България на Венецианското биенале – по всички правила

Другата седмица се открива Венецианското биенале. Чета прессъобщение, в което пише:

Павилион на Република България
58-о Биенале на изкуството във Венеция
Рада Букова и Лазар Лютаков
КАК ЖИВЕЕМ
11 май–24 ноември 2019

Нататък се описва проектът на художниците с куратор Вера Млечевска, който се надявам да видя реализиран на място – в Палацо Джустиниан Лолин. Има кратки биографии на Рада Букова и Лазар Лютаков. Отбелязва се, че „Българският павилион на 58-то издание на La Biennale di Venezia е официално подкрепен от Министерството на културата и продуциран от Националната художествена галерия, с комисар Яра Бубнова и директор на павилиона Катя Ангелова, и с любезното съдействие на Гауденц Б. Руф, The Arts and Culture Division of the Federal Chancellery of Austria, „Александра Естейт“ и Better Half Garage wines. А в края на прессъобщението пише:

„За първи път участието на България е резултат от национален отворен конкурс, организиран от Министерството на културата и привлякъл широк интерес на артистичната общност в страната“.

Ето това изречение вероятно на повечето хора (а и медии) няма да направи особено впечатление. И е разбираемо, доколкото изкуството е встрани от професионалните и личните им интереси. Често то достига до тях единствено чрез скандали, в които трудно се ориентират и – също разбираемо – се отвращават от тях. Стига се до парадокса широката публика да научава от скандалите, че в България има съвременно изкуство, обаче чрез тях няма как да научи за ролята и смисъла му, а още по-малко за качествата и значимостта му. Защото скандалите не са за изкуството всъщност. В обичайната преливност между медии и Фейсбук текат интриги, обиди и конспиративни теории за хора, организации и институции, заети в тази област, а какво тя „произвежда“, остава на заден план.

Участвам по силите си в тези дискусии, опитвайки се да върна разговора към изкуството, защото то е важното в крайна сметка. И съм много благодарна на приятели във Фейсбук, когато насред ожесточени „престрелки“ ми зададат въпрос, който показва, че наистина искат да научат нещо за света на изкуството. В случая конкретно за Венецианското биенале – и ето какъв беше моят отговор:

„И така, Георги, дойде моментът да ти обясня за Венецианското биенале. Сигурно ще стане дълго, но ще се опитам да съм максимално кратка.
Венецианското биенале е най-старото и най-престижно биенале за съвременно изкуство, в което единствено има възможност за участие на държави с национални павилиони. Тоест държавата е тази, която организира и финансира участието чрез министерството на културата. Венецианското биенале включва и голяма изложба, като кураторът на съответното издание задава темата и отправя индивидуални покани към художници за участие в нея. Тоест участието в изложбата си е престижно индивидуално за художниците, а националното участие е престижно и за държавата. Например Недко Солаков има 4-5, мисля, участия във Венецианското биенале по покана на различните му куратори, но България като държава не участва в него.
В миналото последното ѝ участие е през 1964 – и след това се отказва (под давление на СССР, както каза в интервю Яра Бубнова пред руско арт издание преди няколко месеца). Първото национално участие след това е през 1999 – на Недко Солаков с куратор Яра Бубнова, но то е без павилион, държавата не отпуска пари, а МК само провежда конкурс. Този проект бе оформен като своеобразна заявка, че на следващото биенале България ще участва както подобава. Което не се случи обаче.
Следващото национално участие е през 2007 – по повод приемането на България в ЕС ЮНЕСКО отпуска пространството си, а финансирането идва от колекционера на българско изкуство Хуго Вутен. Организацията отново е на бегом, има си и текущи скандали, но в рамките на обичайното.
Обаче през 2011 скандалът беше грандиозен. Защото от сайта на самото Венецианско биенале арт средите у нас изненадващо научиха, че България участва в него. Тогава Вежди Рашидов и зам.-министърът на културата Тодор Чобанов гордо съобщиха в медиите, че България не е дала нито лев за това участие. И през ум не им минаваше, че просто са продали националното представяне, без да се интересуват какво и как се представя в него. (Но това си е мисленето на Вежди Рашидов. Когато строеше БГ Лувъра, т.е. Квадрат 500, самодоволно съобщаваше на медиите, че България няма да даде нито лев за него и всичко е с европейски пари. Търгашко мислене, бих казала.)
Та през 2011 арт общността реагира с рядко единодушие: написаха се две отворени писма, подписани от 19 организации – и СБХ, и Художествената академия сред тях, нещата стигнаха до парламента. И Вежди Рашидов направи комисия, която да изработи статут и регламент за националното участие във Венецианското биенале. Това неговото беше за замитане на скандала, според мен, но комисията си свърши работата.
И в следващите години пак нищо. До края на 2018, когато вече при новия министър на културата правителството отпусна 500 хиляди лева (изглеждат много, но от тях само 50 хиляди са за реализацията на проекта, останалите са за наеми, режийни, такси и прочие във Венеция). И от този момент всичко вече беше под пара, защото биеналето се открива сега, в началото на май. Но въпреки безумно кратките срокове този път всичко се организира както трябва: регламент, статут, комисар, конкурс, жури, избран проект за националното участие…

И тук спирам, защото за грозните неща след това съм писала по-горе. Само да вметна, че ако България започне редовно да участва във Венецианското биенале – каквато от десетилетия е мечтата на арт средите тук, или поне на част от тях, включително и моя – страстите около него ще бъдат доста по-различни. Другата мечта със същата давност впрочем е в България да има музей за съвременно изкуство, който да дава възможност на публиката да го опознае. Защото поне досега то нямаше шанс да влезе в Националната галерия“.

Ето така България за първи път се представя на Венецианското биенале по всички правила, както се казва. Ще отида, ще видя и после ще разказвам. С надеждата, че България ще се представи и в следващото, и в по-следващото, и в по-по-следващото… И тогава наистина ще можем да говорим за държавна културна политика в областта на съвременното изкуство, а не за поредното инцидентно участие и съпътстващите го малки и големи скандали.

На 8 май артистите Рада Букова и Лазар Лютаков и кураторът Вера Млечевска ще представят официално проекта Как живеем в Българския павилион на 58-ото Биенале за изкуство във Венеция. Изложбата ще може да бъде разгледана между 11 май и 24 ноември 2019 г.