Начало Филми Премиери Кинофестивалът в Триест
Премиери

Кинофестивалът в Триест

Соня Александрова
01.02.2023
2484
„Сцени с моя баща“, реж. Бисерка Шуран

34-тото издание на фестивала в Триест (21–28 януари), посветен на киното от Централна и Източна Европа, се проведе изцяло „на живо“. Той имаше три конкурсни програми: за пълнометражни филми (9 заглавия), документални (11) и късометражни (17).

Българският филм „Една провинциална болница“ (Награда на икуменическото жури в Карлови Вари, 2022) на Илиян Метев, Иван Чертов и Златина Тенева се състезаваше с още десет конкуренти. Всекидневието в наша болница по време на първата вълна от КОВИД, когато ваксините са още мечта, е в центъра на вниманието на авторите. Лекари и сестри, рискувайки живота си, се сприятеляват с пациентите, за да им вдъхнат вяра за живот. „Всеки един от тях е проблем“, признава д-р Попов. Въпреки че смъртта е нещо нормално за онзи момент, достойнството на филма е, че той излъчва спокойствие, вместо тъга. Доказва, че все още има хора с бели престилки, които надскачат бюрокрацията, за да я облекат в човечност. Нощните панорамни снимки на града, съчетани с женски глас зад кадър, който говори за търпението, смисъла на живота, бъдещето, обогатяват посланията на филма.

Тричленното жури предпочете да награди политически ангажирания и силен „Сцени с моя баща“ – дебют на режисьорката от хърватско-холандски произход Бисерка Шуран. Стара празна фабрика се превръща в сцена за историята на две поколения. Баща и дъщеря, родени в различни политически системи, правят равносметка на живота си. Той се опитва да обясни защо е напуснал родната Хърватия, за да се установи в Амстердам, тя се опитва да го разбере. Режисьорката разкрива чрез писмата между родителите си дълго премълчавани семейни истории, част от голямата история на бивша Югославия, показана чрез документални кадри на възхвалата и смъртта на Тито, както и на танковете в началото на 90-те години по време на братоубийствената война. Няма обвинения или съжаления, само скок през границите – географски и психологически, за да се докоснем до живота на днешните европейски мигранти. И двамата излизат обогатени от взаимното си опознаване днес през вчера.

„Слънце“, реж. Кюрдуин Аюб

Пак жена – иракчанката, натурализирана австрийка, Кюрдуин Аюб, взе отличието за пълнометражен филм за „Слънце“ (Награда за най-добър дебют на Берлинале 2022). Мотивацията си журито открива в „уважението към традициите и желанието за модерност“, в задаването на въпроси вместо предлагането на отговори, избягването на оценките в полза на разбирането. Филмът „изследва без догми и с езика на настоящето все още неразрешените въпроси за корените, религията и идентичността на новите поколения, дъщери на мигранти, през погледа на три млади жени, търсещи своето място в света“.

Във Виена три мюсюлманки тийнейджърки с хиджаби правят видео с попмузика, което пускат в Ютюб. Придобиват голяма популярност сред кюрдите, започва неизбежният сблъсък между традиции и модерност. Визуално това е показано чрез контраста между бяло и черно, между моментите на молитва и на гримиране. Девойките са на кръстопът – те вече не искат да се придържат към фамилните обреди, но още не могат и напълно да се освободят от тях. Дори вътре в семейството на едната от тях цари разцепление – бащата поощрява дъщеря си, докато брат ѝ я укорява. Филмът е портрет на невинността и на израстването. Финалът вдъхва надежда, че слънцето, „уловено“ от момичето, ще надделее над мрака на неизвестността.

Сред специалните събития беше и гостуването на световноизвестния полски режисьор Кшищоф Зануси. Той показа най-новия си филм „Идеално число“ и получи наградата Източна звезда. Създадена е, за да отличи личностите от света на киното, които с кариерата си са изградили мост между Изтока и Запада. За Зануси този мост е двоен – биографичен (семейни корени от Фриули) и професионален.

Соня Александрова
01.02.2023

Свързани статии

Още от автора