Начало Идеи Актуално Будители в сегашно време
Актуално

Будители в сегашно време

2562
Ива Дойчинова, фотография Кристина Цветкова

Никола Рахнев, създател на инициативата „Гората.бг“, е големият победител в инициативата Будител на десетилетието (2013–2023). Призът му беше връчен на десетата юбилейна церемония, организирана от БНР.

Ива Дойчинова е журналистка, програмен директор на Радио „Фокус“ и инициатор на кампанията „Будител на годината“. Кариерата ѝ в радиото започва през 90-те години с обедния блок „Трамвай Желание“ по Радио „FM+“. От ноември 2012 г. до август 2017 г. е водеща на „Ива от сутрин до обед“ по „FM+“. През 2018 г. се присъединява към екипа на Българското национално радио (БНР) като заместник главен редактор на сутрешните предавания на Програма „Христо Ботев“, а от юни 2020 г. до декември 2022 г. е директор на Радио „София“. Била е водеща на предаванията „Денят започва“ по Българската национална телевизия (БНТ), „Часът на мама“ и „Денят е прекрасен“ по bTV, „Искам работа“ по Нова телевизия. Носителка е на наградите „Рицар на книгата“ за принос в отразяването на издателския бизнес в България, „Златно перо“ за кампанията „Будител на годината“ и „Жена на годината“ (в категория „ТВ шоу програми“ и за посланик на добра воля във връзка с участието ѝ в кампания за набиране на безплатни ваксини срещу тетанус за майки и новородени бебета в Африка).

Часове, след като почетохме паметта на народните будители, с Ива Дойчинова разговаряме за кампанията „Будител на годината“, за съвременните будители, за будителската мисия на журналистиката и за заразителната сила на добрия пример.

Как се роди и как еволюира идеята за кампанията „Будител на годината“?

Идеята стартира година, след като започнах моя нов сутрешен блок във „FM+“, „Ива от сутрин до обед“, на 1 ноември 2013 г. Изборът на датата не беше случаен. Първият ефир беше изпълнен със съвременни будители с идеята да разкажем какво е да бъдеш будител днес. Включих прекрасни хора, слушатели, които говориха за своите будители. Година по-късно, на първия рожден ден на предаването, с екипа си казахме: „Ами ако направим една класация на съвременни будители?“. Тогава не бях сигурна, че идеята „будител“ ще бъде преведена в сегашно време, защото тя се свързва с тежките години на османско владичество и с погубената ни духовност. Но още с първия избор на будители стана ясно, че макар времената да са по-светли, демократични, свободни, във всяко време има някаква тежест, нещо несправедливо, нещо, което трябва да бъде поправено или да започне да никне отново.

След тази първа година, в която „Будител на годината“ стана д-р Милен Врабевски, се видя, че идеята е много близка до сърцето на българина, никъде другаде по света няма дума с това значение. Ние се вдъхновихме от това, че не просто идеята е жива, а кара много хора да се вглеждат в делата на номинираните, да се радват заради тях, защото, за съжаление, това, което се разпространява през средствата за масова комуникация, по-често не те кара да се вдъхновяваш особено. На следващата година започнахме да правим видеа заедно с Българската национална телевизия (БНТ), за да показваме делата на номинираните и въздействието им. Те започнаха да стават популярни и аз осъзнах, че моята мисия на журналист и изобщо на нас, медиите, е да показваме тези хубави неща, които се случват около нас.

Тази година решихме да направим „Будител на десетилетието“, за да видим как едно дело може да бъде устойчиво във времето, отпечатъкът да бъде устойчив или просто функционирането на тази личност да бъде такова. Получи се много интересно при Жоро Господинов. Тази година питах номинираните какво е било последното десетилетие за тях и се оказа, че той е направил онова изключително светло и в същото време хапещо слово пред деца и политици на паметника на Левски точно на 24 май 2013 г. Тази година пък, точно десетилетие по-късно, той взе наградата „Букър“. През цялото това време той е бил граждански реактивен, чувствителен и точен в посланията си.

Как вие и колегите ви в журито на кампанията си представяте будителите? Какви хора търсите?

Когато търсим будители, ние искаме хора, които, освен да имат, да речем, силно перо и международни награди, както е при Господинов, да бъдат мяра в гражданското ни съзнание. Когато се объркаш, когато времената станат трудни и смутни, да има някой, който да избистри този мрак. Затова Господинов нямаше как да не бъде в „Будител на десетилетието“. Друг пример е Стефан Командарев. Тази година трети негов филм стана българско предложение за „Оскар“. Всички те – „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, „Съдилището“ и „Уроците на Блага“ – напипват някаква важна социална тема. Във видеото за кампанията той казва: „Аз съм лекар, прекарал съм 11 години в медицинската професия. [Чрез моите филми] аз се опитвам да помогна да се постави диагноза на това, което се случва в България, с надеждата, че тази диагноза ще помогне за някакво изцеление“. Той не прави кино просто заради самото изкуство, а системно и успешно създава условия за катарзис в българското общество през неговите рани. [Филмите му] печелят международно признание, защото са на ниво човек, на ниво сърце.

Будителите противостоят на течението. Те успяват да избистрят мътилката. Те успяват да реализират каузи, които са обществено значими за дълго време напред. Те успяват да увлекат безкрайно много хора след себе си. Давам пример: Никола Рахнев. Покрай кампанията той ми написа, че сега си дава сметка колко много работа са свършили с „Гората.бг“. Идеята за инициативата се ражда през 2012 г. и оттогава тя се разраства. Ако погледнете всички 100 будители за тези 10 години, те са в мрежата на доброто и си взаимодействат. Българското общество вече бере плодовете на усилията им. Вземете Фондация „Заедно в час“ и „Уча.се“ – те са създали една животворна двигателна система на всяко ниво в българското образование, като инструменти, формати, подготовка на учители.

Благодарение на будителите аз функционирам като човек и като журналист. Първо, когато ги има, ми е много по-светло и по-спокойно. Второ, знам, че в момента, в който се случи нещо, аз вероятно ще се обадя първо на тях. Трето, когато се организира дарителска кампания някъде, аз имам хора, които са спечелили доверието ми. Един от тях е споменатият Никола Рахнев. Просто знам, че този човек е ефективен, той е като министър на три министерства, прекрасно разбира от логистика и аз знам, че когато нещо е станало в Турция, след  дни там ще има тир, изпратен от Никола. Когато преди години имаше пожари, Никола го викаха в парламента да дава акъл и той го даде много качествено; друг е въпросът дали го чуха. Ако политиците бяха будители, щяхме да живеем в страна песен, но те не са.

При правенето на добро има един парадокс. От една страна, добротворството само по себе си е похвално и подтиква околните да последват добрия пример. От друга страна, немалко хора смятат, че добрите постъпки не трябва да се изтъкват, защото има опасност от злоупотреба с доброто. Как може да се постигне баланс между тези два страни на монетата, къде е добрият вкус?

Според мен добрият вкус е да се казва, защото, когато със своите средства, време, усилия и име застанеш зад определена кауза, ти заразяваш много повече хора и им помагаш да се ориентират – ако вече те уважават, разбира се. Когато не става дума за пиар акция на един човек или партия, правенето на добро не бива да бъде тиха и секретна работа. Когато например даряваш систематично на дадена неправителствена организация или на кауза, която според теб е важна, спокойно можеш да го споделиш във Facebook и да кажеш, че го правиш, защото вярваш на въпросните хора. Доброто трябва да бъде подсилвано с говорене за него, без да се влиза в подробности за параметри на дарението и т.н. Познавам прекрасни хора, които даряват кръв всяка година и го казват. И аз много им се радвам, защото това наистина спасява човешки животи. Кажи: „Толкова и толкова ми отне, малко ми беше замаяно, след това се чувствах щастлив, защото…“. Смятам, че за това трябва да се говори, както е при трансплантациите. Например 15-годишната Даная, след нейната нелепа смърт, даде шанс за живот на хората, наследили нейните органи. В основата на будителството има много болка – за изсечени дървета, за загубени в пожари гори, за загубени човешки животи.

Доколко българските журналисти изпълняват изначално заложената в професията им будителска мисия? Вие и колегите ви по принцип се въздържате от номиниране на журналисти в „Будител на годината“.

Имало е години, в които аз като част от журито много съм настоявала определени хора от нашата професия да влязат заради смелостта си, но другата част от журито винаги са ме убеждавали, че не е редно, защото това е мисията на журналистиката. За съжаление, обслужващата журналистика започна да доминира още повече в последните години и тези пламъчета не са чак толкова много. Но все ми се иска да вярвам, че самата кампания „Будител на годината“ им помага. Нашата роля е да представяме обективно това, което се случва в България, което включва и светлите процеси, светлите промени и светлите хора. Това ни убягва. Другото е необходимостта от мяра в словото на журналиста, от просвещаване. Журналистът трябва да бъде морална норма.

Говорейки за моралната отговорност на журналистите, няма как да не споменем, че напоследък у нас все по-често се повтаря мантрата „има и друга гледна точка“. Като че ли моралната отговорност като понятие се размива заради размиването на границите между факти, гледни точки, пропаганда и фалшиви новини.

Много точно казано. Това се отнася дори до избора на събеседници. Като журналист аз се стремя да каня хора, които уважавам, независимо от коя част на спектъра са. Тук не говорим за политическа принадлежност, а за морал и обективно говорене. Когато се тиражират псевдополитолози, псевдоанализатори, откровени пропагандатори, което е равно на откровени лъжци, и това се представя за друга гледна точка и му се дава ефир, това е злоупотреба с този ефир. В условията на войни, за съжаление, вече го казвам в множествено число, всяко тиражиране на пропаганда е интоксикиране на ефира и това е тъжно. Разбира се, има и платени обслужващи  медии. Затова моралният ангажимент на журналиста, заставайки със своето име да представя теми, тези и гости, е изключително отговорна задача.

Вие самата усещате ли се като будител?

Не, не се чувствам будител. Почти всяка година някой ме нарича така, защото правя тази кампания. Аз се чувствам като журналист с чиста съвест и медиатор на будители, това е моята работа. Смятам, че част от честта на тази професия е да оставя светла диря, човек да остави на обществото нещо, което е по-голямо от самия него. Ако аз взема всичките си материали и разговори като журналист и ги сложа от едната страна на везната, те ще бъдат в пъти по-леки от това, което съм направила през „Будител на годината“, защото кампанията е дала на обществото и на номинираните много повече като вятър в платната им, от работата ми като журналист. Във видеата с номинираните мен ме няма, защото за мен много по-важни са дълбочината на тези разговори и посланията в тях.

След десет години като двигател на „Будител на годината“ възнамерявате ли да останете толкова активна част от кампанията и през следващите години? Как бихте искали да се развие инициативата оттук насетне?

Кампанията е по-голяма от мен. Много се изморявам понякога, децата ми ме питат защо продължавам да го правя и аз им казвам, че това са два месеца от живота ми на година, от които три седмици са особено тежки. Но то е по-голямо от мен, ти нямаш право да се спреш, нямаш право да се оплакваш. Аз исках да направя този цикъл от 10 години. Бих искала да имам по-голям екип, да речем, всяко видео да се прави от различен човек, да има различен подход, най-малкото за да мога да се наслаждавам повече на всичко, което се случва, да създам група от хора, които да го продължат, да го мултиплицират, да го модернизират.

Даниел Пенев е журналист, преводач и редактор. Автор на книгите „Хората, които променят България“ (част I – 2019 г., част II – 2022 г.), „От нас зависи“ (2020) и „Да тичаш към себе си“ (в съавторство с Краси Георгиев, 2021). Като преводач от английски език работи по книги като „Дарът“ на Едит Егер, „Забави темпото!“ на Карл Оноре и „Обещанието на един молив“ на Адам Браун.

Свързани статии

Още от автора

No posts to display