Вано Бурдули и замръзналите чувства

Режисьорът на „Лятото на замръзналите фонтани” за ролята на Тбилиси във филма, за невъзможната любов и нискобюджетното кино.

Филмът на грузинския режисьор Вано Бурдули „Лятото на замръзналите фонтани” беше отличен със Специалната награда на журито на София Филм Фест. Любим се оказа и на много от зрителите. Тъжно-сладките истории на няколко двойки, които се събират и разделят в последните три дни на лятото в красивия Тбилиси, печелят със своята обичайност. Всичко, което се случва на екрана, е в реда на нещата, познато ни е и в същото време някак магическо – всеки от героите има по някоя многозначителна реплика или привичка, случайността преплита пътищата, а Тбилиси изглежда кротък и застинал в блаженството на късното лято.

Разкажете ми повече за ролята на Тбилиси във филма. Повечето истории в него се навързват около едно и също малко площадче в центъра на града.

Реших, че всичко ще се случва в центъра на Тбилиси, в най-типичната и разпознаваема част от града. Там съм расъл и атмосферата ми е много позната. Така изглежда градът и така го чувствам в днешната реалност. След като прожектирахме филма на фестивали обаче, някои европейски критици писаха, че сме показали един туристически Тбилиси. Отначало се изненадах, защото за съгражданите ми това изобщо не са туристически локации. По тази логика всеки филм, който се развива в центъра на Рим или Париж, е туристически. Но после се замислих, че в последните 10-15 години всеки грузински филм представя Тбилиси по депресиращ начин с руини, полусрутени сгради и повсеместна разруха, с локации, които нарочно са избрани да изглеждат така. Защото това е необходимо за сюжета. В моя случай сюжетът не изискваше подобни места. Затова реших историята да се развива в тази част на Тбилиси, където наистина можете да почувствате духа на града.

Може да се каже, че всяка от историите във филма е за начините, по които любовта може да е невъзможна. Кога и как е възможна любовта?

Точно на този въпрос нямам отговор. Затова реших да напиша такива истории. Мисля, че съм се опитал да задам този въпрос на публиката и отговорите зависят от зрителите.

Мислите ли, че има специфичен грузински манталитет и опитвате ли се да го представите във филма?

Мисля, че все още различните краища на света си имат специфични манталитети. Може би след векове глобализация различията ни ще изчезнат, но засега са си тук. Не съм се опитвал обаче да покажа специфичния грузински манталитет. Опитах се само да покажа как се чувстват и как живеят в днешно време хората в един грузински град. Не беше важно за мен това да е типично грузинска история. Отправната точка е Тбилиси конкретно.

Разтълкувайте за нас заглавието на филма.

Преди пет или шест години това наистина се случи. Имаше рязък спад в температурите и всички фонтани в Тбилиси замръзнаха в една и съща нощ. Беше наистина красива картина, но в интернет не мога да намеря нито една качествена снимка от събитието. Намерих само една снимка и я използвахме в края на филма. За мен образът на замръзналите фонтани символизира замръзналите чувства. На водата й трябва едничък момент да замръзне или да се разтопи, мисля, че така е и с човешките чувства. Едничък момент може да ни направи щастливи или да ни съсипе. Едничка усмивка, едно докосване или една дума могат да ви стоплят душата или да ви изпълнят със студ.

Как се прави толкова сложен филм с толкова малък бюджет?

Точно това е ролята на Тбилиси във филма. Роден съм и израснах тук, така че имам много приятели. Те много ми помогнаха. Например, всички коли във филма са на приятели, не сме ги наемали. Не сме плащали и за локациите, освен за летището, което се управлява от чуждестранна компания. На тях просто не им пука за грузинското кино. Всички статисти са ми приятели и актьорите в повечето поддържащи роли също, така че те играха без заплащане. За мен това беше огромна подкрепа. На актьорите в главните роли платихме символични хонорари, защото те много харесаха сценария и знаеха колко е малък бюджетът ни. Но наистина трудно се снима такъв тип филм с толкова нисък бюджет. Имахме само 30 снимачни дни и повече от 60 локации. Никога няма да го повторя. При подобни условия нямаш резервен план, ако нещо се обърка, а това със сигурност става, защото не е възможно в една филмова продукция всичко да бъде заснето по план, примерно времето може рязко да се промени и да не можеш да заснемеш края на сцената… Та когато нещо се обърка, нямаш никакъв шанс да поправиш случилото се. И това може да застраши качеството накрая.

Още по темата