1
853

Бунтът на косата

Pelo malo
„Лоша прическа”

София вече си няма лятно кино, представяте ли си?! Но в Борисовата градина има едно заведение, на което му допада да изпълнява подобни функции в недъждовните летни вечери. Репертоарът в „Маймунарника” е своеобразно продължение на София Филм Фест. Един от филмите отвежда зрителите в съвременна Венецуела…

„Лоша прическа” е пледоария на толерантността. Оригиналното заглавие на филма идва от венецуелския израз pelo malo, който се използва като нарицателен за хората от смесена раса, т. нар. метиси. Носителят на Златна раковина от фестивала в Сан Себастиан 2013 разнищва темата за различността и правото на избор на фона на един сивкав, отчужден и заплашителен Каракас, който до голяма степен напомня на майката на главния герой – и градът като нея лъха на безнадеждност и озлобление.

В „Лоша прическа” всеки има своята мечта и се бори, за да я постигне, но изглежда никой не е в състояние да я осъществи в ситуацията и средата, в която живее. С остър документален поглед режисьорката Мариана Рондон ни представя доста обезпокоителния образ на едно латиноамериканско общество, доминирано от пропагандата на (днес вече покойния президент) Уго Чавес. Балансирайки между любов, омраза и смазващо бездушие, филмът преплита емоции, хумор, истина и привидност.

Юниор е на 9 години. Живее в беден квартал на Каракас с майка си Марта и с малкото си братче, има къдрава коса като покойния си баща, а би искал да има правите коси на Марта. Той обожава да пее, да танцува с баба си и непрекъснато се мъчи да изправи косата си пред огледалото в банята. Но за майка си той е мъжът в семейството и тя го обича единствено като такъв…

Pelo malo 3
„Лоша прическа”

Третият игрален филм на Мариана Рондон, която олицетворява възраждането на венецуелското кино, не пренебрегва развитието на сюжета заради формалните решения, а персонажите му са грижливо разработени. Повдигайки въпроса за параметрите на мачизма в съвременната реалност на своята страна, режисьорката се заема с деликатен сюжет и оформя жесток киноразказ за общество, все още белязано от силно религиозно присъствие, в което едно малко момче трябва да се съобразява с официалния модел – да обича спорта и да дава доказателства за мъжественост на всеки етап от живота си.

Темата за хомосексуалността е подета директно от Марта в разговор с лекаря, който трябва да „излекува” сина й, но подходът на режисьорката не е да противопоставя детството на сексуалното осъзнаване. Както в „Животът ми в розово” на Ален Берлине, колебанията около половата идентичност се свеждат предимно до външния вид и мечтите, които той подхранва, и остават през по-голямата част от времето просто подозрения, които поведението на момчето провокира.

„Лоша прическа” се противопоставя на нетолерантността на една майка, скъперник в любовта, която не разпределя по равно между децата си. Истинската драма във филма не се състои в това дали Юниор има хомосексуални предпочитания, а че майка му мисли така, което се превръща в мотив да се бои от и за него, и несъзнателно да го отблъсква. Всъщност ситуацията на Марта е още по-печална – тя се смята за виновна за половото „объркване” на сина си, защото не го прегръща и докосва, както прави непрекъснато с малкото му братче, но това чувство за вина не води до никакъв опит да промени поведението си, а отчаяната финансова ситуация на семейството, останало без баща, още повече я ожесточава.

Странността на момчето се състои в желанието на всяка цена да има красива прическа с прави коси, за да имитира звездите на латиномузиката, от които е толкова впечатлен. И въпросът не е дали изправянето на косата и пеенето означават различна сексуалност, а че Марта го преживява по този ограничен начин под влияние на мачистката пропаганда в едно поляризирано общество. Липсата на професионална (и емоционална) перспектива се превръща в тотална нетърпимост към проявите на „отклонения” у по-голямото й дете. Тя се подиграва на танците и пеенето му, а когато Юниор се възхищава на младеж от квартала, майка му го завежда на лекар…

Pelo malo 2
„Лоша прическа”

„Лоша прическа” е киноистория с неореалистичен привкус за отказа от съществуване според нормите, за сблъсъка между нещата, които трябва да правиш, и онези, които не бива. Същинската тема на филма не е сексуалността, а правото да бъдеш различен и драматургичното му равновесие се крепи върху дълбокото разбиране, вложено в изграждането на връзката майка-син. Режисьорката представя майчината грубост, без да я съди. Малкият Самуел Ланге е забележителен в ролята на Юниор, а образът на Марта не се превръща в карикатура на безсърдечна майка благодарение на актьорския талант на Саманта Кастийо.

„Лоша прическа” е голям „малък филм”. Чрез задълбочаващия се конфликт между Юниор и майка му е представена съдбата на цяла Венецуела – сумрачна, белязана от мизерия, където оцеляването се превръща в основна цел. Интересувайки се преди всичко от отделната личност, Мариана Рондон не ни залива с дидактика, а просто ни показва човешката драма. Режисурата е реалистична, дискретна и сурова. Филмът впечатлява с екзотичността си и с галерията персонажи, където няма добри и злодеи, а само нормални хора, които се опитват да се справят с живота и водени от психологическата си нагласа и преживените травми, понякога правят лош избор. Като Марта, която едновременно обича сина си и го мрази заради бремето, което си е внушила, че той представлява.