Разговор с босненския писател Ненад Величкович и с Кристин Димитрова на Софийския литературен фестивал (10-15 декември 2013). Водещ е Йордан Ефтимов, участва преводачката Людмила Миндова.
Босненският писател Ненад Величкович е познат в България, макар през последните години да не е така активно превеждан, както по-рано. Затова срещата с него е като второ запознаване, така я определи водещият Йордан Ефтимов. Вижте част от разговора, състоял е на Софийския литературен фестивал, някак естествено той се съсредоточи върху преподаването на литература в училищата и национализмите.
Болестта на времето, идеологията, която парализира разума , така Ненад Величкович нарича национализма. Всички причини, заради които започна войната в Босна и Херцеговина, все така съществуват и днес. След 20 години се вижда, че няма извлечени поуки от историята.
В Босна и Херцеговина съжителстват три национализма, децата, които живеят на една улица и посещават три училища – сръбско, хърватско, босненско, всъщност получават различно образование. А литературата е основният канал за националистическа манипулация. По-лесно се лъже с литература, отколкото с история, където все пак се работи с документи, подчертава босненският писател и привежда много примери от изследването, което неотдавна е публикувал. Основните автори, включени в учебниците, са тези, които възпитават в национализъм, единици са писателите, които развиват критическото мислене на децата.
Ненад Величкович (1962, Сараево) е един от най-ярките съвременни белетристи на Босна и Херцеговина. Преподавател в Сараевския университет и главен редактор на издателство Омнибус.
Пише проза, пиеси, филмови сценарии, литературни изследвания, критика. Автор на книгите: Квартиранти (1995), Дяволът в Сараево (1996), Сексикон/Секспресионизъм (1998), Сараевски гастронавти и Бащата на дъщеря ми (1999), както и на сатирични и хумористични разкази, научна монография за Стеван Сремац – един от класиците на сръбската сатира, и други произведения. В краткото си интервю на сайта на Международния софийски литературен фестивал цитира Брехт: „Изкуството трябва да се бори срещу злото, а не срещу скуката”.
Кристин Димитрова има единадесет поетични книги, сред които Градината на очакванията и отсрещната врата (2012), My Life in Squares (2010, UK), Сутринта на картоиграча (2008; Чехия, 2013), A Visit to the Clockmaker (2005, Ireland).
Авторка е на романа Сабазий (2007; Беларус, 2012; Румъния, 2013) и на два сборника с разкази: Любов и смърт под кривите круши (2004), Тайният път на мастилото (2010) и др. Носителка на пет награди за поезия, три за проза и една за превод. Произведения на Кристин Димитрова са преведени на 26 езика.
На сайта на Софийския литературен фестивал тя описва Балканите в следните три изречения: „Балканите имат обща кухня, обща склонност към безглаво веселие, обща нагласа да се оплакват, обща нужда да величаят и мразят себе си, обща страст към музиката и общ мързел. По-силните държави от векове ни се месят в работите, но ние все се надяваме, че това е, защото ни обичат. Все сме уж най-умните и все сме заникъде, но в този прекалено бърз свят това може да не е най-лошото.”
Йордан Ефтимов е главен асистент по теория на литературата в Нов български университет в София. Доктор по история на българската литература с дисертация върху символизма, издадена като книга под заглавие Божествената математика (2012). От 1993 г. редактор на Литературен вестник. Автор на книгите Опроверганата добродетел (2008), Двойното дъно на класиката (2010), Тук лежи заекът (2010) и Поетика на съгласието и несъгласието (2013). Също на стихосбирките Метаметафизика (1993), Опера нигра (2001), Сърцето не е създател (2013).
