0
2163

Бурените на лъжата

Дотам запуснато е общественото ни поле, та човек не знае накъде да погледне – отвред лъжи, една от друга по-големи. Че плевелите на неистината изкласяват лесно, а са и доста по-устойчиви от истината, която е нещо крехко и трябва да бъде пазена зорко, е знайно още от Библията. То е част от „проклятието на земята”, за която буквално е речено на Адам: „Тръне и бодили ще ти ражда тя” (Бит. 3:18).

И все пак, прехвърлим ли сравнението в полето на политиката, не можем да не се запитаме: а как се плеви тази буренясала от лъжи нива, дето нас чака, не другиго? Съответно: не е ли общосподелима отговорността за опашатите лъжи, избуяващи ден подир ден пред очите ни, без да срещат енергично противодействие? И накрая: да не би забавянето на хода на звездите, тръгнали обратно на естественото си движение, да е в основата на общата апатия и обществената немара към скандалите, залели ни напоследък?

Щото, ако някой не е наясно – ретроградният Меркурий приключи. Затуй най-сетне ще имаме правителство, надлежно сформирано според хороскопите на участващите в него. Ала звездите, подобно на съдбата, са нещо изменчиво: веднъж вземат, па направят мили очи на някой агент в отбраната, друг път обръснат веждите на отявлен мултак. Иди, че търси сметка на колелото на Фортуна за ненадейните му обрати.

Искам да кажа, че тъй, със звездите, всичко намира от лесно, та по-лесно обяснение. Трудното е другаде, по обраслата с лъжи земя, където, в нашия, български случай, нещата явно са разменили местата си. И ако ще е все така и вече всичко е предрешено, нека тогава, при общо съгласие, просто узаконим фактическото положение на нещата. Та да се знае веднъж завинаги, че:
1. Министерският съвет и ЦУМ официално разменят местата си, което едва ли ще е чак толкова трудно, поради тяхното съседство.
2. Така новото правителство (кабинетът Борисов 3) може да започне да работи и заседава в ЦУМ (в кабинета на г-н Гергов), където явно е любимо място за консултации и се вземат важни за страната решения.
3. На г-н Георги Гергов, като официален консултант на властта, ще се създадат условия да развърти добра търговия и в сградата на бившия МС, място с традиции в подобни начинания. А в новия му кабинет в стария МС пък ще може да заседава легалната опозиция (БСП).
4. В новия МС (ЦУМ) ще бъде официално гарантиран и на главния прокурор, и на омбудсмана на републиката неограничен достъп до въпросния кабинет Г., това харизматично място в аурата на властта. Нали целта е да се преодолее дисфункцията на институциите в страната и така да се спестят исканите промени в конституцията. Последното да се сведе надлежно на г-жа Цецка Цачева в новите й функции. За всеки случай, предвид афинитета на главния прокурор към мястото, да се предвидят поне две стаички за носене на папки от страна на бизнеса и други заинтересовани лица.
5. На г-н Станислав Тодоров Трифонов, народен трибун на мажоритарността, да се издаде постоянен пропуск за достъп до новия МС (бивш ЦУМ) с право на мажоретки и на чакалня в близост до кабинета Г. Така г-н Трифонов ще може необезпокоявано да се среща с всички, без да му е нужно да се крие по кьошетата, което, предвид високия му ръст, е почти невъзможно. Последното със сигурност ще допринесе за видимото израстване на българската демокрация.
6. На г-жа Корнелия Нинова, която е в категорична опозиция, да се издаде само временен пропуск за известния кабинет на г-н Гергов, предвид на влошените отношения между двамата и на нежеланието й да заеме важен пост във властта. Последното да се компенсира със запазването за нея (на държавна сметка) на постоянна маса в ресторант „Друзья” (към Руския културен център), където тя да може да провежда важните си срещи с новите колеги на г-н Решетников, оказали благотворно влияние върху отнелата ни толкова много българска демокрация.
7. Народното събрание окончателно да се премести в сградата на бившия Партиен дом, съхраняваща добрите практики на еднопартийната система. Нещо, което допълнително ще заздрави новата ос на властта в България, включваща старото президентство, новия ЦУМ и новия МС. В топлите месеци част от консултациите между тези институции биха могли да се изнесат пред прозорците на досегашния кабинет Г. – долу в Ларгото. Така всичко ще се случва и пред погледа на президента г-н Радев, без да е нужно той да проявява летателните си качества, за да се сдобива с нужната му властова информация.
8. Фактическото узаконяване на съществуващия порядък на нещата в най-голяма степен ще улесни и новия/стар премиер г-н Борисов, който ще може да провежда официалните си и неофициални срещи вече не в Банкя, а в кабинета Г., на мястото, в което събеседниците му и без това са свикнали да провеждат консултациите си.
Ето нещо, което направо ще взриви задкулисието в българската политика, доколкото новият кабинет всъщност ще заседава сред кулисите, където обичайно се сключват важни политически договорки. Последното ще има положителен и траен ефект, който тепърва ще се осъзнава от българските граждани.

***

Всичко това можеше да е смешно, ако не бе твърде жалко. И ако бурените на лъжата не бяха избуяли чак до такива размери. Впрочем изразът „бурените на лъжата” не е мой, той е цитат от едно есе на Георги Марков, в което той, описвайки тоталитарна България, предупреждава, че разликата между истината и лъжата е повече от очевидна: от бурените не могат да израстат цветя, от бурените израстват само бурени. Което идва да покаже, че корените на днешния политически пустоцвет са доста по-дълбоки.

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж.Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).
Предишна статия„Лунна светлина“ между наградата и реалността
Следваща статияЗа свободата и апатията