0
797

Бъдете като децата

Откъс от новия роман на Владимир Шаров, издаден от „Факел експрес“

В новия си роман Владимир Шаров, когото наричат „абсурдист, сюрреалист и мистификатор“, разказва за Ленин, който в края на живота си, вече тежко болен, се отрича от революционните си теории и прегръща учението на Христа. След първия удар на 23 март 1921 г., едва започнал да се съвзема, вождът на световния пролетариат непрестанно мисли за Бог. „Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно“, казва Спасителят (Евангелие на Матея 18:2). И Ленин, който постепенно губи разсъдъка си и става като дете, изцяло се прониква от тази идея. Заедно с Троцки и Дзержински, в пълна конспирация, той организира таен кръстоносен поход към Йерусалим. В него трябва да вземат участие само деца – милионите безпризорни, които Гражданската война оставя без покрив и родители…

Владимир Шаров (1952–2018) завършва история във Воронежкия университет и работи във Всесъюзния научно-изследователски институт за документиране на архивите. Чете лекции и доклади по руска история, литература и култура в Харвардския, Оксфордския, Кьолнския, Римския, Вашингтонския и други престижни университети. Шаров е автор на сборници със стихове и есета и на девет романа, сред които „Преди и по време“ (1993), „Аз ли не жаля“ (1995), „Репетиции“ (1997), „Старото момиче“ (1998), „Възкресението на Лазар“ (2002), „Завръщане в Египет“ (2013), „Царството на Агамемнон“ (2018).
Шаров си позволява да интерпретира крайно своеобразно и смело руската история от XVI до ХХ век. Едни го наричат жив класик, други – литературен провокатор, който работи на границата между историософията и религиозно-мистичното възприятие на действителността.

„Бъдете като децата“, Владимир Шаров, изд. „Факел експрес“, 2019 г., превод от руски Здравка Петрова, редактор Георги Борисов, художник Кирил Златков

откъс от романа

31 юни 1922 година. Ленин, обсъждайки похода към Йерусалим, пише на Дзержински: „Решително настоя­вам: във всеки поел към Светата земя отряд трябва да има чрезвичайна комисия, инак не ще могат да бъдат избегнати измени и предателства“. И обяснява: „Вие правилно корите децата за тяхната доброта, мекота и склонност към всеопрощение. Дори виждайки непрео­долимата греховност на човека, децата лесно правят изключение за своите родители. Стига им да ги прегърнат, за да ревнат като навити с пружина и да започнат да повтарят: мама е добра, добра е. Майката изобщо е извънредно опасна, при първа възможност детето е го­тово да ù прости и да се прибере вкъщи“.

След кратко колебание Дзержински се съгласява, пита как и кой ще сформира чрезвичайките, от какви хора ще се състоят те. Ленин, сякаш не чул въпроса, отначало му препоръчва новия си консултант – Де­мидов, едва после повтаря някои важни неща. Тяхно­то предназначение е да разпръснат съмненията на Дзержински.

Първо, от какви хора. За Ленин отговорът е оче­виден: от сляпо-глухонеми деца. И то изцяло. Пише на Дзержински: пред себе си имаме особен път на развитие и особен тип хора. Разбира се, когато едно дете не вижда и не чува, това е огромно нещастие, трагедия, но изпитанията, които не са те убили, които си понесъл, те тласкат напред. Ленин пов­таря думите на Уилям Щерн: „Това, което не убива човека, го прави по-силен“. Неправилно е да се смята, продължава той, че ако едно дете е глухо и сляпо по рождение, всичко, което ние виждаме и чуваме, за него изобщо не съществува. Убеждението, че слепо­тата е вечен живот в мрак, е измамен, безсмислен опит на зрящите да проникнат в чуждия свят.

Той, Ленин, смята, че ако не бяха налице обстоя­телствата на революционното време, ние изоб­що нямаше да имаме право да нахлуваме в живота им. Вместо онова, което е било отнето от подоб­но дете, обяснява той, на него е дадено чувството за топлина и студ, чувството за вибрация, много по-острите чувства за мирис, вкус, осезание. Така че тяхното знание за света е не по-малко и не по-гру­бо от нашето. Ако децата, за които става дума, общуваха само помежду си, на земята щеше да се зароди народ, невиновен за никакви грехове на слуха и зрението. А най-важното е, подчертава Ленин, че тях не можеш да ги разпропагандираш и превербуваш. Вярно, на следващия ден добавя лъжица катран, пише: „За съжаление, има основания да предполагаме, че сляпо-глухонемите са прекалено чувствителни“.

На 5 юли той се връща към същата мисъл. Писмо до Троцки: „Онези, които имат родители, са слаби, такива ги прави вечната готовност да прощават. В отрядите, тръгнали към Йерусалим, те могат да бъдат водени, а не водачи. Може да се разчита само на сираците“. Отрядът, заключава Ленин, ще бъде монолитен само ако сираците в него са не по-малко от една трета. И все пак въпросът как ще действа ЧК от сляпо-глухонеми, остава открит за неговите кореспонденти. Ленин продължава да убеждава Дзер­жински, обяснява му, че дори сред пролетариите и кадровите чекисти те по миризмата с лекота раз­личават своите и чуждите. Като си спомня отново възпитаника на Демидов, пише: понеже притежават удивително чувство за вибрация, те умеят да слу­шат звука с пръсти. Пеенето е нещо рядко чисто, искрено, така че глухият чекист, като стисне за гър­лото пеещ комунар, веднага ще усети фалша и дали този човек е приятел, или враг.

Крупская отбелязва в дневника си, че Ленин, кой­то до последните дни на живота си имал добро от­ношение към Троцки, все пак го смятал за доктринер и талмудист. В частност не можел да му прости, че когато за пръв път заговорил за детските ЧК, Троцки вместо отговор чрез Гетие му изпратил размноже­на на пишеща машина притчата на Христос за сле­пия водач. Тогава казал на Крупская, че Троцки, въпреки огромния си военен и организаторски талант, едва ли ще бъде полезен. Ленин настоявал, че похо­дът на децата към Светата земя по никакъв начин не бива да стане чисто военно начинание, по-скоро за образец трябвало да послужи неговото собствено, на Ленин, връщане към детството. Когато трима­та обсъждали въпроса кой и как ще ръководи движе­нието като цяло и неговите отделни отряди, Ленин решително настоял комунарите да нямат за начал­ници възрастни. Учителите, възпитателите, коми­сарите, колкото и добри и предани на делото да били, трябвало да останат в миналото: грехът не може да води след себе си праведността. Колоните комунари трябвало да бъдат оглавени от хора, избрани от са­мите безпризорни, а още по-добре било този въпрос да се остави на Божието усмотрение.

Троцки помолил Ленин да уточни как точно трябва да се направи това, а Ленин отговорил, че няма нищо по-лесно: командирът щял да се избира чрез жребий или можело да се използват броилки. По подобен начин Ленин се изказал и за щаба на движе­нието. Предал чрез Крупская: „Децата са си деца, ни­кой не може да знае кога ще бъдат готови, по какъв път и с каква скорост ще тръгнат. Те не са твърде постоянни, а от друга страна, са безстрашни и суе­верни. Обземе ли ги веднъж паника – ще се втурнат напосоки“.

„Уверявам ви – казал на Дзержински, – че във все­ки отряд често ще се вдигат кавги. За нищо и никак­во. Ще има и сбивания, ще се вадят ножове. А после отрядът ще се раздели и всяка част ще поеме към Светата земя по свой собствен път. Никой няма дори да си спомни за предишните си съратници.“

И отново към Троцки: „В походите на възраст­ните организацията, добрата организация, разбира се, играе решаваща роля, което вие, Лев Давидович, блестящо демонстрирахте в Гражданската война. Но тук – аз съм убеден в това – отрядите трябва да вървят самостоятелно, без да се наговарят с никого, без да знаят нищо за никого. Така, унищожиш ли Центъра – край, а подобно движение не може да бъде унищожено. С една дума – заключава той, – в случая аз съм за анархията“.

И все пак, каза Ишченко на следващия урок, в средата на двайсет и трета година под натиска на Троцки бил създаден спомагателен щаб. Ленин също вземал участие в неговата работа. Ролята на цен­търа не е твърде ясна и все пак аз непременно ще ви разкажа за него, но не сега, а в края на втория срок. И продължи: не бива да смятаме, както вчера реши Иванов – и посочи един ученик на първия чин до прозореца, – че Ленин, Троцки и Дзержински с отстраня­ването си от ръководството заради похода до Све­тата земя по същия начин са се отстранили и от неговата подготовка. Напротив, това е времето на тяхната нечувана активност. За да следи как върви всичко, Ленин изисквал лично от Дзержински и от подчинената му ЧК едва ли не ежедневни отчети и за по-малко от две години била свършена голяма, много голяма работа.

За да могат слепите да водят уверено и да заве­дат зрящите в Йерусалим, били съставени подробни карти на миризмите на всяка верста от трийсети­ната пътя, водещи от Централна Русия до Палести­на (изпълнено от Задкавказкия и Средноазиатския отдел на НКВД, отговорник другарят Виницки). Също такава поверстна карта на техния наклон и покрития: камък, глина, чакъл, пръст, та водачите на опип, с крака да могат да определят правилно ли се движи колоната (Европейски отдел, отговорник др. Загницин). Пак за слепите – карта на всички завои, та когато слънцето ти грее в лицето, да можеш да определиш къде се намираш (Далекоизточен от­дел, др. Мясоедов). Също на него било наредено да раздаде по детските домове ермитажната колекция от швейцарски часовници с биещ механизъм. Вибрация­та на капака позволявала да се научава колко е часът дори през нощта.

Докато Дзержински се занимавал с практически­те задачи, свързани с подготовката на похода, на Троцки Ленин възложил идеологията. Но и тук оста­вил за себе си общия надзор. Дневникът на Крупская: Ленин до Троцки (15 септември 1922 година): „Ние трябва твърдо, ясно и определено да обещаем на всички комунари, че още щом първият от тях се озо­ве на Светата земя, сакатите ще проходят, слепите ще прогледнат и глухите ще чуят. И мъртвите ще възкръснат“. „Можете дори да кажете – продължил той в писмото си, датирано от следващата дата, – че в Йерусалим те ще видят майките и бащите си.“

Пак към Троцки след две седмици: „Колоните на комунарите по различно време и по различни пъти­ща ще поемат към Светата земя. Кой криволичейки по планински пътеки, кой направо, сякаш пътят е начертан с линийка, но това няма значение. Изобщо нищо няма значение: нито гладът, нито студът, нито дори дивите зверове. Ако ще и десетки хиляди от тях да паднат убити, а други хиляди да бъдат от­влечени и продадени в робство, дори един-единствен да стигне и да се обърне към Господ, той ще измоли прошка за греховете на всички, всички ще спаси“. И завършва с думите, които скоро стават пионерска клетва: „Един за всички и всички за един!!!“. Основната част от подготовката продължила една година и завършила с генерален преглед. Тогава от трийсети април до шести май двайсет и трета година с благословията на Ленин и въпреки отчая­ната съпротива на организационното бюро на партията в страната – във всеки град и всяка палан­ка – от Петроград до Владивосток – била проведена Седмица на безпризорното и болното дете. Когато докладвали на Ленин, че в нея участвали над три ми­лиона деца, той премълчал, а вечерта, вече преди да си легне, казал на Крупская: „Знаеш ли, днес разбрах за какво, изобщо в името на какво сме работили, и не само ние. Преди Изхода от Египет, за да умножат на­рода, поел към Светата земя, израилтянските жени се плодели, без да жалят сили – износвали по шест деца наведнъж. Излиза, че ние сме се потрудили не по-зле от тях. – И добавил: – Някои може и да стигнат“.