0
1487

Визита

Преди три дни Бойко Борисов направи посещение в Турция, по време на което беше приет и от президента Ердоган. В двореца с 1000 стаи, както не пропуснаха да  подчертаят в информациите си някои вестници и агенции. За да се засили впечатлението за източен разкош, несъмнено. И да, срещата между двамата се състоя, съвсем в съзвучие с протокола, в зала с позлата по стените и мебелите. В нея турският президент и българският премиер бяха заснети от фотографите да се потупват един друг приятелски по гърба.     се, че предмет на разговорите в Турция са били широк кръг от теми, сред които газовите връзки между двете страни и преноса на газ от Азербайджан през турска територия за България, черноморското икономическо сътрудничеството, както и митническият съюз между Турция и Европейския съюз. Основен акцент, по думите на  премиера Борисов, е бил поставен от българска страна върху евентуалното подписване между България и Турция на двустранно споразумение за реадмисия на мигранти. Смисълът на разговорите в тази посока е бил в това да се постигне принципно съгласие относно възможността България да подпише индивидуален договор за реадмисия с Турция в случай че постигането на съгласие между ЕС и турската държава по този пункт се провали или забави заради тежки преговори.

Всички въпроси, обсъдени по време на визитата, засягат сътрудничеството между двете страни в дългосрочна перспектива и решенията по тях тепърва ще бъдат обмисляни, вземани и приемани най-актуално с оглед на близкото бъдеще изглежда, разбира се, споразумението за реадмисия. И все пак и то е в полето на проектното.

Но посещението на Бойко Борисов в Турция донесе и резултат, който вече е готов факт от настоящето и не чака завършването си в бъдещето. И този факт не бива да бъде пренебрегван или омаловажаван. Говоря за това, че визитата на Бойко Борисов в Турция произведе един силен  ефект, който, изглежда, е бил желан и от двете партниращи си страни. Срещите на българския министър-председател и членовете на неговата делегация в Анкара показаха, и то ясно, че в настоящия момент България и Турция поддържат реален и активен диалог в атмосфера на взаимност. Това беше проява на нагласи и готовност за разбирателство, наличието на които не е нещо тривиално в отношенията между две съседни държави – пък били те и съюзни – дори и във времена, далеч по-спокойни от днешните.

Затова станалото в Анкара не бива да бъде подценявано. Посещението на българския премиер даде възможност да се види, че напрежението в комуникацията, възникнало преди парламентарните избори у нас и около референдума в Турция, и размяната на остри думи на най-високо ниво, до която се стигна тогава, се разглеждат на сегашния етап и от двете страни като нещо преодоляно, което не трябва да пречи занапред. Разбира се, изглаждането на неравностите беше представено от самия Борисов като една от целите на неговата официална визита. Но като че ли се видя (и точно на това обръщам внимание тук), че двете страни държаха преди всичко да покажат колко лесно е за тях да постигнат разбирателство и съгласие. Тоест, общата, съгласувана от по-рано идея е била, може би, да се покаже, че Турция и България са способни да се разберат помежду си за съвсем кратко време, отстранявайки незабавно по-незначителните противоречия в името на големите общи цели и интереси. Излъчването на този сигнал беше преследвано като основен ефект, струва ми се, и ефектът беше в крайна сметка постигнат. Защото в така заплетената международна обстановка и на фона на силно влошените отношения между Европейския съюз и Турция, такива оправяния на нещата по комшийски с прескачане за по едно кафе и по един локум представляват доста внушителна презентация. И с основание респектират.

Прочее, заслужава си да бъде отбелязано нещо, което не е маловажен елемент от демонстрираната в Анкара взаимност. Тонът на турската страна и лично на президента Ердоган при повдигането на деликатните и проблемни въпроси явно трябваше да даде знак за това, че участието на „обединени патриоти“ в правителството не се тълкува в Анкара като особено притеснително и респективно като предпоставка за появата на сериозни пречки и затруднения в диалога между двете страни. Всъщност, разказаното впоследствие от премиера Борисов относно това, че той се е постарал някак си „да извини“ поведението на Валери Симеонов по време на опита за блокиране на границата, всъщност е по-скоро потвърждение на току що казаното. Защото самият факт, че скандалното отношение към една турска гражданка от страна на настоящия вицепремиер на България може да се окаже предмет на обсъждане между другото, вече е достатъчно показателен. За това именно, че от турска страна въпросът не е бил поставен с остротата и настойчивостта, с които се предполага, че ще бъде поставен. Същото впечатление се затвърждава и от думите на Бойко Борисов, според които предложеното от него извинение „май“ е било „прието“. От така поднесената информация излиза, че турските представители учудващо бързо и безболезнено са показали склонност да „простят“ действията на Валери Симеонов. Явно, за да се приключи с темата и да се премине към далеч по-съществените според самите тях работи.                                    

Ако направената интерпретация е вярна, то визитата на Бойко Борисов в Турция може да бъде оценена като акция, произвела желания ефект и изпратила послание, което удовлетворява и двете страни, но особено много едната. Защото за Бойко Борисов излъченият знак е успех и поради това, че поведението на турската страна даде да се разбере, че участието на българските националисти във властта не се разглежда от управляващите в Анкара като тежък проблем в двустранните контакти и причина за негативен обрат в отношенията. С което Борисов съумя да демонстрира, че, противно на очакванията, националистите не са задължително тежест и бреме за него, дори и тогава, когато става дума за Турция и за евентуално двустранно споразумение за реадмисия между нея и България.    

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ ”Св.Паисий Хилендарски”. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката” и на новините на БНТ. Водещ на предаванията "Неделя X 3" и "История. бг". Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело”. Автор на книгата "Метрополитен" ("Хермес", 2015) и на стихосбирката "До поискване" ("Жанет 45", 2016).
Предишна статияКато гангстери с мечове
Следваща статияБухарин