0
1599

Валдхорната на пиедестал

Виктор Теодосиев

Познавам Виктор Теодосиев от малък. Още преди да започне да свири на валдхорна на 12 години. Днес той е само на 16. Десетокласник в софийското музикално училище „Любомир Пипков“. И не е „дете чудо“, а изграден професионален музикант, който на тази възраст мери ръст с асовете на концертния подиум. Изглеждаше почти невероятно, когато през октомври 2021 г. го чухме на една сцена с един от най-големите валдхорнисти в света – властелина Радек Баборак, в двойните концерти от Вивалди и Телеман, с участието и на елитните „Софийски солисти“. Партньорство, избрано от самия Баборак (две години по-рано Виктор бе най-младият активен участник в майсторския му клас в Summer Music Academy Kroměříž (Чехия), с чието изпълнение на Концерт за валдхорна от Моцарт се откри първият от поредицата концерти на курсистите). И като че ли нищо не би ни изненадало след това звездно представяне, където ученикът не отстъпваше по нищо на учителя, ако не бяхме провокирани от последвалите една след друга сценични изяви на удивителния млад талант, чието стремително израстване всеки път поставяше нов рекорд. Рекордите при Виктор впрочем през последните години са нещо обичайно. Биографията му респектира с безкомпромисното натрупване на първи награди от престижни национални и международни конкурси, нека споменем само най-скорошните победи – първа и две специални награди от международния конкурс Eurochestries International, Франция, където през това лято го очакват поредица концерти като солист на симфоничен оркестър и с камерни ансамбли.

Именно това отличие стоеше на афиша и на първия самостоятелен рецитал на валдхорниста на 19 май 2022 г., включен в първия Фестивал на лауреатите в залата на БИАД в София. Давам си сметка, че след неотдавнашната изява на Виктор като солист на „Софийски солисти“ с Концерт за валдхорна №4 от Моцарт (в юбилейния 60-и сезон на състава, с гост-диригент Георги Патриков) реших, че младият музикант е избрал трайно Моцарт за свое амплоа (беше спечелил значими конкурси с останалите три Моцартови концерта!) и същевременно осъзнах какъв подвиг е това. Да свириш Моцарт в тийнейджърска възраст и да го свириш като врял и кипял артист е върховно постижение, само ние, инструменталистите, знаем какво се крие зад „лекотата“ на Амадеусовата сериозност! Но ето че с рецитала си – кой корнист би дръзнал да направи рецитал на 16 години! – това чаровно момче с блестящ външен вид ни показа какъв потенциал крие неговата дарба. Един час чиста музика без почивка, дори дъховете между отделните произведения бяха запълнени с леещо се като че от сърцето му слово – образователно, разясняващо, откровено и страшно забавно. Той общува със слушателите като с най-близки хора, които си е наумил да приобщи към любимия си приятел – корната.

И най-сетне стигам до свиренето. Програмата започна и завърши с Бах. Още един от колосите в музикалната история, към когото посягаме с благоговение и нека си признаем – с боязън. Бах е точно Начало и Завършек. Вселена. Виктор не се страхува да навлезе в нея. Опознавайки я, хармонизирайки цялото си същество с нейната хармония. Удоволствието, с което изсвири трите части (Prelude, Courante, Gigue) от Втората сюита за соло виолончело, създаде онази атмосфера на съпреживяване със солиста, която витаеше в салона от първия до последния миг. Стилова чистота, красив нюансиран звук, перфектен инструментализъм, прецизност във всеки детайл, максимална концентрация и ясна музикантска мисъл – не престанахме да се наслаждаваме на тези качества, присъщи на високия професионализъм, и в останалите творби в концерта. Тук му е мястото да кажа и с какъв вкус беше съставена разнообразната програма, замислена да представи артиста точно в разноликите му възможности. Отново Моцарт – този път с виртуозното и изящно „Рондо”, Бетовен – със Сонатата за валдхорна и пиано оп. 17, където партньорът на Виктор – Григор Яковчев, имаше най-пълнокръвната си изява, атрактивната и изключително трудна пиеса „В гората“ от Йожен Боца (писана за студентите в Парижката консерватория), романтичният „Вокализ” от Рахманинов (докоснал поетични струни в природата на валдхорниста) и двете български пиеси – „Песен и игра“ от Марин Вълчанов и „Рондино“ от Филип Павлов, с които Виктор спечели на тазгодишния конкурс в Провадия поредната си първа награда!

И като специален подарък към слушателите валдхорнистът избра за двата си биса отново Бах. Събран, съсредоточен, вглъбен в сътворяваното в момента вълшебство. Щастлив съм, че и аз бях сред публиката, запленена от изкуството и сценичната харизма на този млад човек, от въодушевлението му в общуването с музиката и потребността да покаже още и още от това, което може, и към което се стреми. Остава да му пожелаем лек и безпрепятствен път в изкуството!