Начало Идеи Гледна точка БСП и „светите мощи“ на тоталитаризма
Гледна точка

БСП и „светите мощи“ на тоталитаризма

3845

Напълно убеден съм, че днес комунизмът е безвъзвратно мъртъв. Нещо повече, убеден съм, че той бе мъртъв още откъм средата на дългото склеротично царуване на Леонид Брежнев в СССР и „мощите“ му битуваха само на равнището на официозните декламации около „свещените“ за руските и нашенските комунисти дати и годишнини. За разлика от фашисткия национализъм, комунизмът поначало е дълбоко неестествена за човешката природа идеология. Ликвидирането на частната собственост, на частната инициативност, „общонародният“ труд и анонимната му, централизирана държавна регулация са безумни начинания, можещи да се поддържат само до време и само чрез терор и репресии. Но поради тази причина комунизмът извън териториите, овладени от шайките на червени терористи, експортирани от СССР, се подкрепяше в онези години само от местни характеропати и охолни интелектуални сноби (които собствено съветските им „вдъхновители“ определяха с право като „полезни идиоти“). Днес комунизъм може да се изповядва само от незрели тийнейджъри, родени поне десетилетие и половина след неговата катастрофа през 1989-1990 г.

Толкова по-забележително поради това е, че в България все още съществува партия, идентифицираща се като правоприемница на българските комунисти, и за която комунистическата епоха е „свещено предание“, от което тя упорито не отстъпва. И не – БСП отдавна не се ръководи от комунисти – тя дори отдавна не е тъкмо „лява партия“. Към нейния актив се числят „бизнесмени“ (които „десният“ ГЕРБ все още не ѝ е откраднал) и възрастни „консервативни“ ревнители на тоталитаризма и „традиционните ценности“ (надвикващи се с по-млади такива, позиционирани „надясно“). Всъщност единствената собствена специфика на БСП се разкрива когато стане дума за „свещеното предание“, на което тя е хранител. Именно тогава тези собственици на (пловдивски) панаири, на фирми и компании, яростни противници на Истанбулската конвенция и т. под. изведнъж се мобилизират и започват да бранят нещо, в което сами много отдавна не вярват.

На показателна демонстрация, че това е партия всъщност на „светите мощи“ на тоталитаризма, станахме свидетели през изминалата седмица. Всичките депутати на БСП в приключилото 48 НС отказаха да почетат с едноминутно мълчание избитите от предците им жертви на тогавашния режим на отредения за това ден – 1 февруари, а след това до един напуснаха залата на Парламента, за да не гласуват инициативата тъй нареченият Голодомор в Украйна през 20-те и 30-те години на ХХ в. да бъде обявен за геноцид. Второто ни демонстрира и другата основна характеристика на тази наша партия. За нея Русия е същинска „света земя“, оставаща си такава независимо как се променят нещата в нея. Ако до преди 30-ина години тя бе „флагман“ на интернационалното единство „на всички угнетени и трудещи се по земното кълбо“, ако бе (почти) ликвидирала религията като „опиум на народа“, днес същата Русия е агресивно националистична, въоръжена с почти всички топоси на хитлеризма (вместо Lebensraum проповядва „Русский мир“, вместо евреите – нарича украинците и западните – пост- и полу-човеци), а като мистическо основание на своя фашизъм е взела „светото руско православие“. И ето: при цялата тази – практически на 180⁰ извършила се промяна – наследниците на българските комунисти хранят почти религиозен пиетет към всичко руско. Впрочем самото „руско“ към настоящия момент е в шизофренен статус. Там всичко е „свещено“ и неприкосновено – мумията на Ленин и храма на „въоръжените сили“, Сталин и царя-мъченик Николай ІІ (тоест и убиецът, и жертвата). Както остроумно написа наскоро един избягал от съвременната „Света Русь“ неин поданик – днес там „попове се фотографират пред паметника на Дзержински, което е все едно св. ап. Петър и Павел да биха го направили с Нерон“. Българските „социалисти“ обаче не се травмират от тази шизофренност. Те бранят „светата земя“ на Изток, независимо дали става дума за престъпленията извършени от червените „разкулачващи“ Украйна през 20-те и 30-те години на ХХ в., или за престъпленията извършвани пак в Украйна от самотно кръстещия се в кремълския си параклис Владимир Путин.

По същия начин неприкасаемо „свещено предание“ са едновременно червеният терор извършван от съветските слуги у нас след 1944 г., и… руският храм-подворие в София, където се кръстят люде като Румен Петков и Георги Първанов. От почитането на жертвите на червения терор българските „социалисти“ бягат панически. И същевременно… „консервативно“ и „патриархално“ отказват да гласуват закон срещу домашното насилие, защото се боят от „либералните, леви джендъристи“.

Да, комунизмът на днешните бесепари отдавна е само „свети мощи“ и затова въобще не е в противоречие с подкрепата за Путиновия фашизъм. Той е съхраняване на почитта към тоталитаризма като такъв – независимо дали „интернационалистки“ или „националистки“, атеистично или „църковно“ обосноваван. Защо е така ли? Тук има и една позорна причина. Защото електоратът, от който БСП не се отказа през 1990 г. и към който единствено остана адресирана през всичките 33 години от тогава, е всъщност този на носталгичните тоталитаристи (по силата на носталгията си и русофили). В този смисъл най-естествената коалиция, която оттук нататък би трябвало да търси БСП е тази с проруските фашизоиди от „Възраждане“. Последните – забележете – също гласуваха против приравняването на „Голодомора“ с геноцид, защото той собствено бил… „класово прочистване“. Трябва да се признае, че в този случай „възрàжданците“ бяха доста по-откровени от избягалите от залата бесепари. Както бяха доста по-откровени от тях, когато гласуваха против закона срещу домашното насилие, защото просто са… за всяко насилие.

Ще ви кажа обаче защо тази най-естествена за БСП коалиция е все още трудна за нейните ръководители. Ами, защото в такова едно – аналогично на следдеветосептемврийското ОФ, на горките бесепари ще трябва да бъде отредена вече ролята на поддържащите го тогава (леви) земеделци или звенари. Бесепарите са залязваща партия. Те нямат послания към хората на млада и средна възраст, те нямат идеи, съзвучни със съвременния свят. Те са партията на „свещеното тоталитарно предание“, партията – съхранител на „свещената мумия“ на тоталитаризма, за която гласува един – по естествените закони на този свят – все по-топящ се електорат. А в този смисъл и русофилията им е вид старообрядно поклонение на „светата земя“, от която партията им някога се е пръкнала. Докато „Възраждане“ са автентичните съвременни тоталитаристи – тези, които са заложили на далеч по-първичната и уви, по-съзвучна на грехопадналата човешка природа националистка, комплексарско-отмъстителна парийна страст на фашизма. Но ето защо борбата на демократичните сили у нас трябва да се концентрира днес върху други противници. БСП е все по-жалък остатък. Дори руските „другари“ – създатели на партийни „проксита“ у нас вече го съзнават.

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“ (1988); „Религиозно-философски размишления“ (1994); „Философски опити върху самотата и надеждата“ (1996); „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“ (1998); „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“ (2002); „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“ (2005); „Светът на Средновековието“ (2012); „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“ (2012); „Европа. Паметта. Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (2015); „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата“ (2017); „Историята и нейните „апокалипсиси“. Предизвикателството на вечния ад“ (2018); „Бог е с нас. Християнски слова и размисли“ (2018); „Политико-исторически полемики. Европа, Русия, България, Съвременността“ (2019); „Метафизика на личността. Християнски перспективи“ (2020). През 2015 г. е постриган за иподякон на БПЦ. През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“.

Свързани статии

Още от автора