Откъс от изданието с пиеси на чешкия писател и дисидент на Black Flamingo, в превод на Мартин Младенов.
Изданието на Black Flamingo съдържа три известни пиеси на Вацлав Хавел: „Аудиенция“, „Вернисаж“ (написани през 1975 г.) и „Протест“ (1978 г.), свързани чрез образа на дисидента Фердинанд Ванек, който работи в пивоварна, също като самия писател по онова време. Книгата ще бъде представена на 26 февруари, от 18.30 часа в Чешкия център.
Вацлав Хавел, „Ванекови пиеси“, изд. Black Flamingo, 2020 г., превод Мартин Младенов
ФЕРДИНАНД ВАНЕК И ВАНЕКОВИТЕ ПИЕСИ НА ХАВЕЛ
Мартин Младенов
Едноактните абсурдни и хумористични пиеси „Аудиенция“, Вернисаж“ и „Протест“ с главен герой Фердинанд Ванек Вацлав Хавел написва в доста сложен за него период, в който творбите му са забранени за поставяне в Чехословакия, следят го от Държавна сигурност, работи в пиварната в град Трутнов, има финансови проблеми.
За първи път образът на Фердинанд Ванек, интелектуалец и дисидент, работещ в пивоварна, се появява през 1975 г. в пиесата „Аудиенция“. Ванек е скромен, плах, не много сговорчив, явно неприятен за режима, от друга страна, твърд, смел и държащ на своето. Самата „Аудиенция“ е написана от Хавел набързо, с цел да има какво да чете на редовните събирания с приятелите си писатели дисиденти и самият Хавел е приятно изненадан колко добре я приемат.
Приятелите и познатите на Вацлав Хавел веднага разпознават в образа на Ванек самия автор, който не отрича, че става дума за неговото алтер его. След доброто приемане на „Аудиенция“, Ванек се появява в още две пиеси на Хавел „Вернисаж” (1975) и „Протест“ (1979).
В легендарната вече днес аудиоверсия на пиесата „Аудиенция”, записана при колкото странни, толова и весели обстоятелства във вилата на барда Владимир Мерта през 1978 г., Хавел съвсем очаквано играе Ванек, а в ролята на майстора пивовар му партнира верният му приятел Павел Ландовски. Същия този Ландовски, Хавел споменава и в друга своя Ванекова пиеса – „Вернисаж“, който по думите на героя от пиесата, сноба Михал, е „пропаднал убитак“.
Не само този „пропаднал убитак“ споменава Хавел в своите Ванекови пиеси. Директно в тях се споменават още писателят Кохоут, актрисата Бохдалова и певецът Карел Гот. Други личности също се разпознават в образите от пиесите. Може би това е причината освен трите Ванекови пиеси да бъдат написани още няколко „Ванековки”, и то именно от някои от засегнатите в пиесите лица, които връщат жеста на Вацлав Хавел и правят Ванек главен герой в тях. Така възникват пиесите „Атестация“ (1978), „Маразъм“ (1981) и „Сафари“ (1985) на Кохоут, „Арест“ (1983) на Ландовски и „Прием“ (1984) на Дийнсбир. Така героят Ванек заживява своя литературен живот.
Като театрален герой Ванек работи по-скоро като похват, става дума за типаж, провокиращ останалите, които показват какво е тяхното поведение при среща с подобен честен човек. И така словооскъдният Ванек в „Аудиенция“ разкрива характера на безгръбначния майстор пивовар, във „Вернисаж“ – цялата снобария на червената буржоазия от късния социализъм, а в „Протест“ – позите на псевдодисидентството.
Въпреки че Ванековите пиеси не се играят в комунистическа Чехословакия, те бързо се разпространяват чрез самиздат, а аудиоверсията на „Аудиенция“ става хит и се записва и презаписва на касетки, които се слушат и забавляват. Световната премиера на „Аудиенция“ и „Вернисаж“ е в Бургтеатър, Виена, през 1976 г., а премиерата на „Протест“ е пак там, през 1979 г.
Закъснелите премиери в Чехословакия са след падането на комунизма през 1990 г., като до тогава и трите пиеси вече са играни в 13 страни в света.
Героят Ванек е дотолкова популярен, че се превръща и в част от реалния свят. Така в момент, в който приятели на Вацлав Хавел решават да му честитят рождения ден в обява на страниците на органа на Централния комитет на Чехословашката комунистическа партия „Руде Право“, под публикуваната негова снимка, слагат името Фердинанд Ванек. От декември 2016 г. подписът на Фердинанд Ванек, с почерка на Вацлав Хавел и червено сърчице, краси стената на Трутновската пивоварна, където Хавел е работил през седемдесетте и откъдето получава вдъхновение за „Аудиенция“. През 2016 г. в пражкия квартал Дейвице бе открита Ванекова пейка, подпряна на бирен кег само от едната страна.
Ванек продължава и своя живот на театрален герой и е използван като персонаж в съвременни пиеси на различни автори от по-младото поколение.
През 2010 г. Хавел за момент се връща към своя герой в краткия етюд „Петте лели“, където ни разкрива как са се развили главните герои Вера и Михал. Но може би по-важното и оптимистично послание на тази къса пиеса е, че Ванек не се е променил и си е останал същият.
ПРОТЕСТ
едноактна пиеса (1978)
Действащи лица
СТАНЕК
ВАНЕК
Действието се размива в кабинета на Станек. Вляво масивно писалище с пишеща машина, телефон, очила и куп книги и книжа върху него. Отзад – голям прозорец, гледащ към градината. Вдясно – две удобни кресла с малка масичка между тях. Цялата задна стена е библиотека с вградено барче за напитки. Върху една етажерка е поставен магнетофон. Врата в задния десен ъгъл. На дясната стена е окачена огромна сюрреалистична картина. При вдигане на завесата на сцената се появяват Станек и Ванек. Станек е изправен зад писалището и гледа развълнувано към новодошлия. Ванек е застанал смутен до вратата, по чорапи и с чиновническа чанта под мишница. Кратка напрегната пауза. После Станек внезапно пристъпва към Ванек, сграбчва го с две ръце за раменете, разтърсва го приятелски и възкликва.
СТАНЕК: Ванек! Човече!
Ванек се усмихва смутено. Станек го пуска, като потиска вълнението си.
Дълго ли се лутахте?
ВАНЕК: Ами, не.
СТАНЕК: Забравих да ви кажа, че ще ме откриете по цъфналите магнолии. Прекрасни са, нали?
ВАНЕК: Да.
СТАНЕК: Постигнах го за по-малко от три години – сега са два пъти повече, отколкото при някогашния собственик. Вие също ли имате магнолии в градината си?
ВАНЕК: Не.
СТАНЕК: Трябва да си посадите. Ще намеря два хубави разсада и лично ще се появява да ги посадя! (Отива до барчето и го отваря.) Коняк?
ВАНЕК: Ами, не.
СТАНЕК: Е, съвсем символично!
Станек налива две чаши коняк, подава едната на Ванек и вдига своята за наздравица.
И тъй, за нашата среща!
ВАНЕК: Наздраве!
Двамата отпиват, Ванек леко потръпва.
СТАНЕК: Опасявах се, че няма да дойдете. ВАНЕК: Защо?
СТАНЕК: Нали разбирате, то всичко така някак странно се обърка! (Посочва креслото.) Моля ви, седнете!
Ванек сяда, като поставя чантата си върху коленете.
Знаете ли, никак не сте се променили с годините.
ВАНЕК: Вие също.
СТАНЕК: Аз? Моля ви! Петдесетакът чука на вратата.
Косата ми побелява, обаждат се болежки. Вече не е каквото беше! То и днешното временце „спомага“ за здравето! Кога всъщност се видяхме за последно?
ВАНЕК: Не знам.
СТАНЕК: Не беше ли на последната ви премиера?
ВАНЕК: Възможно е.
СТАНЕК: Не е за вярване! Ние тогава малко се посджафкахме.
ВАНЕК: Така ли?
СТАНЕК: Упрекнахте ме за илюзиите и прекаления оптимизъм. След това неведнъж осъзнавах, че сте били прав! Тогава обаче аз още вярвах, че нещо от моите младежки идеали може да се спаси и ви смятах за непоправим черногледец.
ВАНЕК: Аз не съм черноглед.
СТАНЕК: Е, да, виждате ли как всичко се обърна.
Кратка пауза.
Сам ли сте?
ВАНЕК: Как „сам“?
СТАНЕК: Ее, да не би да ви…
ВАНЕК: Следят?
СТАНЕК: Не че за мен е важно… Нали сам ви телефонирах…
ВАНЕК: Не съм забелязал нищо.
СТАНЕК: Между другото, ако искате да се отървете от тях, знаете ли къде най-лесно става това?
ВАНЕК: Къде?
СТАНЕК: В голям магазин. Смесвате се с тълпата и в удобен момент се шмугвате в тоалетната и кибичите там два часа. Приемат, че сте изчезнали незабелязано през някой друг изход и се отказват. Непременно опитайте!
Станек отново отива до барчето, взема чиния със солети и я поставя пред Ванек.
ВАНЕК: Тук изглежда много тихо.
СТАНЕК: Затова се преместихме тук. До онази гара, просто не можеше да се пише. Направихме заменката преди три години. Най-важното за мен обаче е градината. После ще ви разведа из нея, да се поизфукам.
ВАНЕК: Сам ли я поддържате?
СТАНЕК: Това е най-голямата ми лична слабост сега. Чопля там почти всеки ден. Днес облагородявах кайсиите, разработих собствен метод – специална смес от естествена и изкуствена тор в комбинация със специално безвосъчно ашладисване. Няма да повярвате какви са резултатите. Ще ви дам няколко калема. (Станек отива до писалището и изважда от чекмеджето чуждестранни цигари, кибрит и пепелник. Слага всичко това на малката масичка пред Ванек.)
Фердинанд, заповядайте, пушете!
ВАНЕК: Благодаря.
Ванек запалва цигара. Станек сяда на другото кресло, двамата пият.
СТАНЕК: А сега разправяйте! Как сте?
ВАНЕК: Ами… Благодаря, горе-долу.
СТАНЕК: Оставят ли ви поне малко на мира?
ВАНЕК: Отвреме-навреме.
Кратка пауза.
СТАНЕК: А там – как е? ВАНЕК: Къде?
СТАНЕК: Може ли човек като нашего брата изобщо да издържи?
ВАНЕК: В затвора ли? Че къде ще ходи?
СТАНЕК: Ако си спомням добре, имахте проблеми с хемороидите. Трябва да е било страшно при тамошната хигиена.
ВАНЕК: Даваха ми свещички.
СТАНЕК: Би трябвало да се оперирате. Имам приятел, най-добрия ни специалист по хемороидите. Върши същински чудеса. Ще ви го уредя.
ВАНЕК: Благодаря.
Кратка пауза.
СТАНЕК: Знаете ли, понякога всичко ми се струва като един вълшебен сън – толкова интересни премиери, вернисажи, лекции, разни срещи, безкрайни дебати върху изкуството! Каква енергия, надежди, планове, прояви, идеи! Много винарни, пълни с приятели, щури купони, безумно младежко щуреене до зори, весели момичета край нас! И работата, която успявахме да свършим. Това никога вече няма да се върне! (Забелязва, че Ванек е по чорапи.) Боже, събухте ли се?
ВАНЕК: Ами-и…
СТАНЕК: Не трябваше…
ВАНЕК: Няма нищо…
Пауза; двамата пийват.
СТАНЕК: Биха ли ви?
ВАНЕК: Не.
СТАНЕК: Там бият ли?
ВАНЕК: Понякога. Но не и политическите.
СТАНЕК: Често си мислех за вас.
ВАНЕК: Благодаря.
Кратка пауза.
СТАНЕК: Е, да, не можехме да предположим.
ВАНЕК: Кое?
СТАНЕК: Че дотам ще стигнат нещата. Самият вие не сте предполагали.
ВАНЕК: Хм.
СТАНЕК: Гнусно, човече, гнусно! Изметът да се разпорежда с народа. С народа! Изобщо това същият народ ли е, дето така доблестно се държа преди няколко години? Ужасно гърбене! Навсякъде само егоизъм, корупция, страх! Кво направиха от нас, човече? Ние ли сме това изобщо?
ВАНЕК: Не бих казал, че нещата са толкова мрачни.
СТАНЕК: Не се сърдете, Фердинанд, но Вие не живеете в нормална среда. Общувате само с хора, които успяват да се противопоставят на всичко това, взаимно си вдъхвате надежда, но ако знаехте обаче в какво трябва да живея аз! Радвайте се, че вече нямате нищо общо с това! На човек просто му се повръща.
ВАНЕК: Имате предвид телевизията?
СТАНЕК: Телевизията, киното, навсякъде.
ВАНЕК: Наскоро даваха нещо ваше по телевизията…
СТАНЕК: Представа нямате какво мъчение беше! Повече от година го бавиха, след това преправяха, промениха цялото начало и края. Няма да повярвате какви нищожни неща им пречат! Стерилност и интриги, интриги и стерилност! Колко пъти си казвам, що не плюя на всичко това, завирай се някъде и отглеждай кайсии.
ВАНЕК: Разбирам.
СТАНЕК: Обаче човек винаги си поставя въпроса, има ли право на такова бягство? Ами ако и малкото, което все още може да се направи днес, въпреки всичко, може да помогне някому… Да му да даде малка подкрепа и да го възвиси. (Става.) Ще ви донеса накакви пантофи.
ВАНЕК: Не се притеснявайте.
СТАНЕК: Наистина ли не искате?
ВАНЕК: Наистина.
Станек сяда отново. Мълчание. Двамата отпиват.
СТАНЕК: А упойващи? Даваха ли ви нещо?
ВАНЕК: Не.
СТАНЕК: Никакви подозрителни инжекции?
ВАНЕК: Само такива с витамини.
СТАНЕК: Е, все нещичко в храната…
ВАНЕК: Най-много – бром против секс.
СТАНЕК: А не се ли опитаха да ви пречупят?
ВАНЕК: Еее.
СТАНЕК: Ако не ви се говори за това, не е необходимо.
ВАНЕК: В известен смисъл такава е целта на следствието – на петела да му клюмне гребена.
СТАНЕК: И да го накарат да свидетелства.
ВАНЕК: Аха.
СТАНЕК: Все пак трябва да имате здрави нерви! Да издържите всичко това и същевременно да правите онова, което правите.
ВАНЕК: Какво имате предвид?
СТАНЕК: Ами, всевъзможните протести, петиции, писма, борба за правата на човека, всичко онова, което правите вие и вашите приятели…
ВАНЕК: Не правя толкова много.
СТАНЕК: Само не бъдете излишно скромен, Фердинанд! На мен всичко ми е ясно! Ако всеки правеше това, което правите вие, нещата щяха да бъдат съвсем други. Много е важно, че тук има поне няколко човека, които не се страхуват да кажат истината на глас, да се застъпят за другите и да нарекат нещата с истинските им имена! Може да ви прозвучи малко патетично, но ми се струва, че с вашите приятели сте поели върху себе си една почти свръхчовешка задача: да пренесете през днешното блато остатъците от съвестта и морала! Нишката, която предете, е твърде тънка, но може би тъкмо на нея виси надеждата за морално възраждане на народа.
ВАНЕК: Преувеличавате!
СТАНЕК: Поне така го виждам аз.
ВАНЕК: Надеждата е във всеки почтен човек.
СТАНЕК: Но колко такива останаха? Колко?
ВАНЕК: Достатъчно.
СТАНЕК: Добре, но на вас най-много ви личи.
ВАНЕК: И точно затова е по-лесно.
СТАНЕК: Не бих казал. Колкото повече ви личи, толкова по-голяма е нашата отговорност спрямо всички, които ви знаят, които ви вярват, които разчитат на вас и вървят след вас защото спасявате отчасти и тяхното достойнство. (Става.)
Ей сега – пантофите.
ВАНЕК: Наистина, не е нужно.
СТАНЕК: Само като ви гледам и ми измръзват краката.
Станек излиза и скоро се връща с пантофи, навежда се пред Ванек и преди той да му попречи, му ги нахлузва.
ВАНЕК (смутено): Благодаря, благодаря!
СТАНЕК: Моля, няма нищо, Фердинанд!
Станек отива до барчето, вади бутилката с коняк и иска да налее на Ванек.
ВАНЕК: На мен повече не, моля ви!
СТАНЕК: Защо не?
ВАНЕК: Някак не се чувствам добре.
СТАНЕК: Сигурно сте отвикнали там, нали?
ВАНЕК: Това също, но най-вече вчера по стечение на обстоятелствата бях…
СТАНЕК: Разбирам – „дежурен”. Я ми кажете, знаете ли новата винарна „При кучето“?
ВАНЕК: Не.
СТАНЕК: Доставят им вино направо от винарските изби и никак не е скъпо. Няма много народ и мястото наистина е вълшебно благодарение на няколкото нелоши приложници, на които – колкото и да е чудно – позволили да направят вътрешното оформление. От сърце ви го препоръчвам. Къде бяхте вчера?
ВАНЕК: Излязохме малко с моя приятел Ландовски.1
СТАНЕК: Е, тогава разбирам, защо не сте във форма! Ландовски е уникален артист, но започне ли да пие – край! Все пак още една чашка ще издържите.
Станек налива на Ванек и на себе си, връща бутилката в барчето и сяда на креслото. Кратка пауза.
Иначе кво? Пишете ли?
ВАНЕК: Опитвам се.
СТАНЕК: Пиеса?
ВАНЕК: Едноактна.
СТАНЕК: Пак нещо автобиографично?
ВАНЕК: Донякъде.
СТАНЕК: Четохме неотдавна с жената това за пивоварната.2 Много се забавлявахме.
ВАНЕК: Радвам се.
СТАНЕК: За съжаление обаче – лошо копие.
ВАНЕК: Съжалявам.
СТАНЕК: Наистина, брилянтна творбица! Само краят ми се струва малко неясен. Изисква се още мъничко доизпипване с някакъв по-категоричен финал. Можете го!
Пауза. Двамата отпиват. Ванек леко потръпва.
А иначе? Павел как е? Виждате ли се с него?
ВАНЕК: Да.
СТАНЕК: Пише ли?
ВАНЕК: Пише. И той едноактна – ще се играе заедно с моята.
СТАНЕК: Сдушихте се и като автори, а?
ВАНЕК: Нещо такова.
СТАНЕК: Честно дума, Фердинанд, все още не мога да разбера тоя ваш алианс. Не преигравате ли малко, а? Че нали този Павел… не знам… помните как започна. Каква ревност проявяваше! Към една генерация принадлежим, извървяли сме, така да
се каже, един и същ път на развитие. Но ще ви призная, че онова, което правеше той, дори за мен беше малко силна ракия. Какво пък, ваша си работа. В края на краищата вие най-добре си знаете какво правите.
ВАНЕК: Да.
Пауза. Двамата отпиват. ВАНЕК потръпва.
СТАНЕК: Жена ви обича ли гладиоли?
ВАНЕК: Не знам, вероятно.
СТАНЕК: Такъв избор като при мен трудно другаде ще срещнете. Разполагам с трийсет и две разцветки, докато при градинарите може да видите най-много шест. Мислите ли, че ще зарадвам госпожата, ако ѝ изпратя няколко луковички?
ВАНЕК: Определено.
СТАНЕК: Още не им е минал сезонът за садене.
Станек става, отива до прозореца, поглежда навън, разхожда се известно време из стаята, замисля се, след това се обръща към Ванек.
Фердинанд!
ВАНЕК: Да.
СТАНЕК: Не се ли учудихте, че ви се обадих неочаквано?
ВАНЕК: Малко.
СТАНЕК: Така си и мислех. В края на краищата принадлежа към онези, които все още, някак си, стоят над нещата и мога да разбера чувството ви на дистанция спрямо мен.
ВАНЕК: От моя страна? Няма такова…
СТАНЕК: От ваша, може би не. Знам обаче, че някои ваши приятели смятат, че всеки, който днес все още разполага с някакви възможности, или морален отстъпник, или непростимо се самозаблуждава.
ВАНЕК: Не мисля.
СТАНЕК: И да го мислихте, не бих ви се сърдил, защото прекалено добре знам как се заражда подобен предразсъдък.
Неловко мълчание.
Фердинанд!
ВАНЕК: Да…
СТАНЕК: Съзнавам каква цена плащате за онова, което правите. Но не си мислете, че на човек, който още има щастието или нещастието да бъде толериран от официалните структури, не му се ще да живее съгласно своята съвест и че на него също не му е леко.
ВАНЕК: Убеден съм…
СТАНЕК: Аз, разбира се, не ви позвъних, за да се оправдавам, нямам причина. Направих го, защото ви харесвам. И би ме натъжило, ако и вие споделяте онези предразсъдъци, които – предполагам – имат вашите приятели.
ВАНЕК: Доколкото знам, никой не говори лошо за вас.
СТАНЕК: И Павел ли?
ВАНЕК: Не.
Неловко мълчание.
СТАНЕК: Фердинанд!
ВАНЕК: Да.
СТАНЕК: Извинете!
Станек отива до магнитофона и включва тиха музика.
Фердинанд, говори ли ви нещо името Явурек?
ВАНЕК: Бардът ли? Познавам го много добре.
СТАНЕК: Значи знаете какво му се случи.
ВАНЕК: Естествено, затвориха го, тъй като при някакво изпълнение разправял онзи виц за полицая, дето срещнал на улицата един пингвин.
СТАНЕК: Това, разбира се, е само претекст – дразнеше ги, пиеше им кръвчицата, щото пее както си знае. Всичко това е жестоко, безсмислено, подло…
ВАНЕК: И малодушно.
СТАНЕК: Да, малодушно! Опитах се да направя нещо за него чрез някои познати от градския комитет и прокуратурата. Но нали знаете как е. Всички обещават, че ще видят какво може да се направи, а после го зарязват, щото не щат да си парят пръстите. Отвратително е да гледаш как всеки трепери само за своята ясла.
ВАНЕК: Много е хубаво, че въпреки това сте се опитали да направите нещо.
СТАНЕК: Аз наистина, драги Фердинанд, не съм онзи, за когото очевидно ме смятат във вашите кръгове.
Неловко мълчание.
Но да се върнем на Явурек…
ВАНЕК: Да.
СТАНЕК: Като не успях да постигна нещо чрез лична намеса, помислих си… дали пък не би трябвало… може би… да се предприеме нещо по-различно. Нали знаете какво имам предвид – просто някакъв протест или петиция. За
това всъщност, исках да поговорим с вас. Естествено, в тези неща вие имате много повече опит от мен. Ако там се появят
няколко по-известни имена – като вашето – със сигурност ще го публикуват някъде навън и ще се наложи определен политически натиск. Не че те отдават голямо значение на тези неща, но наистина не виждам друга възможност как да му се помогне на момчето, да не говорим за Аничка…
ВАНЕК: Аничка…
СТАНЕК: Щерката.
ВАНЕК: Вашата?
СТАНЕК: Да.
ВАНЕК: Тя…
СТАНЕК: Мислех, че знаете.
ВАНЕК: Какво?
СТАНЕК: Чака дете от Явурек.
ВАНЕК: Аа, затова ли…
СТАНЕК: Чакайте… да не мислите, че случаят ме интересува само по семейни причини…
ВАНЕК: Знам, че не…
СТАНЕК: Вие казахте…
ВАНЕК: С това исках само да кажа, че си обяснявам как изобщо сте узнали за случая. Не предполагах, че се интересувате от млади бардове. Извинете, да не помислите, че ви вземам за…
СТАНЕК: Бих се ангажирал с този случай, дори ако някоя друга жена чакаше дете от него.
ВАНЕК: Знам.
Неловко мълчание.
СТАНЕК: Какво ще кажете относно идеята за протест?
Ванек започва да търси нещо из чантата си, намира някаква хартия и я подава на Станек.
ВАНЕК: Явно имате предвид нещо такова…
Станек взема хартията от Ванек, отива бързо до писалището, намира си очилата, слага ги и започва да чете внимателно. Продължителна тишина. Станек видимо е изненадан. Прочита текста, сваля очилата и възбудено закрачва из стаята.
СТАНЕК: Но това е невероятно! Точно в целта! Аз се мъча как да реша проблема и какво да направя… накрая събирам смелост да се посъветвам с вас, а вие… отдавна вече сте готови! Не е ли чудесно? Абе знаех си аз, че това е пътят!
Станек се връща до писалището, отново слага очилата и пак чете текста.
Точно каквото имах предвид! Късо, точно, културно, едновременно с това и строго. Веднага се познава професионалистът! Цял ден щях да умувам и нямаше да го направя така.
Ванек е поласкан.
Вижте, само нещо дребно: мислите ли, че е добра накрая тази дума „произвол“? Не може ли да се намери някакъв по-умерен синоним, струва ми се, че това е малко неподходящо, целият текст е съставен делово, а това изведнъж прозвучава доста емоционално! Нямате ли това усещане? Иначе е абсолютно точен. Може би и вторият абзац е малко излишен – всъщност само разводнява съдържанието на първия. От друга гледна точка е много подходяща мисълта за влиянието на Явурек върху неконформистката младеж. Тя би трябвало със сигурност да остане. Впрочем, ако я поставите накрая вместо думата „произвол“, ще е напълно достатъчно. Но, моля ви, това са само чисто субективни впечатления. Изобщо не сте длъжен да се съобразявате с тях. Като цяло е отлично и без съмнение ще окаже влияние. Фердинанд, трябва отново да ви изкажа своето възхищение – такава способност да изразите същественото и да избегнете всички потенциални атаки притежават наистина малцина от нас!
ВАНЕК: Е, чак пък толкова.
Станек сваля очилата, отива до Ванек, поставя листа на масичката, после сяда в своето кресло и пие. Кратка пауза.
СТАНЕК: Не е ли прекрасно чувството човек да знае, че има някой, към когото може да се обърне и да разчита!
ВАНЕК: Разбира се…
СТАНЕК: За вас може би да, но в кръговете, в които се движа аз, това съвсем не се разбира от само себе си! По-скоро произтича от само себе си обратното: щом някой нагази лука, всички бързо му обръщат гръб. И от страх да не загубят позиции, се стремят да покажат навсякъде, че не са имали нищо общо с въпросния и винаги са го критикували. Но какво да ви разправям! Вие го знаете най-добре. Че нали докато бяхте в затвора, вашите дългогодишни приятели от театъра излязоха срещу вас по телевизията! Беше отвратително!
ВАНЕК: Аз не им се сърдя…
СТАНЕК: Но аз – да! И им го заявих открито. Знаете ли, човек в моето положение се научава да разбира какво ли не, но все пак – и не ми се сърдете – всичко си има граници! Разбирам, на вас ви е неудобно да потърсите сметка на тия младоци, щом става дума за самия вас, но от това трябва да се абстрахирате! Ако започнем да толерираме и такива свинщини, де факто се превръщаме в съучастници на цялото това морално падение и косвено допринасяме за неговото разширяване. Не съм ли прав?
ВАНЕК: Хм.
Кратка пауза.
СТАНЕК: Пратихте ли го вече?
ВАНЕК: Засега събираме подписи.
СТАНЕК: И колко са?
ВАНЕК: Към петдесет. СТАНЕК: Петдесет! Става…
Кратка пауза.
И какво излиза, то погребението свършило, аз чак сега кръст нося…
ВАНЕК: Не, не.
СТАНЕК: Нали вече са се подписали…
ВАНЕК: Още се подписват…
СТАНЕК: Е добре, сега обаче вече е ясно, че ще бъде изпратено и публикувано. Между другото, не бива да го пращате на агенция, те ще направят от него само едно кратко съобщенийце, дето ще се загуби. По-добре е да го пратите направо до някой голям европейски вестник, там да излезе цялото и с подписите!
ВАНЕК: Знам…
Кратка пауза.
СТАНЕК: Те узнаха ли вече?
ВАНЕК: В полицията?
СТАНЕК: Да.
ВАНЕК: Не знам, вероятно не…
СТАНЕК: Вижте, да не ви съветвам, но имам чувството, че сега би трябвало да го сложите в плик, иначе ще ви надушат и ще попречат по някакъв начин. Петдесет подписа – че това е напълно достатъчно. Между другото, не е до броя на имената, а до тяхната значимост…
ВАНЕК: Всеки подпис има своето значение… СТАНЕК: Разбира се, но за популяризиране в чужбина преди всичко е от значение там да присъстват по-гръмки имена… Павел подписа ли?
1. Павел Ландовски (1936) – популярен пражки актьор и драматург, известен с бохемското си поведение, подписал Харта 77, неразделен приятел на Хавел.
2. Става дума за едноактната пиеса на Хавел „Аудиенция“ (1976), реж. Любош Писториа, в изпълнението на П. Ландовски и В. Хавел.
