0
550

Визия за София

Каква искаме да бъде София, възможно ли е изграждането на споделена идея за нейното развитие? Вижте общественото обсъждане за съставяне на дългосрочна визия за столицата.

В края на януари в Червената къща в София се проведе обществено обсъждане на предложението за съставяне на дългосрочна визия за развитието на столицата и крайградските територии, изготвено от координационен екип към направление „Архитектура и градоустройство” на Столичната община след публични срещи с граждански организации, експерти, администрация и бизнес. Целта на Визия за София е изграждането на споделена идея за това каква искаме да бъде столицата, както и на конкретен план за развитие. В координационния екип, изготвил предложението, участват: Ангел Георгиев, Божидар Иванов, Любомир Георгиев, Магдалена Кирчева, Христо Харлов.

Обсъденото предложение представлява всъщност методически насоки за разработване на дългосрочна визия за развитие на София и крайградските територии. По думите на представителите на координационния екип текстът е резултат от множество работни срещи, разговори, мейли, преглед на документи, онлайн мониторинг и допитване. По време на съставяне на насоките, а и след това, са получени множество предложения за допълнения и корекции, като всички те са обсъдени и са довели до промяна на крайния текст.

Крайната цел е Визията да обхване пълната информация за всичко, случващо се в града, а след това да послужи за промяна в Общия устройствен план (ОУП). Идеята за дългосрочна стратегия за развитие на София е одобрена от Столичния общински съвет през септември. Тогава е взето решение да бъде сформирана работна група, която да произведе документа в рамките на девет месеца. По предложение на главния архитект на София за ръководител на работната група е избран архитект Любомир Георгиев, директор на One Architecture Week. В състава й влизат още урбанистът Магдалена Кирчева, бившият главен архитект на Горна Оряховица Христо Харлов, софтуерният инженер Ангел Георгиев, социологът Божидар Иванов. В по-широкия състав са включени и специалисти от браншовите организации (Камара на архитектите, Камара на инженерите в инвестиционното проектиране, Камара на строителите и др.), неправителствени организации, представители на националната и общинската администрация, на академични институции и бизнес организации.

Целта на представената методика е да опише начина, по който да бъде съставена Визия за София, с чието осъществяване да бъдат ангажирани не само общинските власти, но и целият град.

Във Въведението на представените в Червената къща методически насоки е записано: „София разполага с множество планове и стратегии. В хода на подготовката на насоките стана ясно обаче, че те са ограничени както секторно (градоустройствена, социална, екологична и т.н.), така и пространствено (в рамките на район, община или област). Споделено бе, че често липсва обвързаност, както между различните сектори, така и между планирането на града и региона около него. Практиката в изготвянето на всички тези документи, с някои изключения, не предполага широко обществено включване в изработването им, нито залага работещи механизми за дълготрайно взаимодействие на заинтересованите страни в процесите на реализацията им. Множество са мненията, които твърдят, че фрагментираността на предвижданите стъпки на развитие пречи да бъде формирана ясна и цялостна посока. В опита на екипа, съставил насоките, да идентифицира наличните бази данни бе констатирано, че липсва единно управление и лесен достъп до данни, което поставя естествени пречки пред формирането на комплексна оценка на процесите, протичащи в София. От друга страна, установените методи на работа невинаги водят до желаните и необходими резултати. Следва да се отчете, че нормативната уредба не формира изрични бариери пред поддържането на актуален и адекватен поглед към случващото се в града, нито забранява активното взаимодействие между заинтересованите страни в процесите по планиране.“ В документа се казва още, че Визията е споделена посока за дългосрочно развитие (например 2050 г.). Тя трябва да бъде приведена в средносрочни цели (например 2020, 2030, 2040 г.). А те от своя страна да бъдат осъществени през поредица от краткосрочни действия.

Освен представителите на координационния екип в общественото обсъждане взе участие и главният архитект на София Здравко Здравков, както и множество специалисти от браншови и неправителствени организации. Вижте част от дискусията в Червената къща.