0
720

Бяла изложба

Самостоятелна изложба на Искра Благоева, галерия Cu29, Пловдив, 18 юли – 18 август 2017 г.

Искра Благоева, Homage to Steven Meisel, 2014

„Бяла изложба“ изобщо не се занимава с цвета, макар че бялото наистина преобладава. Включени са работи, които не се показват за първи път, участвали са в различни изложби и в различен контекст, но сега художничката нарочно ги събира заедно с определена цел. Бялата неонова светлина, която се излъчва от две места, е повече студена отколкото бяла. Тази изкуствена светлина се засича с идеята за фалшивата хубост, а от друга страна, с фалшивото щастие. Към това – омаж на един моден фотограф и психологически анализи на магията за любов от миналия век – всичко това прави базисните връзките между четири произведения.

Искра Благоева, Какво е любовта без „магия, 2013
„Любовна магия“ от „Сборник за народни умотворения и народнопис“ на Димитър и Костадин Молерови, под редакцията на акад. Ст. Романски, София, БАН, 1954;
аудиофайлове с анализи на магията от: Дарин Тенев, литературовед с философски наклонности, глас: Герасим Славов;
Чезаре Пиетроюсти, преподавател по визуални изкуства, психолог, глас: Ч. Пиетроюсти;
Радослав Иванов, клиничен психолог, глас: Леонид Йовчев

Искра Благоева практикува особен вид символизъм, който понякога идва от дълбокото минало, но е употребен за разискване на съвременни теми и поставен в съвременен контекст. Нищо общо с романтичното изобразяване на голи красавици върху рогати животни, така популярно в някои бивши социалистически страни. А историите на красавиците в цялото творчество на Искра Благоева са истории за психотерапия, пластични операции, аборти, за власт и подчинение.

„Бяла изложба“ щеше да бъде съвсем невинно заглавие, дори традиционно, ако не беше за изложба на Искра Благоева. Защото тя не по-малко работи с черния цвят, и още повече работи с мрака, безпокойството и песимизма. Но откровено „черните“ й работи сега не са представени. Тук сега се демонстрира черногледство, но покрито с велатурен слой невинност, щастие, хубост и любов.
Как, например, решаваме, че работата „Какво е любовта без магия“ (2013) е „бяла работа“? Може би защото става дума за любов или защото се очаква, че психотерапевтите лекуват душата? Това е бяла магия, но знаем, че е достоверна, колкото биха били и силиконовите гърди. А терапевтичните анализи са ефективни за разбирането на магии, колкото критиката за разбирането на изкуството. Като стане дума за магии, човек прави асоциации с шарлатанство.

Искра Благоева, Никога не се довярявай на щастливи художници, 2014

Скептичната нагласа на Искра Благоева е по-близо до реалността и лозунгът „Никога не се доверявай на щастливи художници“ изразява съмнение в позитивизма – не само в изкуството. Така модерният днес повсеместен оптимизъм създава усещане за времето на рококо – колкото по-захаросано е настроението, толкова повече страховете се засилват. И художниците, ако са наистина художници, нямат място на тази вълна.

Красивата геометрична абстрактна скулптура със заглавие „Красотата не успя да спаси света“ (2011) носи в сърцето си силиконова подплънка за гърда. Това може би не се вижда на пръв поглед, разбира се, тези импланти трябва да наподобяват природата. И това не е едностранчива пропаганда против хирургическото скулптиране на живи тела. Работата е двулична, тя подвежда да я припознаеш като абстракция – зависи от това дали зрителят в момента мисли за конкретното, или търси препратки към историята на изкуството. Всъщност, както вече става дума, изложбата отдава почит на Стивън Майзъл, моден фотограф.

Искра Благоева, Красотата не успя да спаси света, 2011

Естетиката не е любима тема на съвременното изкуство – според историческия концептуализъм естетичното е лошо, също според тенденцията Bad Painting, както впрочем и според редица млади български художници. Аргументите за това са различни, ако въобще ги има, и обикновено идват от контекста. В „Бяла изложба“ на първо място става дума не за красота, а за хубост. Това присъства като тема, а освен това тя е и „хубаво“, и „добре“ направена. Аргументите са отново срещу контекста, но не само местния. В Homage to Steven Meisel художничката демонстративно иронизира преклонението пред високото изкуство и нарочното въздържание от недостойната лайфстайл естетика. Плъхът, винаги символизиращ грозотата, е образът, който брандира картината на Искра Благоева и поставя фотографията на Стивън Майзъл в услуга на високото изкуство.