0
2729

Бъдете като децата

Видя едно ръждясало бусче. Паркирано в двора на един изоставен строеж. Огледа се. Нямаше никого в двора. Нямаше охрана. Отиде до бусчето и дръпна врататата му. Вратата се отвори. Вътре в бусчето можеше да се спи.

Това го успокои. Имаше къде да спи тази вечер. А може би и следващата.

Качи се на тролея, измина две спирки и слезе на булеварда. Тръгна към подлеза. В подлеза имаше баничарница. Там понякога му даваха баничка.

Тези дни, докато грееше слънце, беше добре. Но сега заваля.

Ако някой го снимаше с дрон отгоре, можеше да види разстоянията, които изминаваше. Огромни разстояния. Затова така го боляха краката. Обикновено вървеше пеш. Но понякога вземаше тролея. Следобяд, когато нямаше много хора. Ако имаше хора, те се мръщеха, като го видеха. Сядаше на последната седалка в ъгъла и си почиваше. После слизаше и пак вървеше пеш.

Стигна до подлеза. Якето му вече се беше намокрило и тежеше. Отиде до баничарницата долу, но веднага разбра, че е закъснял. Чистеха тавите.

Къде спа снощи, не помнеше. Помнеше само, че го биха. Но не много, търпеше се.

Видя, че пред Еврофутбола срещу баничарницата, на масичката отпред, е оставена чашка от кафе. Отиде и надникна в чашката. Имаше малко кафе. Надигна чашката и я изпи.

Помещението до Еврофутбола, където преди имаше сервиз за джиесеми, също беше опразнено – като книжарницата, като магазинчето за конци, като повечето помещения наоколо. Но вътре светеше и в ъгъла имаше дюшек. Дръпна стъклената врата, вратата по чудо се отвори. И той не му мисли много. Отиде до дюшека, легна отгоре и заспа.

Един от онези, които висяха пред Еврофутбола да попълват залозите, видя, че в съседното помещение, на голия под, върху някакъв мръсен дюшек, спи човек. И си помисли, че от това може да излезе добър бизнес. Може да кандидатства в общината: да наеме празните помещения, да ги освети всичките и да показва на уважаемата публика различни представители на човешката фауна. Нещо като зоологическа градина за хора. Дори малко се размечта – как бизнесът му се разраства, как наема помещения и в други подлези. Как обучава своите живи експонати да не мърдат с часове. Как поставя табелки с описания на човешките им съдби. Как получава европейско финансиране. Допи си бирата и си тръгна.

На другата сутрин, когато отново дойде в Еврофутбола, видя, че онзи човек още спи върху дюшека в съседното помещение. Това му се стори странно. Но реши да не се занимава. Да не си навлича неприятности. Взе си кафе, взе си вестник. Запали цигара. Слушаше човешките стъпки около него, грохота на колите и трамваите отгоре на булеварда, това неспирно бучене и изведнъж, кой знае как, в главата му се появи отново онова безсмислено детско стихче:

Ене бене рес
Квентер ментер жес
Ене бене раба
Квентер ментер жаба.

Май го беше чул преди време от някакви деца, които играеха на криеница в кварталната градинка. И виж ти, беше зааседнало в главата му.

За съжаление, той отдавна беше спрял да чете книги. Така че до него нямаше как да стигне книгата „Бъдете като децата” от Владимир Шаров, където на стр. 283 беше даден преводът на това стихче. И преводът гласеше: „Аз съм син на закона и син на своето време, пощади ме, Господи, Отче мой”.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияВаната мина край мен…
Следваща статияПоследната легенда