0
1042

Бъдещето – светло и книжно

ko1
Снимки Стефан Джамбазов

Издателство Colibri празнува 25 години: за литературния кинофестивал CineLibri, за началото и бъдещето – с Жаклин и Раймонд Вагенщайн разговаря Зелма Алмалех.

„Не бяхме само ние, имахме и съдружнички, не можехме да го направим фамилно издателство по онова време. Колибри (Colibri) дойде постепенно като съчетание, като игра на думи, което освен птичето – Libri е книга на латински, Libri & CO, само че наопаки.” Припомня си Раймонд Вагенщайн, един от създателите и управител на издателство „Колибри”, което отбелязва 25-ата си годишнина.

И допълва: „Това заглавие прави добро впечатление. Навсякъде по света хора са ми казвали: „Браво как го измислихте? Гениално!”. Освен това е дума, която лесно се разпознава, помни се. Мисля, че добре попаднахме.”

Разговаряме с него и дъщеря му Жаклин Вагенщайн, която ръководи издателските стратегии и авторските права на издателството. Много е вдъхновена от специалното отбелязване на четвъртвековния юбилей на Colibri. Признава не без гордост, че тя е измислила събитието, което е изключително мащабно, подобен проект ще се реализира за първи път у нас. И Жаки, както я наричат приятелите също има своеобразен юбилей – 10 години в издателството.

Литературният кинофестивал CineLibri

„Първото нещо, което направих, беше купонът за 15-ата годишнина, сега правя купона за 25-ата годишнина. С тази разлика, че повечето неща сега минават през мен, докато в началото не съм била в час.” Казва го с усмивка и продължава: „Купонът за 25-ата годишнина е доста амбициозен. Той започва на 2 ноември и приключва на 14 декември. (Все купон, вмята Рони, така го наричат приятелите). Идеята е да предложим много повече неща за публиката. 20- годишнината беше повече купон за нас и за нашите сътрудници, докато сега ще има много публични акции. Основното е първият в света литературен кинофестивал CineLibri,който е посветен на екранизациите. Идеята е в този фестивал да се покажат най-добрите екранизации на книги. Искаме фестивалът да е многогодишен – горе-долу 70% от нашите книги са филмирани. Междувременно почти всяка книга, която издаваме, се филмира. За първото издание са избрани някои от най-добрите образци от класиката. Сред тях са „Закуска в Тифани”, „Непосилната лекота на битието” и по-нови филми от последните 3-4 години, както и съвсем нови филми, които не са прожектирани в България, и филми за деца. Фестивалът ще продължи 10 дни в 6 киносалона в София, както и във Варна и Пловдив.

ko3

Концепцията на фестивала почива върху идеята за диалога между изкуствата, които не съществуват поотделно. Така книгите оживяват на големия екран. Ще има разговори върху екранизациите, срещи с кинокритици, с актьори, хепънинги след всяка прожекция, ще има почерпки, които ще произхождат от тематиката на филма и на книгата. Ще дойдат видни гости – Дъглас Кенеди, един от най-известните в Европа американски писатели, много от неговите книги вече са преведени на български. Три от тях са екранизирани. Ние  ще покажем „Живот назаем”. Маргарет Мацантини, една от най-известните италиански писателки, носителка на много награди, и Серджо Кастелито, нейният съпруг и баща на четирите й деца, който филмира книгите й с много голям успех, също ще гостуват. Идеята на 50-те прожекции е хората не просто да си купят билет, да гледат филма и да си тръгнат, а да получат допълнителна емоция, празник на територията на литературата, киното и музиката. Ще се включат и няколко оркестъра.

Ще ни гостуват още доста писатели: Гийермо Мартинес, автор на „Убийства в Оксфорд” (филмът по книгата също е част от CineLibri). Ще имаме премиери на български автори. Ще участваме на Международния литературен фестивал с двама испански автори –   Карлос Сомоса и Клара Санчес. Ще има много специален хепънинг по време на Панаира на книгата.

Другият голям акцент е изложбата I love Libri („Аз обичам книги”) –Мостът на влюбените в книгите, 60 художествени фотографии. Тя ще бъде подредена на Моста на влюбените. Фотографиите са изключително красиви, оригинални, с известни български личности от света на музиката, киното, театъра, телевизията, които ще се снимат с любимите им книги, както и автори на книгите, които сме издали в „Колибри”. Сред тях са Татяна Лолова, Цветана Манева, Катето Евро, Белослава, Мая Бежанска, Явор Гърдев и др. Ще има театри за деца в молове и различни обществени пространства, които са отворени, без билети, ще правим и подаръци.” Жаклин Вагенщайн изброява акценти от празничната програма, която започва на 2 ноември от 19 часа в кино „Люмиер” в НДК.

ko2
Жаклин Вагенщайн

Тя уточнява, че е била вдъхновена от обичта на хората към книгите. „Прави ми впечатление при общуването с публиката, с клиентите, в социалните мрежи, от реакциите в сайтовете ни – хората винаги са положително настроени към книгите. Изпитват любов към самата книга, любов, която съвсем не е отживелица, даже напротив, тя е модерна. Много истинска е, много искрена, не само при хората, които са интелектуалци. Когато правим конкурси и даваме като награди книги, при това с партньори, които не подаряват само книги, прави впечатление, че книгата като подарък най-много радва хората.“

Любовта към книгата

Раймонд Вагенщайн не е толкова възторжен, проследява как е било през годините. „В началото след 1989 г. имаше бум на книгоиздаването, след което интересът доста спадна. Изгубихме едно-две поколения, които изобщо не са похващали и книга. Това възраждане на интереса към книгата, която отново стана модерна – да се говори, да се обсъжда и т.н., е някъде от около 5-6 години. Въпреки че мнозинството от хората все така не са прочели нито една книга. Но има една вярна аудитория, която, надявам се, се увеличава. Виждам много млади хора, които говорят за книги, обсъждат книги, виждам на премиерите на книги колко млади хора присъстват”.

ko5
Раймонд Вагенщайн

Днес Colibri са едно от най-големите издателства в България. Може би най-голямото за художествена литература, всяка седмица издават 3-4 нови заглавия, без да броим детските. Раймонд обобщава, че „това е една голяма продукция, един завод за книги, производство, което няма никаква милост. То те притиска, защото имаш договори, срокове, имаш закъснения. Дори и да искаме да намалим малко книгите, защото те се затрупват една върху друга и си пречат на пазара, не можем. Не можеш да спреш за известно време, защото на пазара се появяват хиляди нови книги, не бива да пропуснеш нещо ново. Ако ние спрем да работим в момента, ще издаваме 2-3 години договорените вече книги. Това също е една сложност. Самият избор на книгите е едно от най-трудните неща.” Посочва компютъра пред себе си и допълва, че ако направим експеримент, ще видим колко книги са пристигнали, докато си говорим. Поне 20 книги на ден, според него. „Идват по интернет – от най-различни източници – от агенти, от издателства, от автори и т.н. Не говорим само за български, говорим за цял свят.”

Питаме и двамата дали е труден този бизнес. Според Жаки е по-труден от други бизнеси, защото не е голяма индустрия. „Това не е производство на коли, на самолети или паста за зъби – продукти, които се консумират в количества. Българският пазар е малък, защото е ограничен от самия език, на първо място, и от населението, на второ. Освен това пазарът е непредвидим, хаотичен. Това, обаче, не е непременно минус. Интересно е, че в крайна сметка финансовата кризата най-малко се отрази на тази индустрия. Бизнесът е труден, доколкото е частен бизнес и трябва да се бориш на всяка крачка. Другото сложно в този бизнес е, че се изисква много голямо know how, голям опит, много компетенции, обвързани в цялостния производствен процес със страшно много хора, които са с високо ниво на компетенции. Това затруднява самия процес. Трябват компетенции, трябва опит и не е лесно за нови хора да успеят, защото тук се комбинират бизнеснюхът и компетенции, свързани с много други знания”, казва тя. А Рони допълва на базата на 25-годишния си опит в издателската дейност: „Много различни видове хора са замесени – от дизайнери до редактори, до предпечатна подготовка, печатници, материали и т.н. Различни видове професии се включват в издаването на една книга. От друга страна, имам чувството, че в България това се смята за най-лесния бизнес. Тук сигурно има повече издателства, отколкото в Германия, очевидно много хора смятат, че това е лесен бизнес и могат да го правят успешно. Някои наистина успяват”.

Изборът на заглавия

Питаме ги как правят избора на заглавия от този огромен масив. Рони споделя, че книгите се четат от много хора. Поне 10 души четат, имат външни сътрудници за по-редките езици, имат редактори, външни рецензенти, които препоръчват, имат приятели. Някои автори са постоянни, т.е. издава се всичко, което излезе от тях. Имат много поредици – художествена литература, психология, кино, детски книги, речници и учебни помагала. Даже някой преди години във Франкфурт казал на Раймонд Вагенщайн: „Като гледам вашия каталог, вие може да бъдете 7 различни издателства и всяко да се занимава в различна област”. Припомня си тези думи и допълва, че в Colibri има много направления и работят доста хора. В самото издателство те са около 30 души, има още поне 100 души сътрудници – дизайнери, коректори, преводачи, които работят, без да са на щат. Colibri е и водещо издателство за електронни книги в България. Всяка отпечатана книга има и електронно издание. Единствената причина една книга да не излиза в електронен вариант е, ако авторът не го е позволил. Засега такова разрешение не дават Милан Кундера, Исабел Алиенде, Марио Варгас Льоса.

ko7

От позицията на опита си Раймонд Вагенщайн определя, че работата с агенциите на добрите автори вече е рутина. „Колкото повече, толкова по-добре и толкова повече, защото е важно какво имаш в каталога. Цветът на световната проза, с изключения, разбира се, но каймакът на световната литература го има в нашия каталог. Когато кандидатстваме за едно заглавие, на авторите не им е безразлично в каква компания ще бъдат. Трупаш т.нар издателски портфейл и колкото по-добър и богат е той, толкова повече шансове имаш да се пребориш за едно заглавие. Някой, който няма достатъчно интересен каталог, няма да го допуснат до тези топ писатели, които ние можем да си позволим. Това се постига бавно, в течение на доста време, докато натрупаш достатъчно добър каталог”.

Издателството има поредици класика, модерна класика, има автори от XX век. Стремежът е да издава не само излязлото през  последните три години. Обикновено книгите не са сами за себе си, те са в поредици, но има и отделни „птички”, както ги определя издателят. Но повече са поредиците или авторите, които издават всичките си книги при тях.

Началото

Няма как в този разговор да не се върнем към началото преди 25 години. Раймонд Вагенщайн си го припомня, а и ние сме били свидетели на стъпките им като едно от първите частни издателства след промените. Устояха на трудностите, за разлика от други, които вече не съществуват, развиха се и станаха истинска марка в културата на съвременна България.

„Времето беше такова, че първата книга трябваше да е нещо, което да се търси. Понеже еротиката не беше особено позволена по време на социализма, първата ни книга беше „Историята на О”. Загадъчна книга от загадъчен автор – Полин Реаж. Няколко пъти уж разкриваха кой стои за това име, но със сигурност това не се разбра. Беше много забавно как продавачките на площад „Славейков” тайно четяха под щанда „Историята на О”. Това беше първата книга. Втората беше на Удхаус, „Замъкът Бландингс”, хумористична книга. По-нататък имахме още хумористични книги и така стигнахме до най-големия ни бестселър – „Мълчанието на агнетата”.

Още пътувах по кинофестивали и след като гледах филма на фестивала в Западен Берлин, веднага кандидатствахме да я вземем. Да дадеш на начинаещ издател такъв бестселър, не беше много лесно. Преборихме се…

Бях работил в киното 15 години, но разбрах бързо, че в следващите 10 години повече кино едва ли ще има. Все пак моите съдружнички работеха в издателство „Народна култура” и имаха понятие как се издават книги откъм редакторската страна, не от икономическата и всичко останало. Освен това не се изискваха някакви кой знае какви инвестиции, беше нещо поносимо. А и имаше глад за книги по това време – дефицит, тъй като хубавите книги никога не бяха в достатъчно добри тиражи. Разпространителите искаха по-големи тиражи, но нямаше достатъчно хартия. По наше време, когато ние започнахме, едно от най-трудните неща беше да се намери хартия. И това трябваше да преодоляваме, както и целия хаос на пазара, на т.нар. пласьори-разпространители – мошеници, които ти взимат книгите и после не ги виждаш повече. Всичко беше на улицата – имам доста неприятни спомени от първите няколко години”, заключава Раймонд.

Жаки се включва в разказа за онези години с детските си спомени: „Тогава съм била на девет. Спомням си купища книги и размирна ситуация, спомням си книжарницата на „Солунска”. Тя беше първата частна книжарница, съвсем малка, на половината на това, което е в момента кабинетът.”

Включваме се и ние, като си припомняме за този оазис на книгите, който често сме посещавали. На втория етаж, на около 2 кв.м им беше офисът, състоеше се от едно бюро с два-три стола, по-късно се появи и компютър… Но винаги беше приятно да се отиде там, както днес в голямата им хубава книжарница на ул. „Иван Вазов”… А Рони с присъщата си ирония допълва: „Беше малко принудително. В Западен Берлин, на фестивала, се запознах с една българка, женена за немец, който имаше книжарница за английска литература в града и особено за книги за изкуството – живопис, архитектура. Гостувах му в книжарницата и той ме попита дали ми харесват такива книги, аз казвам – харесват ми. Ще ти пратя една подборка. И изведнъж пристига един камион в офиса ни на „Бенковска” 14, на четвъртия етаж, без асансьор. Наредихме се в индийска нишка да пренасяме тия книги, напълнихме целия офис и изведнъж настана въпросът „а какво ще ги правим?” Тръгнахме да търсим нещо под наем и намерихме тези 18 кв.м, за да можем да приютим тези вносни книги, защото нашите още не бяха толкова много, че да напълним книжарница. Но с вносните книги се напълни докрай. Всъщност тази книжарница беше много популярна, защото единствено тя продаваше албуми. Имаше един златен албум на Салвадор Дали, от който сме продали стотици екземпляри. Беше много модерен за подарък. Дълго време се занимавахме с внос на книги за изкуство, архитектура, мода, дизайн, фотография. После прекратихме тази дейност, посветихме се повече на книгоиздаването. Сега пак внасяме книги, но те са учебници и помагала по френски и испански.”

Тогава негови познати му казали, че някъде в Холандия книжарницата от „Солунска” 40 имала свой близнак… Не без огорчение Раймонд допълва: „В началото бяхме във враждебна среда, защото като кажеш, че си частник, това беше ужасно – мошеник от Магурата.”

ko6
Уютната книжарница на „Колибри” на ул. „Иван Вазов” в София

Както се казва – помним, помним, но заговаряме за по-приятни неща – за семейния бизнес Colibri – бащата, майката Силвия Вагенщайн, (малко ни липсва в приятната компания), дъщерята… Раймонд припомня, че в световното книгоиздаване има много семейни издателства. „Теймс енд Хъдсън” в Лондон е много голямо издателство за изкуство, което е семейна фирма. „Галимар”, „Лангеншайд” – това са имена на хора, които са ги основали, постепенно са се разраснали… До ден днешен техните наследници работят в тези издателства и са собственици в тези издателства. Няма пречка. Ние сме културни дейци, по начало сме били. Пак се занимавам с вид култура, както преди се занимавах с кино. Правиш нещо, което ти е интересно, което има смисъл, има стойност, срещаш се с интересни хора. С десетки писатели от чужбина сме се срещали – тук са ни гостували, ние сме им гостували, по панаири сме се виждали. Носи удовлетвореност, защото си постигнал това, което искаш. Аз по друг повод съм казвал, че нашата дейност е „въпреки“ държавата и „въпреки“ една сравнително враждебна околна среда. Никой няма да ти каже книгите са лошо нещо, но няма законодателство, няма подкрепа, програми за подпомагане на книгите, каквито има в много страни. Тук никой не обръща внимание. Въпросът е, че има страшно много европейски програми за подпомагане на книгите, а български все още няма. Има някакви, но те са наченки, все още не са това, което правят други страни.” Категоричен е Раймонд Вагенщайн за случващото се в културата, не само в книгоиздаването. Но дъщеря му не е съвсем съгласна не само от младежка дързост.

„Подпомага се вече българската литература. От скоро, но е факт. Аз съм част от Консултативния съвет на Националния център на книгата към НДК. Сега представихме програмите на Франкфуртския панаир програмите за превод на българска литература в чужбина. В момента има три български програми, които подпомагат превода на българска литература в чужбина, което е чудесна инициатива и нещата се случват. Чужди издателства кандидатстват реално. Ние имаме предложение, например, за издаването на „Гръцко кафе” на Катерина Хапсали навън, вероятно до края на годината ще има поне два сключени договора за превод.” Добавя, че на Панаира на книгата във Франкфурт са представили и техния млад автор Александър Шпатов, който спечели тази година Наградата на София за литература.

Бъдещето

За тези 25 години Colibri са издали около 2000 заглавия, и то изключително качествена литература. За финал на нашия разговор ги питаме какво според тях е бъдещето на книгата и на издателството. През смях Рони е лаконичен: „Прекрасно. Книгата няма проблеми. Беше създадено малко изкуствено напрежение около интернет, натегнато с някаква паника. Нито телевизията е убила киното, нито радиото е убило вестниците, т.е. това са просто нови технологии. Важното е хората да четат, независимо на какъв носител. В този смисъл бъдещето на книгата не е застрашено. Ще се чете, независимо от носителя, а и книгата на хартия ще продължи да съществува. А за Colibri ние сме оптимисти. Линията е възходяща”.

Жаки: „Аз съм оптимист до болка, а за Colibri още повече, отколкото за всичко останало. Да сме живи и здрави – няма какво да ни спре. Сега особено много се забавлявам с тези странични акции, които правим, те произхождат като идея от книгата, но са встрани от самото книгоиздаване. Много ми е забавно и ми харесва, че не сме ограничени в една сфера. Можем да го правим, имаме желанието, не виждам никакви пречки за бъдещето. Виждам го светло и книжно. Има много нови хора, които се присъединяват към издателството –  не сме сами в работата ни. Нещата се случват, защото има и добре сработен екип, доста престижно портфолио, много сериозни пазарни позиции и know how, което сме придобили с годините. Освен това сме изключително амбициозни, скромни и красиви…”, завършва шеговито тя.

Интервюто е публикувано в сайта Въпреки.