книгите „Четири вида любов”, „Ороци” и „Зове овцете си по име”, „Молитва за Украйна”. Носител е на Голямата награда за литература на СУ „Климент Охридски” за 2022, както и Вазовата награда за литература за цялостен принос през 2023.

Свързани статии

Още от автора