0
1907

Бъдещата архитектура на Европа

Каква е визията на големите европейски страни за бъдещето на ЕС и има ли консистентна българска позиция за начина, по който трябва да изглежда и функционира съюзът?

От референдума за Брекзит насам се лансират различни идеи относно бъдещето на Европейския съюз. От една страна, визията на страните основателки – Франция, Германия и Италия – за европейско ядро, около което да се засили политическата интеграция. Но това предложение не е еднозначно посрещнато навсякъде в ЕС: страните от Вишеградската група например имат силни резерви и прокарват своя визия за културна контрареволюция. Несъмнено различните страни си представят различни неща, когато става дума за реформа на ЕС. 

Каква е визията на големите европейски страни за бъдещето на ЕС, има ли консистентна българска позиция за начина, по който трябва да изглежда и да функционира съюзът. Може ли България да демонстрира някакво предимство и къде стои тя в дебата за реформа на ЕС? Предлагаме ви дискусията на Европейския съвет за външна политика „Бъдещата архитектура на Европа“, която се проведе в София през есента на 2016 г. Вижте гледните точки на Марк Ленард (директор на ЕСВП), Алмут Мьолер (старши анализатор и директор на ЕСВП – Берлин), Манюел Лафон Рапнуи (директор на ЕСВП – Париж) и Андрей Ковачев (член на Европейския парламент и на Съвета на ЕСВП).

Марк Ленард: Бъдещето на Европа се определя в Москва и Анкара

До голяма степен бъдещето на Европа се определя не в Париж или Берлин, а в Москва и Анкара. В тази връзка експертите трябва да преценят до каква степен тези две големи сили могат да преобразят света.

Хората днес имат огромни възможности – в резултат на глобализацията – да преминават всякакви граници, същевременно това води до възникване на множество проблеми, свързани с икономиката, с работата на институциите. В резултат на това има движение срещу либерализацията и глобализацията, срещу идеите на демокрацията. Във всяка част на света има някакво геополитическо съревнование. Когато говорим за архитектурата на бъдеща Европа, трябва да помним, че съществува огромна несигурност, тъй като много трудно можем да разберем националната политика. Това е може би първият от многото тревожни проблеми. Предстоят избори в Германия и Франция, знаем също така, че има 55, така да се каже, бунтовнически партии в целия ЕС. Всичко това ще промени политиката, не знаем какви ще са резултатите и това означава несигурност. Изглежда ясно, че сме в края на един етап, в който вече не можем да мислим по предишния начин за ЕС като проект с все по-дълбоки нива на интеграция. Имаме все пак двигатели на интеграцията – еврозоната, Шенген, европейското сътрудничество в сферата на отбраната. Когато мислим за бъдещата архитектура на Европа, трябва да мислим за различни Европи, защото всяка криза, която връхлита континента засилва идеята за солидарност и същевременно променя ЕС. Когато Великобритания излезе от ЕС, ще се промени балансът на силите. Това означава – дебат за бъдещата икономика на ЕС. Имаме единен пазар само формално, защото тук не става въпрос само за стоки, но също така за услуги. Големи са разликите в богатството например при държави като Люксембург и България. И тези разлики се увеличават, което пък създава натиск. Така започваме да говорим за границите на свободното движение. Всичко това се оспорва в два аспекта – от една страна, бежанците и външните граници на ЕС, от друга страна, това, за което беше и дебатът във Великобритания – свободното движение на работна сила. Този дебат предстои и в други държави.

Как ще се защитава ЕС? Кризата разделя ЕС на Изток и Запад, на Север и Юг. Някои държави може да останат извън еврозоната и Шенген. Същевременно стои въпросът за кризата на европейския ред. Има много държави, които са в европейското пространство на сигурност, но не са сигурни за своето бъдеще – например държавите от Югозападните Балкани. Липсата на война на Балканите не е достатъчно успокоение, необходимо е да мислим за спиране на радикализацията в тези държави, трябва да се намесим, ако се наложи. От друга страна, е важно държави като Грузия, Молдова и Украйна да не попаднат в сферата на влияние на Русия. Въпросът за това какви са отношенията ни с тях е много сложен. Традиционно този въпрос се решава през призмата на разширяването, но как ще подходим сега към тези въпрос е трудно да се каже.

Но най-голямото предизвикателство ни връща отново към българския урок – Русия и Турция и нашите отношения с тези държави. Това са много сложни отношения. Много е важно България да участва в тези дебати, поради уникалния принос, който може да имате.

Алмут Мьолер: Германия твърдо вижда бъдещето си като част от ЕС

Германският подход винаги е бил да се справяме с проблемите, съобразявайки се с географията на съюза. Когато пътувам и разговарям с хората за европейските реформи, те обикновено се дразнят и казват: „Добре, нека говорим по същество, какво трябва да произведе тази система“. Германия, разбира се, не е изоставила напълно своята принадлежност към европейските институции, тя се опитва да реформира еврозоната, но това не е основният фокус. Основният фокус са по същество просперитетът и сигурността на европейските граждани. Можем да кажем, че Германия твърдо вижда бъдещето си като част от ЕС. И това е един от основните инструменти, чрез които Германия иска да постигне просперитет, именно чрез европейската рамка. Всичко това на фона на Брекзит.

Също така има един по-широк разговор, в който се казва, че системата далеч не е перфектна. Въпросът тогава е с какви други инструменти разполагаме. Волята на държавите членки да седнат на масата, да слушат и да общуват е нещо, което приемахме за даденост, но това вече не е така. Бъдещата архитектура на Европа от гледна точка на Берлин има много компоненти, защото става въпрос за това какви инструменти се използват и какви коалиции трябва да бъдат изградени и подкрепени. Трябва да се приеме фактът, че френско-германският мотор не е достатъчен. Ние сме в ситуация, в която националната среда влияе върху това, което могат да направят правителствата. Германското разбиране е доста черно-бяло, доста графично, но трябва да се разбере, че границите все повече се размиват и нещата не са толкова ясни. Кой всъщност държи реформата? На този въпрос няма ясен отговор. Има държави, които се страхуват да не се маргинализират. В политическата битка на идеи трябва да формираме коалиции и да представим различните идеи. Говорим много за центробежните сили в ЕС и трябва да признаем, че те съществуват.

Искам да кажа няколко думи за ролята на Германия във връзка с нейната способност да обединява страните. Дебатът за водещата роля на Германия и очакванията към нея не е от вчера. Ние направихме едно проучване, питахме експерти и политици в страните членки кои са най-важните страни и кои са централните проблеми. Германия, разбира се, е в сърцевината. Берлинските политици са приели тази роля, дори за области, в които това не е много естествено – например сигурността и отбраната. Смятам обаче, че германските политици не са съвсем наясно каква е ролята на Германия в другите страни. Ясно е обаче, че когато Германия предприеме някакви ходове, това има значение за цялата система и води до множество промени.

Кризата с бежанците е важна тема, Меркел дори изясни, че е направила грешка, приемайки от името на всички европейски страни мигрантите на тяхна територия. Това сложи прекалено голяма тежест върху техните рамене. Но тя стои твърдо на позицията, че това трябва да доведе до европейски разговор, че трябва да работим заедно и да видим какъв може да бъде приносът на отделните страни. Германия осъзнава, че има други части на Европа, които се опитват да си кажат думата в борбата за реформирането на ЕС, особено Вишеградската четворка. Германия очаква това от другите европейски страни – желание да си сътрудничат, не непременно да са съгласни, но да седнат и да разговарят, да стигат до компромиси, а не да се отказват от диалог.

Манюел Лафон Рапнуи: Във Франция има силен интерес към идеята за Европа на две скорости

Във Франция дебатът за бъдещето на Европа се води между проевропейците и антиевропейците. Повечето хора не са антиевропейски настроени, но искат друг европейски проект. Има няколко начина да погледнем към този проблем – да кажем, че най-напред това е победа за европейския сантимент, че има френски ангажимент към съдбата на Европа. Но несъгласното малцинство става мнозинство. Така беше загубен референдумът през 2005 г. за европейската конституция. Всъщност хората не се противопоставиха на Европа, а на избраната посока, в която да се движи Европа.

Съществуват два противоречиви импулса. Първо, една обща тенденция, че решението е в по-нататъшната интеграция по много проблеми – например Шенген. Французите настояват за измерение сигурност, за контрол по външната граница. Това трансформира Фронтекс в орган по охраняване на границите. Другият противоречив импулс е силното усещане, че няма нужда да печелим поддръжката на хората за Европа, можем да се движим и без да имаме подкрепата на хората. От 2005 г. насам във Франция много политически лидери казват: „Трябва ни реферундум“. Те нямат предвид излизането от ЕС, но имат предвид например разширяването на съюза. След Брекзит кандидатите отдясно излязоха с идеята, че ще правят референдуми, за да получи популярност и подкрепа. Оланд искаше да прави такъв референдум, защото това би му дало сили в неговите разговори с европейските лидери. Нужна е наистина промяна в договора, тъй като става дума за важни структурни промени, но има консенсус, че това би могло да стане след изборите във Франция и в Германия. Много трудно е да се спечели подкрепата на хората, а трудно може да се върви напред без тази подкрепа.

Сега във Франция има силен интерес към идеята за Европа на две скорости. Четем подобни неща за нуждата от политическо ядро, за еврозоната, която трябва да има бюджет, парламент и т.н., че трябва да има повече интеграция в рамките на еврозоната. Защитава се идеята, че може да има няколко инициативи – например т. нар. процедура или клауза за сътрудничество, особено по отношение на военния капацитет. Но всички тези идеи често остават без последствия, защото са трудни за прокарване, има противоречия и пр. Това може да се сумира в тези два проблема – първо, страните членки, които останат в бавната лента, ще зависят от решенията на онези в бързата лента. Това важи за отбраната, както и за много други проблеми. Другият проблем е, че тези в бързата лента не искат бавните да бъдат прекалено бавни. Ако имате Европа на много скорости, трябва да имате Европа по меню и трябва да се придържате към менюто. Това беше позицията на Франция и това е все още нейната позиция сега, когато ще се обсъжда достъпа на Англия да общия пазар, ако, разбира се, Англия поиска такъв достъп.

Приоритетите на Франция са преди да се отиде към по-нататъшна интеграция, да се получи подкрепата на гражданите на ЕС. Вторият приоритет е силна икономика и силна икономическа кохезия, което не е парола за по-нататъшна интеграция. Става въпрос за инвестиции, иновиции т.н. Третият приоритет е амбиция за младежите. Не може Европа да е привлекателна за гражданите, ако младите не виждат перспектива. Не смятам, че е вероятно да видим нещо повече от това, което споменах, преди изборите през 2017 г. Въпросът е какво ще стане след изборите. Може и да се окажа неправ много скоро, но нека формулирам нещата така, както ги виждам. Имаме същия феномен като в САЩ. Но каквито и да са резултатите, няма да има Фрекзит. Много хора след Брекзит ми се обадиха и питаха кога ще настъпи Фрекзит, казах, че не вярвам в него. Марин льо Пен няма да бъде избрана, това е едната причина, но дори ако бъде избрана, смятам, че Националният фронт извърши преместване в посока – не сме антиевропейци, защото не може да спечели мнозинството, като бъде деструктивен. Така че Националният фронт има по-скромна позиция – да се излезе от еврозоната, но не и от ЕС. Те не казват: ще излезем от ЕС, казват: ще преговаряме с Брюксел, както правеше и Камерън. И ако сделката не е хубава, тогава ще имаме референдум и ще видим дали французите искат да излязат от еврозоната. Саркози каза нещо подобно скоро, той каза, че иска нов договор. Това ме води към становището, че ще продължи обичайната френска реторика – повечето френски лидери преди да ги изберат, а дори и след това, казват: „Имам тук велики идеи, слагам ги на масата и всички мои партньори ще ги видят, ще видят светлината и ще кажат, разбира се, французите са прави, това е истината с голямо „И“, нека да го направим“. Има я тази идея, че французите ще бъдат новият фундамент на Европа, новият фундамент на нейното  преосноваване.

Андрей Ковачев: Ние не харесваме определенията ядро и периферия

В България има сериозно мнозинство в подкрепа на това страната да е част от европейското семейство и, разибра се, това европейско семейство да остане единно. Това е официалната позиция на България – че искаме запазване на единството и целостта на ЕС. Ние сме срещу фрагментирането, срещу това дискусията за бъдещето на Европа да бъде водена в групи и подгрупи, а не във формата ЕС-27. Ние не харесваме определенията ядро и периферия. Какво означава периферия, ние сме в момента в ядрото на кризата по отношение на миграцията. България се стреми към приемане в еврозоната. Тези страни, които искат Европа с променлива геометрия, искат изключения по най-различни политики. Искат да им бъде предоставен нов статут на асоциирани членове. По този начин обаче не бива да се блокират тези страни, които искат по-тесен, по-единен съюз. Европа на различни скорости, срещу което сме и ние, не означава обаче, че не може да има по-тясна интеграция между тези страни, които изявяват желание това да се случи, и другите страни, които не желаят това да се случи и имат проблеми с ратификацията на определени политики.

По отношение на отбраната и сигурността всички изследвания на общественото мнение показват, че европейските граждани искат да видят по-сериозен ангажимент от страна на европейските институции при опазването на тяхната физическа и социална сигурност. ЕС може да отговори на тези искания със споделянето на отбранителния капацитет и споделянето на разузнавателната информация.

ЕС трябва да бъде възприеман сериозно и по отношение на външната политика. Външният министър на ЕС трябва да представлява наистина силната позиция на Европа, способността ние да бъдем глобален играч. Ние сме изключително голяма сила, огромна сила, но ако сме единни.