0
2650

Вазовият род

„Родът Вазови е умален модел на България, а разказът за него е хроника на победите, пораженията и оцеляването на българина въпреки всички изпитания и крушения.“ Разговор с Катя Зографова и доц. д-р Григорий Вазов

Катя Зографова: Родът Вазови е умален модел на България

Катя Зографова е литературна историчка, документалистка, авторка на есета и поетеса. Има 16 книги, сред които са „Вечните странници“ (Из тайните на митологичното в българската литература), 1996 г.; „Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането да наши дни“, 2006 г.; „Никола Вапцаров: Преоткриване (Документална сага)“, 2009 г.; „Неканоничният Вазов“, 2011 г; „Елисавета Багряна. Играещата със стихиите“, 2013г., „Знаменити. Забравени. Забранени“, 2015 г.; „Световете на Яворов“, 2019; „Хроники на Вазовия род“, 2020 г.

Катя Зографова

Госпожо Зографова, откога най-рано можем да проследим корените на Вазовия род?

Вазовият род има дълбоки духовни корени още от XVII век. В на­чалото му са един свещеник и един учител – братята поп Иван и дас­кал поп Аврам, преписвач на свещени книги, калиграф и зограф, ос­новател на книжовно-дамаскинарска школа. Това е род на първостроители на следосвобожденска България. Бих сравнила братя Вазови с шест яки стълба на българската нация, в центъра на които е родовият стожер – майката Съба Вазова. Вазови дават първия професионален писател на България и почетен патриарх на литературата ни; двама забележителни военни – генера­лите Георги и Владимир Вазови; журналиста, политик и дипломат Борис Вазов; лекаря, възпитаник на Цариградския медицински ли­цей и блестящ диагностик д-р Кирил Вазов, търговеца и строите­лен предприемач Никола Вазов. Георги и Иван Вазови са министри, Борис е посланик (пълномощен министър) в Чехия, а Владимир е два мандата (1926 до 1934 г.) кмет на София.

В хрониките определяте фамилията Вазов не само като почетна титла, но и като трагична карма. Какви са вашите основания за това?

Родът Вазови е умален модел на България, а разказът за него е хроника на победите, пораженията и оцеляването на българина въпреки всички изпитания и крушения в многовековната ни национална история. Патриархалната сплотеност и взаимоподкрепа на „Вазовата задруга“ е вдъхновяваща сага, разгърната в насто­ящите Хроники. Вазовият род преживява непосилни времена преди, по време на Освобождението и след 1944 г., но неизменно се въздига от пепелищата. Затова съдбата му е сага за вечните ценности и несломимия дух на България!

Политическите обрати успяват ли да разпръснат рода?

Драматичните политически обрати на историята още повече сплотяват рода, дори когато е разпръснат на хиляди километри и му е останала единствено бавната и несигурна в онези времена кореспонденция, поддържана от Съба Вазова с изумителна похватност. Тя е харизматичният стожер на своя толкова скромен и толкова велик български род, в грижата за оцеляването и просперитета на който успява да включи и по-далечни родственици като Кирко Вазов и Ге­орги Хаджиниколов. И така да създаде емблематичната Вазова за­друга“. Вазови стават мъже на духа и на честта: Иван е учител и идеолог на нацията, Георги и Владимир – представители на най-па­риотичната професия – военната, Кирил – почтен градски (но и ца­риградски) лекар. Никола подпомага едновременно и майка си, и тримата си братя, когато са емигранти.

Вазови изповядват висо­ки идеали. Кои са те?

Бих поставила на първо място патриотизма. Съба Вазова е екзалтирана почитателка на природните кра­соти на България. Изглежда чудно, но тя е убедена в превъзходствата ѝ над другите земи, без никога да е излизала от подбалканския гра­дец… На обич към Отечеството – и като природа, и като история – се учим от Патриарха от люлката до гроба“. Всички братя Вазови дават високи примери за родолюбие. Патриархът задава високия мащаб със своята „Епопея на забравените“ от Паисий до героите на 1876 г. и на следосвобожденските военни епо­пеи, в които леят кръв и братята му – при Сливница, Одрин, Чатал­джа, Дойран… Владимир Вазов нарича храбростта с хубавата българска дума юначество. Към юначеството се добавят вазовската промисъл, съвършената работа, майсторството. Генерал Владимир Вазов е единственият български офицер, вля­зъл в английската военна история. Приносите му са признати от света. С превземането на Одрин генерал Георги Вазов също придобива надна­ционално историческо значение. Мисля си, че и един от журналистическите псевдоними на Борис Вазов неслучайно е Черноризец Храбър…

Всички ли от рода Вазов притежават дар слово?

Поетичният ген на Иван Вазов, разказваческият дар на Вазовци тръгват от чедолюбивата им майка Съба Вазова, която справедливо е сравнена със Софроний Врачански, и то не от кого да е, а от проф. Иван Шишманов. Борис пише хиляди страници статии, отзиви и рецензии в престижния в. Мир“. Слогът на Владимир Вазов в дневника му, опреде­лен от него скромно като животописни бележки, е оценен в предговора на изданието им през 1992 г. от Людмил Петров като „богат вазовски“ език… Георги Вазов ни завладява с нонфикшъна си „В пустините на Средна Азия“ – смес от приключенски обрати, изследовател­ски проучвания и народопсихологически наблюдения, с несъмне­ни достойнства в трудния, но четивен научнопопулярен стил… Има данни, че Михаил е оставил непубликувани страници за пътуване­то си до Париж. Единствен Никола не пише, но е бил отличен устен разказвач.

Прави впечатление и богатият снимковия материал. Включени са фотоси и от архива на проф. Михаил Неделчев, Румен Манов…

От години работим в сътрудничество с най-добрите колекционери. Това са национално отговорни, благородни хора! Предоставяли са за изложби на Националния литературен музей ценни експонати, които ние не притежаваме, често са ставали и наши дарители (такъв е например Георги Мъндев)… Познаваме се, ценим експертизата си, имаме си доверие! Иначе казано – беше лесно. Що се отнася до фонд „Байн“ на Конгресната библиотека, който пази невероятни снимки от Балканските войни, той е … безплатен за ползване, за разлика от някои българските сайтове, които „калкулират“ всичко, дори когато предлагат фотоси, притежание и на музейните ни фондове.

Кои имена ви заинтересуваха, за да ги включите във вашата книга „Бележити жени на/за България“?

Книгата обхваща седем столетия и включва повече от петдесет героини. Първата ми героиня Кера Тамара е от времето на па­дането на българското царство под османско владичество. Не по-малко легендарни са войводкинята (както я наричат съвременниците) Руме­на, светицата Злата Мъгленска… В галерията възрожденки са потърсени изразителните силуети на „бабите“ на България, юнашката и не-юнашка майка, учителката, княгинята; осве­тени са жените в Априлското въстание – от „амазонките“ до християнските новомъченици от Батак и Ново село. За пръв път се включват и низвергнати имена като Кокон Таша или Гранда Мола – в единен сюжет с романтичната фигура на тай­ната куриерка на БРЦК Тодора Меразчиева-Бакърджиева… След­ват българките от превала на традиционното и модерното, ориенталското и европейското. Първите родни писателки и „светлописки“ (фотографки), държавнички „в сянка“ като Ека­терина Каравелова, изпреварила с мощната си влиятелност борбите за женски правдини, или Елисавета Консулова-Вазова, превзела отвътре патриархалната крепост на Вазовци. Не са пропуснати и първите „равноправки“, нито първата дипломи­рана лекарка д-р Тота Венкова, „коронованият ангел“ на Бъл­гария царица Елеонора, вдъхновените поетеси и белетристки Мара Белчева, Дора Габе, Елисавета Багряна, Анна Каменова, Фани Попова-Мутафова, Яна Язова, актрисата Роза Попова, оперните прими Елена Николай и Христина Морфова, непозна­тата „апостолка“ на авангарда у нас – художничката Бистра Винарова, архитектката Виктория Ангелова-Винарова, ци­гуларката Недялка Симеонова, атомната физичка Елисавета Карамихайлова, музеестроителката Светослава Славейкова, скулпторката Васка Емануилова, кинорежисьорката Бинка Же­лязкова, „боголюбимата“ Невена Коканова, интелектуалките, които влязоха в брилянтен диалог със света: акад. Жана Нико­лова-Гълъбова и Леда Милева, та до „момичето чудо“ Петя Дубарова, избрало смъртта пред живот в социалната неую­тност на тоталитарното общество…

Доц. д-р Григорий Вазов: „Хрониките на Вазовия род“ са сбъдната моя мечта

Доц. д-р Григорий Вазов е изпълнителен директор на Лабораторията за научно-приложни изследвания към ВУЗФ (VUZF LAB). Бил е ректор на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) от 2008 г. до 2021 г., президент на ВУЗФ в периода 2005–2017 г., главен секретар на Съвета на ректорите на висшите училища в Рeпублика България в периода 2012–2020 г.
През 2015 г. е избран за член на Фискалния съвет на Република България. Бил е декан на Финансово-счетоводния факултет на УНСС в периода 1998–2010 г. Управител e на Вазов институт ЕООД от 1994 г. досега. 

Григорий Вазов

Г-н Вазов, спонтанно ли се роди идеята за издаването на „Хрониките на Вазовия род“?

Може да се каже. Всичко започна в деня, когато на тържествено заседание на Общинския съвет на Сопот кметът господин Деян Дойнов ми съобщи решението, че съм избран за почетен гражданин на Сопот. Тогава си зададох въпроса: какво трябва да направя за града? Не обикновено и не рутинно. Започнах да търся отговор. Върнах се в историята на рода, която не беше публично известна. Кога, как и защо се е появил този род? Какви са били обществено–икономическите предпоставки в онова време? Каква е била духовността? Защото този род не може да се появи така от нищото. Защо са правени опити за разкъсване на родствени връзки и изключване на братята и сестрите на Иван Вазов от паметта на нацията? Въпросите, които си задавах, бяха десетки и всичките бяха без отговор. Тези отговори трябваше да бъдат намерени и да върнат Вазовият род на сопотненци. Така се роди Идеята.

Кой ви насочи към Катя Зографова за осъществяването на този замисъл?

Съдбата ме срещна с Катя Зографова и нейната книга „Неканоничният Вазов“. Присъствах на представянето ѝ, както  и на други нейни книги, които са събития в литературната ни историография. Това бяха предпоставките, които ме накараха да помоля Катя Зографова да осъществи мечтата. Благодаря на Катя за „Хрониките на Вазовия род“! Това, което тя е направила, е явление в българската култура. По този начин двамата с нея върнахме Вазовия род на Сопот и България. Благодаря и на Косьо (Константин Зографов), който ни запозна и който даде всичко от себе си за подготовката на тази книга!

На кого от Вазовите братя сте пряк наследник?

Наследник съм на един от братята на Иван Вазов, д-р Кирил Вазов. Това е един род, който е дал на България Иван Вазов, ген. Георги Вазов, ген. Владимир Вазов, Иван Киров Вазов. Кирил Вазов е завършил медицина в Цариград и е един от основателите на първата българска болница в Цариград. След Освобождението се прибира в Пловдив, жени се за сторозагорчанка. Премества се със семейството си в Стара Загора и там открива кабинет. Взима участие в Сръбско-българската война и развива широка дейност в Българския туристически съюз.  Един от неговите синове, Никола, е мой дядо, а друг – Иван Киров Вазов, става министър в последното правителство на Муравиев и е убит от Народния съд след 9 септември 1944 г.

Поддържахте ли връзка с останалите потомци от Вазовия род по времето на социализма?

До 70-те години на миналия век наследниците на Вазов бяхме принудително разселени. Целта вероятно е била да се разкъсат родовите ни връзки, да се всява страх и отчуждение помежду ни. Цветан Вазов, моят баща, син на Никола и внук на д-р Кирил Вазов, беше изселен от Пловдив в с. Розино. Едва след отпадането на разселването през 70-те години на миналия век, след 15–20 години отчуждение, се срещнах с моите братовчедки Вера и Зорка, внучките на генерал Владимир Вазов. Това се случи в деня на защитата на дисертацията ми. Куриозното беше, че бяха дошли да ме подкрепят, след като научили за събитието от обява в централен всекидневник. В наши дни създадохме и сайт на рода с цел да се обновява и допълва родословното ни дърво.