0
1005

Британското радио

„Някой казваше, че му е достатъчно да слуша радио, за да разбере с какъв народ си има работа. Британското радио е много по-непосредствено свързано със своята публика, отколкото много други радиостанции. То не се бои да постави на разискване всякакви въпроси.“ Едно от британските есета на Георги Марков от поредицата му за Би Би Си. Публикува се за първи път.

Струва ми се, че в целия ми живот нищо не ми е досаждало повече от радиото. Имаше такива времена, когато улици, площади, клубове, обществени заведения, че и планински поляни бяха окичени с мощни високоговорители, които изстрелваха в атмосферата залпове от звуци.

Спомням си, че бях в една болница. Някакъв инициативен умник беше поставил три високоговорителя срещу болничните стаи и всяка сутрин в шест часа заранта те ни събуждаха с ужасния глас на някаква Лалка Петрова или Павлова, която пееше едни и същи песни, след което говорителят четеше едни и същи новини. Може би смятаха, че високоидейната програма на радиото помагаше на нашето оздравяване. Беше време, в което информационните бюлетини се занимавах с броя на кокошките в Бусманци, вместо с важните световни проблеми, да не говорим за важните вътрешни проблеми. А музикалната програма се пълнеше главно с народни песни и партийни и масови песни. Нивото на предаванията беше съобразено не толкова с прогимназиалния вкус на масата слушатели, колкото с прогимназиалните възможности на радиоредакторите. Цял народ се третираше като един човек, с един вкус, с едно разбиране. Трябваше да мине доста време, за да се разбере, че съществуват и други хора, че радиото трябва да удовлетворява различните интереси на различни категории хора. За щастие на слушателите броят на уличните високоговорители значително намаля и програмата на радиото стана относително разнообразна.

Тъжни спомени. Далеч съм от идеята да сравнявам британското радио с българското радио по каквито и да е показатели, защото наистина са два съвсем различни свята и естествено различието в съдържанието води и до различие във формите. Но аз искам да започна с общия проблем на всички национални радиостанции в света – слушателите, онези, към които са адресирани всички програми. Защото за едни радиостанции съществува слушател, а за други – слушатели. По силата на елементарната логика мнозина смятат, че щом 60 процента от слушателите искат да слушат един вид радиопрограма, това е достатъчно основание останалите 40 процента да бъдат изтезавани със същата програма. Да оставим настрана факта, че един и същ човек в различно време има различни предпочитания, които не винаги съвпадат дори с най-добре подбраната единна програма.

Тъкмо затова не мога да не се възхитя от основния принцип на четирите радиостанции на Би Би Си – да се предостави на слушателите сами да си избират, съобразно своето ниво, вкус и настроение. Така се е стигнало до определено диференциране на програмите на британското радио не само в подбора на съдържание, но и в подбора на изразни средства. Най общо казано Радио 1 и Радио 2 предават за най-широките слушателски кръгове, докато Радио 3 и Радио 4 имат програми с преобладаващо интелектуален характер. Ако някой иска да се развлича със забавна музика и забавни програми, ще слуша Радио 1. Ако друг иска да чуе класическа музика или сериозна научно-художествена програма, ще слуша Радио 3 или Радио 4. Дори предаването на новините е съобразено с различните нива на слушателите: по Радио 1 телеграфно кратки, на общодостъпен език, по Радио 4 – подробно аналитични. Всеки разбира, че при отсъствието на изобретението, наречено „радиоточка“, всеки слушател тук може да слуша, каквото предпочита, или да не слуша.

Подобно диференциране дава възможностите за огромно разнообразие на програмите. Ако трябва да се сравни британската телевизия с британското радио, въпреки безспорните качества на телевизията, трябва да дам предимство на радиото. Радиопрограмите обикновено са по-богати, по-всеобхватни, по-интересни, може би тъкмо защото липсва зрелищният елемент.

На първо място според мен стои информацията с всички нейни разновидности – новини, коментари, интервюта, директни предавания. Информацията от всички страни на света, от всички краища на Англия, за всички събития. Все пак с известно предпочитание на британските проблеми, с традиционната обективност. Безспорно за това допринася огромната мрежа от професионални кореспонденти, пръснати из цял свят, които за разлика от много свои източноевропейски колеги, отразяват събитията такива, каквито са. Коментарите могат да бъдат най-различни, но фактите се поднасят в техния истински вид. Когато слушам информацията на британското радио, имам чувството, че усещам действителния пулс на планетата. Човек винаги може да проследи развоя на дадено събитие с всичките му перипетии. При това информацията на британското радио, за разлика от информацията на някои вестници, класифицира новините по тяхното действително значение, така че новината за новото палто на някоя кинозвезда не стои пред новините за събитията в Белфаст или тези за европейската сигурност. Новините за виетнамския фронт идват не само от Ханой, но и от Сайгон. Всичко това ми дава основания да твърдя, че британският радиослушател е един от най-добре информираните.

Друго важно място естествено се пада на музиката. Радио 1 предава от сутринта до късно през нощта с малки прекъсвания забавна музика или по-точно популярна. Едва тук от Би Би Си аз можах да разбера огромния диапазон на англо-американската попмузика. Познати и непознати попзвезди и музикални състави се редуват почти безспирно пред микрофона на Радио 1. И освен това попмузиката е застъпена в редица рубрики като „По избор на слушателя – вашите сто най-хубави мелодии“, „Джаз клуб“ и т.н. Някои наричат попмузиката „музика на века“ и ако се съди по нейната популярност, това сигурно е така. И тъкмо в тази страна се роди един от върховете на тази музика – „Бийтълсите“.

В същото време пред микрофона на Радио 3 звучат произведенията на световната музикална класика и съвременна музика, реализирани от най-добрите изпълнители и оркестри. Тук няма граници, няма забранени имена, нито заклеймени произведения. Шостакович се свири едновременно с Шьонберг, Бах с Елгар. Давид Ойстрах свири наред с Йехуди Менухин. Нека вземем само за пример програмата за 19 март: Яначек, Римски-Корсаков, Бах, Хайдн, Прокофиев. Никой не се е уплашил, че прави комунистическа пропаганда, като поставя в програмата в 11 ч. кантатата на Прокофиев за 20-годишнината от Октомврийската революция, изпълнявана от Московската филхармония и дирижирана от Кирил Кондрашин. Самото съставяне на програмата показва високо професионално разбиране и художествен усет.

Голямо място в програмите на британското радио заемат забавните, хумористични, сатирични и друг вид развлекателни предавания. Те са съсредоточени главно в програмите на Радио 1 и 2. Не е моя работа да преценявам качествата на британския радиохумор, може би твърде „островен“, за да бъде близък на човек от континента, но на мен много ми допада онази Бърнардшоувска ирония, която често придружава предаванията. Има нещо от добродушното шопско презрение към световните съблазни. „Хайде, де! Чак па толкова!“. От хумористичните предавания бих отбелязал чудесния „Парад на комедията“.

Не по-малко място се отделя на научните и художествени образователни програми. Под най-различни форми, често с артисти, се разглеждат всевъзможни въпроси и по четирите радиостанции. Материалите се изготвят със сътрудничеството на големи специалисти в съответните области и в същото време на достъпен научно-популярен език. Тук бихме могли да причислим и редовните прегледи за изкуство, кино, театър, книги, галерии. Слушах твърде интересната серия „Някои митове в човешката биология“. Трябва да спомена и много добре провежданите радио-уроци по чужди езици, а именно – немски, френски, испански и др., където в 40 часа се полагат основните знания.

Някой казваше, че му е достатъчно да слуша радио, за да разбере с какъв народ си има работа. Това сигурно е вярно за британското радио, защото то безусловно отразява живота на Великобритания и същевременно отношението ѝ към света. Британското радио е много по-непосредствено свързано със своята публика, отколкото много други радиостанции, които имат тия претенции.

Това личи не само от реакцията на британското радио спрямо живота, но и от реакцията на живота спрямо радиото. Въпросите на слушателите, не измислени инициативи на радиослужители, а действителни въпроси, родени от самия живот, намират най-често място в програмите на Би Би Си. Тук са и публичните дискусии, разпределени в няколко рубрики като тази – „Някакви въпроси?“. Думата ми е за активната връзка между радио и публика. И за това, че радиото не се бои да постави на разискване всякакви въпроси, дори импровизирано.

Най-голямото ми задоволство е британският радиотеатър или радиодрамата. Доколкото знам не съществува друга срана в света, където радиотеатърът да участва в програмите всеки ден, че и по няколко пъти на ден. Определено мога да кажа, че качеството на радиотеатъра на Би Би Си е най-доброто, което човек може да си представи в художествено и професионално отношение. И тук няма рамки. Може би само критерий, който е значително по-висок от този на телевизията. От детските радиопиеси до най-сложните радиопостановки на английската класика всичко се изпълнява по един неповторим начин. За разлика от телевизията, която е ориентирана почти изключително към английски автори, британското радио е прозорец към световната драматургия. В последните няколко дни радиото предаде великолепни постановки на „Смъртта на Беси Смит“ на Едуард Олби, „Дим“ от Тургенев, „Хенрих VI“ от Шекспир и др. Би Би Си откри и наложи автори, които по-късно намериха сцените на театрите. Не ми е възможно да се спра подробно на отделните блестящи страни от английския радиотеатър.

Естествено не е възможно радио без спорт, без предаване за децата, без предаване за жените и Би Би Си спазва тази обща тенденция. Както се оплакваше един слушател в София: „Липсва само предаване за мъжете“. Ще отбележа само хубавия тон на детските предавания. За да завърша, че с цялата своя активна дейност Би Би Си е истински отразител на живота на британския народ.

Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Завършва индустриална химия и работи като инженер-технолог. През 1961 г. са публикувани първата му книга "Анкета" и сборникът с разкази "Между деня и нощта". През следващата 1962 г., излиза "Мъже", която получава наградата за най-добър роман на годината. Следват книгите "Победителите на Аякс", "Портретът на моя двойник" и "Жените на Варшава", с които си спечелва име на един от най-талантливите български писатели от 60-те години. Партийната цензура не допуска издаването на неговия роман "Покривът". През 1969 г. писателят заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Установява се за постоянно в Лондон, където става щатен сътрудник на Би Би Си. Също така сътрудничи на Дойче Веле и Радио „Свободна Европа“. През август 1974 г. неговата пиеса “Архангел Михаил” спечелва първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, като няколко месеца преди това на лондонска сцена е поставена пиесата му “Да се провреш под дъгата”. На 7 септември 1978 г. на моста “Ватерло” в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва на 11 септември в лондонската болница “Сейнт Джеймс”. След неговата смърт на Запад излизат "Есета" и "Задочни репортажи за България". У нас те са публикувани едва след 10 ноември 1989 г.
Предишна статияТеренно проучване
Следваща статияДве противоречиви метафизически мисли