На 22 февруари 2020 г. в сайта на аукционна къща „Аполон и Меркурий“ ООД, собственост на актьора, мениджър и издател Игор Марковски и художника Димитър Фицов, обявиха предстоящите през тази година търгове. Те ще се проведат на 11 март, 7 май и 11 юни.[1] От корицата на публикувания каталог [обр. 1] става ясно, че това са произведения, които са част от колекциите на бизнесмена Красимир Дачев, който преди няколко месеца, представи част от сбирката си с творби на Никола Танев[2]. От страница 17 на електронния каталог разбираме, че в продажба са четири творби на художника Боян Райнов [обр. 2]. Предлагат се четири сериграфии върху хартия – „Портрет на Богомил Райнов“ (38 х 29 см), „Портрет на Христо Минчев“ (40 х 29 см), „Портрет на Стела Райнова“ (40 х 29 см), „Портрет на Николай Райнов“ (40 х 29 см).

Тук няма как да не направят впечатление две неща – обявените ниски цени от 100–200 евро и по-важното – самите образи. От една страна, това са четири портрета, които за всеки запознат, макар и не в детайли, с творчеството на Боян Райнов няма как да не констатира, че те са твърде отлични от почерка, художествения маниер, стила на работа на автора. От друга страна обаче, ако и да имаме колебания в стиловите характеристики, то по отношение на портретуваните личности безспорно можем да говорим за грешно идентифициране на лица. Най-учудващ е портретът на Николай Райнов – бащата на художника, който е изобразен така подпухнал, така надебелял, че човек би помислил, че през 1942 г. той ненадейно е връхлетян от синдрома на Прадер-Вили или организмът му е задържал прекомерно вода.

Не по-малко смущаващ е портретът на Стела Райнова. Не само заради липсата на съществена прилика между образа и портретуваната личност, а и защото на лавицата в личната ми библиотека стои книгата на Алисия Ортис, посветена на една от музите на големия Пабло Пикасо и самата тя художник и фотограф – Дора Маар. [обр. 3] За мое учудване на корицата на книгата е репродуциран същият този портрет, който на търга на аукционна къща „Аполон и Меркурий“ е обявен като портрет на Стела Райнова. Звучи познато, нали?

Уви, това съвсем не е всичко, защото опитът ми да открия авторството на този портрет ме отведе не къде да е, а до известните роаянски скицници на Пабло Пикасо, днес част от колекцията на Музея Пикасо в Париж.[3] В един от тях откривам не само портрета на Стела Райнова, а и останалите три, които са включени в каталога за предстоящите търгове на аукционна къща „Аполон и Меркурий“. И четирите портрета, според информацията от каталога за търга – създадени от Боян Райнов, са част от тетрадка № 46, заведена под инв. № MP1880.

Пикасо създава своя роаянски цикъл в периода 30 май 1940 – 22 август 1940 г. През септември 1939 г. той напуска Париж заради войната, която е обхванала света. Страхът от бомбардировките го тласка на напусне града и да се установи в Роаян.[4] В началото на следващата година наема работилница на третия етаж на издигащата се при пристанището на града вила Les Voiliers. Август 1940 г. пребиваването на чужденци в Роаян е криминализирано и художникът е принуден да се завърне в столицата. Така Пикасо се озовава отново в сърцето на Франция. На 19 февруари 1942 г. тъкмо върху тетрадка № 46, в която все още има бели листи, прави няколко портретни разработки. През 1948 г. издателската къща Cahiers d’Art, чийто собственик е колекционерът и критик Кристиан Зервос, публикува заглавието Pablo Picasso. Carnet de dessins. В изданието са репродуцирани в оригинален размер 41 от рисунките (42 х 30 см), сред които и тези от Париж. Тиражът е лимитиран – 1 200 копия.[5]

Днес обаче репродукции на четири от тези рисунки, в това число и на портрета на Дора Маар, се продават като творби на Боян Райнов в България. С други думи – някой се опитва да ни убеди, че Боян Райнов създава портретите на тримата свои родственици и на Христо Минчев в Париж на 19 февруари 1942 г. При това като част от тефтера на Пабло Пикасо. Възможно ли е обаче това?

Боян Райнов е роден на 22 февруари 1922 г. в семейството на Николай Райнов като брат на Богомил Райнов. На 4 октомври 1938 г. постъпва в Художествената академия в София, специалност „Декоративно изкуство“. От матрикуларната книга на учебното заведение, където е вписан под № 414, научаваме, че на 20 февруари, тоест ден след като е нарисувал портретите на родствениците си в Париж, е внесъл таксата си за обучение за втория семестър на учебната 1941/1942 г. С други думи – присъствието, а още повече близко приятелство на Боян с Пикасо към 1942 г., което да стане повод майсторът на кубизма да предостави на Боян свой тефтер, в който българинът да направи портретите на съпругата, брат си и баща си, е абсурдно.

Нека тук за пълнота кажем, че на следващата – 1943 г., Боян се дипломира с отличие в учебното заведение в София, като междувременно е сключил брак със Стела Райнова. Заедно с нея след политическите промени от 1944 г. се отправя към Париж. Първите известни ни днес данни за живота на Боян в града датират от 1946 г., когато там той ще осъществи и първата си самостоятелна изложба, представена от Жан Кокто – „Красавиците и зверовете“. Във френската столица той се налага като майстор на скулптурата. Излага заедно с автори като Джакомети и Склавос, а през 1973 г. създава и цикъл гравюри върху калай по стихотворения на Рьоне Шар.[6] След динамичен и изпълнен с много приятелства живот, включително и с личности като Морис Брюзо, Дора Валие, Кристиан Зервос, като на последния дори е личен шофьор[7], Боян Райнов умира през 2005 г. в Париж.[8]

В заключение на всичко дотук трябва да кажем, че предлаганите от аукционна къща „Аполон и Меркурий“ портрети могат да бъдат определени като непринадлежащи на творчеството на Боян Райнов. Нещо повече – изобразените лица не са посочените Стела Райнова, Богомил Райнов, Николай Райнов. С други думи, говорим за фалшификати. От тук насетне идва ред на компетентните органи. А те ни дължат отговори на редица въпроси, включително кои са лицата и институциите (в това число и държавните), които носят отговорност за легитимирането на тези фалшификати?

В помощ на компетентните органи

Без претенция за изчерпателност в следващите редове ще приведа факти за пътя на тези фалшификати, факти, до които в процеса на своите търсения достигнах.

Голямото завръщане на Боян Райнов в България като творец, за съжаление, се осъществява едва през 2006 г. Само няколко месеца след кончината му. Дъщерята на художника – Диана-Мария Райнова, съвместно с екипа на Френския културен институт в София, организира негова самостоятелна изложба в тогавашната сграда на културния институт в столицата на ул. „Дякон Игнатий“2. В експозицията, която продължава от 19 май до 4 юни, са включени 17 негови творби – скулптури и пластики, както и литографии, рисунки и плакати от негови изложби, събрани и предоставени от фондация „Николай Райнов“[9]. Направеният преглед по медиите и репродуцираните творби показани в изложбата, както и видеозаписът от събитието, документирал посещението на брат му – Богомил Райнов[10], ни подсказват, че към този момент не е била експонирана никоя от тези четири творби.

Девет години по-късно е подредена нова изложба на автора, където вече присъства портретът на Стела Райнова, а в действителност, както вече установихме – репродукция на портрета на Дора Маар от Пабло Пикасо. Експозицията е озаглавена „Директно от Париж“ и в нея се представят нови, неизвестни в България произведения на художника, рисунки с туш, перо и акварел, литографии и пластики. Те са създадени в Париж в различни периоди от живота на твореца, между 1945–1973 г.[11] Откриването е на 15 април (вторник) 2014 г. от 18 часа в галерия „Средец“ на Министерство на културата на бул. „Ал. Стамболийски“17. Организатори са Националната галерия (тогава Национален музей на българското изобразително изкуство), Министерство на културата и фондация „Проф. Николай Райнов“. На самото откриване на експозицията „новите“ творби на художника са представени от Диана-Мария Райнова и изкуствоведката Пламена Димитрова-Рачева. Изложбата е отразена подобаващо в медиите. Така от репортаж на БНТ съзираме, че в експозицията са включени репродукция не само на портрета на Дора Маар, но и на още поне две портретни скици, излезли от ръката на Пикасо, също част от роаянските тетрадки на кубиста, съхранявани в Музея Пикасо в Париж – (тези, които са рисувани на 8 юни и 9 юни 1940 г., съответно върху f. 8r и f. 10r) [обр. 4] Това обаче не е всичко – на поканата за събитието, публикувана в профила на галерия „Райнов“, са репродуцирани други две творби на Пикасо от същия цикъл – дамски портрет от 19 август 1940 г. (f. 26r) и портрет на жена, седнала в кресло, от 30 май 1940 г. (f. 2r). [обр. 5]

През 2015 г. се организира нова изложба на Боян Райнов. Този път в залите на Националната галерия с куратор Иво Милев, в която са показани творби от колекцията на Борис Бекяров.[12] В нея, според каталога на изложбата, не е показан нито един от продаваните днес в аукционна къща „Аполон и Меркурий“ тиражирани образи на оригиналните Пикасови рисунки от Роаян.

Две години по-късно (2017 г.), този път в галерия „Райнов“ в София, е показана изложба с непознати рисунки на художника Николай Райнов. От излъчен репортаж по Националната телевизия виждаме не само тези нехарактерни за изяществото на автора рисунки, сякаш те не са негово дело, но и една друга творба. Докато изкуствоведката Бисера Йосифова представя новооткритите случайно произведения, в кадър е показан и един от портретите, предлагани на търга в аукционна къща „Аполон и Меркурий” – Портретът на Богомил Райнов, който тук в репортажа е презентиран като портрет на Николай Райнов.[13] [обр. 6]

През 2018 г. изложбата „Директно от Париж“ е възродена и този път е показана в галерия „Тихото гнездо“ в Двореца в Балчик. Откриването е на 19 юни[14], а организатори на събитието са Министерство на културата, Архитектурно-парков комплекс „Дворецът“, Балчик, фондация „Проф. Николай Райнов“ и Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна.

Ако положим усилия да потърсим кадри от показаната в Балчик изложба, ще видим, че броят на показаните репродукции на Пикасо се е разраснал. Освен някои от вече посочените творби, са експонирани и други – етюди от 19 юни 1940 г. (f. 11r) и скица с поглед към ателието на художника от същата дата (f. 12r). [обр. 7] И още – отново интериорът на ателието с женска фигура (f. 14r), жена, седнала в кресло (f. 4r) и гола фигура от 2 юни 1940 г. (f. 5v). [обр. 8] А като допълнение – на поканата за събитието е репродуциран портретът на Дора Маар, разбира се – отново като портрет на Стела Райнова. [обр. 9]

Факт е обаче, че този път презентирането на експозицията, отново от изкуствоведката Пламена Димитрова-Рачева, ни дава малко повече яснота. По думите на директорката на градската галерия във Варна[15] в изложбата са подредени някои литографии на рисунки от 1940-1942 г., издадени в албум от Кристиан Зервос, които са представени в галерията му „Кайе д ‘Ар“ през 1972–1973 г.[16] Както видяхме по-горе обаче фактите са малко по-различни – това са рисунки на Пикасо, съхранявани в Музея Пикасо в Париж, тиражирани от Зервос през 1948 г. И за съжаление на познавачите – нямат нищо общо с оригиналното творчеството на Боян Райнов. Нещо повече – всички опити да открием реални доказателства, че Кристиан Зервос, който към 12 септември 1970 г.[17] вече е покойник, е реализирал издание с репродукции на творби на българския художник, са неуспешни. Нямаме данни и за изложба на Боян Райнов в галерия „Кайе д ‘Ар“ през 1972 и 1973 г. Единствените известни ни изложби на автора в това пространство са организирани през 1963 и 1966 г.[18]

От интервю на Пламена Димитрова-Рачева за БНР, Радио Варна, дадено по повод на изложбата в Балчик, научаваме и нещо също много важно. Някои от показаните творби се продават. А на констатацията на репортерката, че показаните произведения не са оригинали, интервюираната споделя: между тях има литографии, които са оригинал. Има и такива, които са принтове [19]. Така, между сериграфиите и литографиите, се оказва, че в Балчик са подредени и принтове. И в добавка на всичко това, десет дена по-късно изложбата се открива във филиала на ГХГ „Борис Георгиев“ – ателие „Георги Велчев“[20]. А днес, след почти две години, четири репродукции от тези роаянски образи на Пабло Пикасо, чието авторство е приписано на Боян Райнов, се явяват на търг на аукционна къща „Аполон и Меркурий“.

Дали става дума за преднамерени действия от страна на някои от лицата, замесени в този проект? Или трябва да говорим за една голяма грешка? За невежество, допуснато при разчитането на надписа Royan (указващ мястото, където Пикасо създава по-голямата част от тези рисунки) като подпис – Boyan? А може би съчетание от двете? Каквато и да е истината, ситуацията е все така позорна – за експерти, за търговци на картини, за колекционери и преди всичко за паметта на големия художник, който, макар че намира своето истинско признание като творец в Париж, у нас очевидно продължава да бъде чужденец. И има защо!

_____________________________________

[1] Търг 118 | 119 | 120. Колекции „Красимир Дачев“.
[2] Йосифова, Бисера. Никола Танев в колекцията а Красимир Дачев (каталог). София, 2019.
[3] Официален сайт с дигитализираните колекции на музеите под ведомството на община Париж.
[4] Повече за роаянския период на художника виж в: Cowling, Elizabeth. Picasso: style and meaning. New York, pp. 616–633.
[5] Pablo Picasso. Carnet de dessins. Paris, 1948.
[6] Милев, Иво и екип. Боян Райнов. Колекция Борис Бекяров. София, 2015, с. 119.
[7] Официален сайт на фондация „Зервос“.
[8] Милев, Иво и екип. Боян Райнов…, с. 120.
[9] Макар и след смъртта, Боян Райнов най-после са завръща в родината си, 15 май 2006 г. – vesti.bg.
[10] Русев, Пенко. Разходка с Богомил Райнов до изложбата на брат му Боян Райнов през 2006 г. – 9 юни 2015 г.
[11] Изложба „Директно от Париж“ с рисунки, литографии и пластики на художника Боян Райнов /1921 – 2005/ се открива на 15 април (вторник) от 18:00 ч. в галерия „Средец“ на Министерство на културата.
[12] Иво Милев и екип. Боян Райнов…
[13] Представят необятния свят на Николай Райнов, 10 юни 2017 г. – bnt.bg.
[14] Творби на Боян Райнов достигат с изложбата „Директно от Париж“ до разноезичната публика в „Двореца“ в Балчик, 19 юни 2018 г. – bta.bg.
[15] Пламена Рачева е новият директор на Художествената галерия във Варна“, 14 април 2015. – в-к Дневник.
[16] Изложба в Двореца показва творби на Боян Райнов, 19 юни 2018 г. – dariknews.bg.
[17] Fontbrune, Marc de. Hommage à Christian et Yvonne Zervos. Paris, 1971.
[18] Милев, Иво и екип. Боян Райнов…, с. 119.
[19] Българският представител в Парижката художествена школа в Балчик, 19 юни 2018 г. – bnr.bg.
[20] Творби на Боян Райнов във Варна, 29 юни 2018 г. – bnr.bg.