1
899

Виртуалните войни на омразата

Mohamed-309

Социалните мрежи се превърнаха в най-силното оръжие на ИДИЛ за набиране на джихадисти и за сплашване на противниците.

Маркетинг на паник-продуктите

Район на жестокостта – така днес може накратко да се опише Близкия изток. Публикувана от ислямистки интернет сайтове снимка показва джихадист на фона на закичен с човешки глави танк. Боецът изглежда щастлив и усмихнат и е издигнал знамето на победата. Жестокостта на доскорошните арабски диктатори бледнее пред ислямистите, които режат главите на „неверниците” от малцинствата и разрушават църкви и религиозни храмове.

С основаването на така наречения халифат, арабските държави се превърнаха в цел и арена на „подвизите” на главорезите. Абу Бакр ал-Багдади успя да посее ужас, превръщайки ни в зрители на нечовешки кадри на обезглавяване, бомбени атентати и масови убийства, на които присъстват и деца – утрешни джихадисти. Всичко това ни кара да тръпнем, кара ни да признаем способността на организацията да упражнява тежко насилие. Ислямска държава стана търговска марка за убийства и ужасяващо насилие. Това контрастира с конспиративността на останалите въоръжени фундаменталистки организации и групировки. Друго отличие е, че рекрутирането става по-често чрез социалните мрежи и познанствата, за разлика от досегашните методи за набиране на джихадисти на „Ал Кайда“.

Въпреки ретроградните си речи и зверските методи за налагане на сила в районите, които е завладяла, ИДИЛ разчита на най-съвременните медийни средства и технологии като оръжие, равностойно по важност на военната техника. Присъствието на ИДИЛ в медиите все повече се разширява. Тя се развива като голяма корпорация или политическа партия, която води кампания за популярност с цел увеличаване на влиянието си и привличане на поддръжници. Прибягването на джихадистките групировки до социалните медии не е ново явление, нито е изненада. Свирепостта на медийната битка се равнява на тази на военната, която се води на полето. Завладяването на град Мосул обаче демонстрира нов обрат в обичайното присъствие на организацията. Настъплението на организацията беше съпроводено от безпрецедентно отразяване в Twitter, което достигна своя връх с влизането на бойците й в града, когато бяха публикувани 40 000 туита относно сражението в рамките на един ден. Анализаторът на проблемите на тероризма Дж. М. Бергер проследи около 3 милиона туита от 7500 акаунта на джихадистки мрежи в Twitter, използвали 4 познати джихадистки „хаштага”: #ИДИЛ, # Фронт ан-Нусра, #Ислямски фронт. Тези туити бяха разпространени чрез приложението „Фаджр ал-баша’ир” (Зората на добрите новини), пуснато в Twitter от организацията, което може да се свали на всяко устройство с операционна система Android. То публикува чрез акаунтите на ползвателите си туити, хаштагове, връзки и снимки, подбрани от изобретателите на приложението, които принадлежат към така нареченото „медийно рамо” на организацията.

Виртуална мощ

Организацията е разширила присъствието си в онлайн медиите до такава степен, че е трудно да се определи присъствието й в подготовката на борбата. Освен официалните й регистрации в социалните мрежи, които са предназначени за разпространение на изявленията и поемане на отговорността за атентатите, които е извършила, стотици бойци и поддръжници публикуват разнообразни материали с цел пропаганда, която допринася от една страна за набирането на последователи, а от друга страна за сплашване на враговете. Именно това са двете основни цели, в изпълнение на които организацията прибягва до употребата на виртуалните медии. И действително успява да изплаши противниците си – чрез публикуване на снимки и видео файлове, изобразяващи кланетата, които извършва. Най-зверското от тях показва убийството на 17 юни на десетки хора, някои от които иракски войници, погребани живи. В друго видео бе показано отрязването на главата на журналиста Джеймс Фоли, а след това и на журналиста Стивън Сотлов.

Другата цел на използването на интернет е набирането на поддръжници. Един от отделилите се от организацията казва пред CNN, че в началото сам е набирал хора от Запада чрез директни съобщения в Twitter. Той споделя, че по-късно, когато се преместил, за да се сражава в Ирак, ИДИЛ започва да публикува видео клипове, режисирани по професионален начин. Те се отличават с високо качество, за разлика от тъмните, трептящи клипове, които „Ал-Кайда“ и други терористични групировки разпространяваха някога. Клиповете изглеждат като визуална фантазия, в която липсва история и конкретика, тъй като задачата им е да очароват зрителя, да го впечатлят и удивят. Медийните изяви на организацията се възползват от напрежението и драмата, от натрупването на стряскащи гледки и не разкриват лични подробности за отсъстващия лидер, който крие чертите на лицето си зад шал още от изпращането на първото съобщение, в което обяви формирането на държавата (халифата).

Броят на историите, публикувани в интернет и съдържащи словосъчетанието „Ислямска държава”, надвишава 40 милиона на английски език и 60 милиона на арабски. През последните шест месеца организацията е качила онлайн над 180 видеозаписа. След като „Ал Кайда“ започна да използва затворените форуми, Ислямска държава заяви стремеж към използване на социалните мрежи и най-вече на Twitter. Изследователят от The Washington Institute Арън Зелин обяснява тази промяна с факта, че много от тези форуми се превърнаха в цел на западните разузнавателни служби и затова бяха закрити. За един от най-важните се считаше форумът „Славата на Исляма”, който бе свален през 2012 г. Много от членовете на ИДИЛ съсредоточиха усилията си в създаване на профили в Twitter и донякъде във Facebook, тъй като там е лесно да се създават нови регистрации. Ислямска държава започна чрез Twitter рекламна кампания – „Кампания Милиард”– за привличане на възможно най-голям брой поддръжници на режима.

Официални британски документи сочат, че „британската полиция е събрала над 28 000 електронни материали, свързани с тероризма, които съдържат 46 видеозаписа, направени от Ислямска държава”. Вестник „Washington Post” публикува думите на експерта по сигурността проф. Брус Хофман от Джорджтаунския университет, според когото: „Терористите използват интернет като средство за набиране на терористи”, „не съществува интелектуално средство, което да спре това”.

Ислямска държава започна да се концентрира върху създаването на рекламни кампании в интернет за набиране на доброволци през юни 2014 г., като продължи да публикува снимки и изявления, които илюстрират военните й победи в Ирак. ИДИЛ поставя акцент върху стратегията за спечелване на общественото мнение и доверие.

DАBIQ и Inspire или Привличане и Вдъхновение

Принадлежащият на организацията „Ал Хайат медиа център” се счита за новото й информационно оръжие. Той издава от свое име електронно списание на английски език, което се радва на професионална изработка и качествени снимки. Изданието носи името DАBIQ и напомня с дизайна си списанието Inspire, което Ал-Каида някога издаваше на английски език. В него са публикувани инструкции за направата на бомби и набирането на доброволци, които сами да извършват терористични атаки.

DАBIQ е списание, което се издава на английски и арабски, има хартиена и онлайн версия. Основната му цел е да набира бойци, предимно от западния свят.

В първия брой на изданието е публикувана програмната „Завръщането на халифата”, а дизайнерите са използвали като фон за заглавната страница карта на „държавата халифат”. Във втория брой, под заглавието „Ураганът”, за първи път е публикувана ясна снимка на говорителя на организацията Абу Мохамед ал Аднани. На корицата е изобразен кораб, устремен към високи вълни, което е ясна препратка към успеха на организацията и последващия ураган. Третият брой акцентара върху най-важното около екзекуцията на Джеймс Фоли. Четвъртият е посветен на  „неуспешните кръстоносни походи”.

Професионализмът и високото качество на изработката, както и визуалните ефекти, с които се отличава това списание, предизвикват изненада. Броят на страниците е съпоставим с този на световните издания и варира между 42 и 50. Размерът на страницата също е съобразен със световния стандарт. Изглежда списанието се конкурира с най-големите световни издания. Корицата му напомня „холивудски” стандарти, а корицата на специалния брой „Завръщането на халифата” напомня списанията Time или Foreign Policy; темите са “атрактивни”, а заглавията са подготвени професионално по западен модел.

В DАBIQ се публикуват информационни статии, пространни фичъри, аналитични и исторически изследвания, както и кратки новини от цялата страна. Списанието за броени минути проправи пътя си към хиляди сайтове, вестници, а впоследствие се премести и към блоговете. Организацията планира да започне да издава още едно списание на арабски и английски език, наречено „Халифатът”. Неговата цел ще бъде да публикува идеите на самопровъзгласения халифат, за да запознава света с тях.

За да сме обективни в оценките си, трябва да отбележим, че на 09.09.2011 г. „Ал Кайда“ потвърди, че има опит в сферата на информатиката и комуникациите до такава степен, че се превърна в първата организация в региона, която използва компютърна програма при подготовката на кадрите си и организиране на дейността си. Летците на „Ал Кайда“ са използвали интензивно програмата „Флайт симулайтър” (симулатор за полети), произведена от „Майкрософт”, при тренировките за терористичната атака над Ню Йорк и Вашингтон. Освен това групировката показа, че е първата политическа организация, която включи интернет в изграждането на образа си. Тъй като бе основана на територия, където разпространението на интернет не е добро, организацията използва виртуалното пространство при създаването на мрежа за финансиране, както и за комуникация с членовете си, разпръснати в различни държави по света. С други думи, тя възприе глобалния характер на интернет в по-голяма степен, отколкото политическите партии в целия регион. Стъпка по стъпка, мрежата се превърна в организационна форма на „Ал Кайда“. Тя се характеризира с рядкост и неравномерност – определения, които се съдържат в концепцията на уеб-паяка, направен така, че да няма глава, нито център, а да бъде устойчив и да продължава, дори да удря по нещо неразрушимо. И тъй като ИДИЛ се роди от утробата на „Ал Кайда“, тя взе със себе си доста неща, запечатани в дълбините на връзката между паякообразната глобализирана организация и глобалната мрежа (интернет). Тези неща обхващат както глобалния характер на бойците на Ислямска държава, така и интензивната употреба на интернет, независимо дали в рекламата, пропагандата или битката за спечелване на умовете и сърцата, или в организирането на събирането на финанси и привличането на младежи.

Използването на интернет не е свързано с появата на организацията Ислямска държава. Преди повече от десетилетие джихадистките организации вече използваха Twitter, Facebook, Ivstagram и YouTube с цел набиране на млади членове и обучението им.

Социалните медии, най-отличителният символ на глобализацията и модернизацията на света, водят до умножаването в тези страни на хищниците, които не различават главите от опашките си. Директорката на близкоизточния офис „Карнеги” в Бейрут Лина Хатиб пише в свой анализ, че очаква, „Ислямска държава да създаде собствени сателитни канали, но те няма да имат широка употреба“. Чарлз Лестър от вашингтонския институт Брукингс (Brookings Institution) пък коментира, че „организацията произвежда удивителна по количество и разнообразие информация”, както и че „постоянният поток от материали, възхваляващи организацията, създава впечатление, че нивото й на организираност и въоръжение е впечатляващо”. Той смята, че „противопоставянето на тези пропагандни материали не е по-маловажно от прекратяването на конфликта в региона”. Лестър твърди също, че „никоя от жестоките ислямистки организации не е успявала да постигне такова електронно въздействие и да направи толкова сложна медийна операция, каквато направи ИДИЛ – концентрирана изключително върху използването на виртуалния свят чрез изпращане на съобщения, записи и снимки на бойците и операциите си”. Директорът на International Center for the Study of Radicalisation към лондонския King’s College Питър Нюман потвърждава, че „организацията успя да разпространи посланията си на английски език благодарение на поддръжниците си на Запад, които са експерти в употребата на интернет и търсене в сайтове. Те формират информационна сила, която се равнява на военната такава”.

Стратегията на медийното рекрутиране

Посланията на ИДИЛ се качват в YouTube и се разпространяват чрез Facebook и Twitter и се пренасят в смартфони и таблети. В най-голяма степен прокламирането на псевдохалифа стана през Twitter. Организацията все повече използва социалните мрежи за набиране на джихадисти. С помощта на айпади те пускат ракети на фона на черно знаме, символ на палачите, които ритат отсечените глави и създават подобие на средновековен футбол. Изследователят по въпросите на джихадистките групировки Хамуд ал Зияди казва, че „средствата за социална комуникация се превърнаха в едни от най-важните инкубатори за рекрутиране в световен мащаб”, както и че „младежите и по-специално тези на възраст между 18 и 25 години остават най-уязвими за посланията на  джихадистките организации”. Той говори за все по-засилваща се пропагандна дейност с цел привличането на жени.  Ал Зияди цитира доклад на френските разузнавателни служби, според които „съществуват две стратегии и два противоположни дискурса за привличането на френски младежи. Първата е стратегията на Ислямска държава – тя се насочва към младежите, на които липсва социална среда и които се чувстват изолирани. Те искат да компенсират загубата на достойнство и самоуважение заради липсата на работа или алкохолизма. Най-често набираните от Ислямска държава младежи са сред тези, които са имали желание да се включат във френската армия или полицията”. Друга стратегия, възприета от Фронта ан Нусра, е насочена към потенциални джихадисти измежду служители на държавните и гражданските институции. Фронтът се обръща към французите на собствения им език и използва близки до тях идеи. Твърди се, че само няколко кликвания в интернет са достатъчни за привличането на един младеж към идеите на екстремизма. Мароканската изследователка Дуния Бузар казва, че „първият начин за пропагандирането на джихадистката доктрина са виртуалните платформи, чак след това идват реалните събеседвания“. Според нея „джихадиската мрежа има нужда чрез каузата си да накара младежите да се претопят в нея. Те се прицелват в най-слабите и ги принуждават да възприемат света като ураган от конспирации и така те падат в мрежата на екстремистите в интернет“.

Първият истински сайт на джихадистките организации се появи през 2000 г. и носеше името „Знаците на Джихада“. Той бе дело на член на движението „Ислямски джихад“ в Египет, който за целта използва знамето на „Ал Кайда“. След това бе създаден алтернативен пакистански сайт, който се концентрира върху самоубийствените атентати и опитите за тяхното оправдаване“. Дотогава интернет не беше част от възпитанието на тези групировки и те комуникираха помежду си посредством традиционните комуникационни средства. Терминът „Електронен джихад“ обаче се появи още през 1999 г. През 2001 г. идеологическата борба, интелектуалното, а дори и физическото вербуване се изнесоха в интернет. Най-много джихадистки сайтове възникнаха през 2003 г. Оттогава насам ръководителите на организациите започнаха да се възвеличават в сайтовете и форумите и да провеждат в тях това, което преди това биха провеждали в тренировъчните лагери.

Организацията Ислямска държава надминава „Ал Кайда“ от гледна точка на аудио или текстуалната пропаганда, съдържаща подстрекателства към тероризъм. Всичко това става ясно от информационно-идеологическата атака над социалните медии, които се превърнаха в може би най-важния фронт. Често привържениците на ИДИЛ споделят, че именно интернет и сайтовете за социален контакт са ги подтикнали да прегърнат идеите на екстремизма. Затова тези страници се превръщат в „идеална среда за излагане на абсурдни идеи, които не разчитат на никакво обективно съдържание. „Те подновиха дейностите на тероризъм и екстремизъм с още повече хъс“, твърди саудитският изследовател Абдулрахман Баузир. В доклад на Конгресната изследователска служба сенатор Сюзън Колинс и сенатор Джо Либерман разграничават два периода на интелектуалния екстремизъм онлайн – първият е запознаването с идеологията и доктрината, разпространявана от екстремистите, вторият период е този на индоктриниране, когато интернет-ползвателят е информиран за идеологията и започва да търси начини за партньорство и включване в организацията и дейностите й.

Екшънът на холивудския тероризъм

ИДИЛ използва няколко акаунта – официалният информационен акаунт, в който се пускат записи с изявления; регионалните акаунти, чрез които се публикуват събитията на живо; акаунтите на бойците, в които те говорят за живота и опита си; акаунти на поддръжниците и симпатизантите. Групировката използва и хаштаговете на английски и арабски език. С цел разширяване на фен-базата си, тя създава и онлайн магазини за продажба на дрехи и сувенири, на които са изобразени името и символите й. Така ИДИЛ налага своята марка в света на тероризма. Един от многото магазини носи името Zirah.

Според в. Daily Mail, страницата на Zirah има над девет хиляди последователи във Facebook. Онлайн магазинът продава облекло в ислямски стил, което носи символите не само на ИДИЛ, но и на групировки като талибаните, „Хамас“ и „Фронта Ан Нусра“. На дрехите са изобразени въоръжени мъже наред с лозунги като „Муджахидини от цял свят“ и „Да останем единни“, както и девиза на ИДИЛ на английски език. Daily Mail публикува и снимка на магазин в Турция, който рекламира дрехите на организацията под мотото „Посетете магазина на ИДИЛ в Истанбул, за да се сдобиете с най-новите летни джихадистки модели“. Предлагат се и играчки, лепенки и картинки за малки деца.

Някои западни изследователи са се заели с проследяването и анализа на активността на Ислямска държава и способността й да изготвя и разпространява своите пропагандни записи, както и с популярността й в социалните мрежи. Според CNN например съществуват паралели между кадри от клип на организацията и известен холивудски филм за преследването на Бин Ладен. Много съпоставки са правени между изображения на реални убийства и сцени холивудски екшъни. Според директора на „Центъра за близкоизточни изследвания“ в Лондонския университет по икономика д-р Фуаз Джорджис ИДИЛ бележи успех в информационната си дейност, който се улеснява и от западните медии. Последните до такава степен се фокусираха върху извършваните от терористите зверства, че създадоха натрапчиви представи, с които хората живеят. Д-р Джорджис разкрива също, че „пропагандната машина на организацията се радва на голям професионализъм”.

През последните две години например са публикувани над 185 хиляди записа в YouTube, а броят на разпространените видеоматериали достига един милион. Според ливанската анализаторка Далал ал Бузри „зад ужасяващите кадри на режима стои ясно медийно намерение и то е насаждане на ужас в нашите сърца. Прибягва се до театрализиране на ужаса, докато на халифа Абу Бакр ал Багдади се вменява божествена харизма чрез използването на клишета, правилно позициониране и осветление“. Както писа в. Guardian, „войната за въздействие върху общественото мнение може би е по-важна за джихадистките групировки от самите битки, тъй като военните загуби се превръщат в пропагандни победи, а териториалният напредък е използван като средство за събиране на поддръжници на каузата“. Фрида Гейтс, автор на книгата „Краят на революцията: Променен свят в ерата на променената телевизия“ и бивш продуцент в CNN, твърди, че „ИДИЛ иска от нас да склоним глави и постига успех в това. С разпространението на информацията, те искат да са сигурни, че всички са изпаднали в ужас от тяхната жестокост“.

Сателитните религиозни канали, чийто брой надвишава 50, представляват най-важното средство за комуникация и разпространение на жестоките религиозни идеи и начините им на тълкуване. Те влизат в умовете на мюсюлманите и допринасят за оформянето на съзнанието им и гледището им за живота и света, като целят да ги убедят, че ислямската умма (общност) е най-велика, че Господ е избрал мюсюлманина и му е дал преимущество пред другите. По този начин се създават настроения на расизъм и враждебност срещу всички останали, които са немюсюлмани, и хората са настройвани срещу така наречените „неверници“ и са приканвани към джихадистка дейност, която ще проправи пътя им към рая.

Кой ръководи връзката на ИДИЛ с новите медии

През месец ноември 2009 г. американското Федерално бюро за разследване оповести, че Ахмад Абу Самра е включен в списъка на терористите в света и че ще даде награда от 50 000 долара на този, който даде информация за него на американските власти. Преди това този човек не бе известен на никого, но след тази публикация стана ясно, че той отговаря за отдела за социална комуникация на ИДИЛ и управлява дирекция „Пропаганда“ в медиите. В британския вестник „Дейли мейл“ излезе информация, че „Абу Самра е роден във Франция и сега е на 32 години. Той е учил в католическо училище, а впоследствие се е преместил заедно със семейството си в град Бостън в САЩ, където се е записал в местен университет. Абу Самра има американско и сирийско гражданство. Смята се, че умее да борави с информационните технологии“. Американският сайт „Ей Би Си Нюз“ предаде, че „през 2004 г. Абу Самра заминава за Ирак и там започва работа в информационното крило на „Ал Кайда“. Сайтът също пише, че „той влага технологичните си познания в разпространението на екстремистките идеи и контакти с американските, британските и канадските граждани с цел да ги убеди да се включат в редовете на организацията“.

Според заместник държавния секретар по публична дипломация Ричард Стенгел „САЩ нямат друг избор, освен да се противопоставят на тяхната пропаганда посредством силна реакция в интернет“. Именно това е задачата на Центъра за стратегически контратерористични комуникации, създаден през 2011 г. и оглавяван от Стенгел, който се концентрира върху директен контакт с младежите, а понякога и с джихадистите в сайтовете, за които се знае, че публикуват рекламни материали на ИДИЛ. Лина Хатиб от Carnegie обаче е скептична доколко този център може да повлияе на арабските младежи, които не хранят добри чувства към САЩ.

Специален екип, наречен „Електронна комуникация“, публикува съобщения под формата на кратки туити, видео откъси и снимки, които са съчетание от сериозност и цинизъм в дадени моменти. Десетки служители публикуват в Twitter акаунта на арабски език (@DSDOTAR), който е съответен на англоезичния (@THINKAgain_DOS).

Американската Агенция за национална сигурност (NSA) също участва в интернет битката с джихадистите. Директорът й Майк Роджърс спомена неотдавна, че NSA „осъществява понастоящем наблюдение на електронните възможности на ИДИЛ“, но отказа да навлиза в подробности. Той все пак потвърди, че „най-важното е да се повиши активността в средствата за социална комуникация“. Агенцията планира до 2016 г. да сключи договори с 6200 служители, които да следят и осуетяват всяка потенциална опасност за САЩ, като възнамерява да работи с фирми от интернет индустрията, специализирани в областта на електронната сигурност.

Без преувеличение може да се твърди, че няма сайт, който е способен да контролира „кибер джихада“, както американския Search for International Terrorist Entities (SITE) Institute. Страницата, изобретена от компанията Search for International Terrorist Entities, е специализирана в проблематиката на тероризма и се радва на дълъг опит в събирането на информация за джихадистките групировки и набавянето на последните новини. Освен това сайтът се радва на бързина на получаване на данните в голямото им разнообразие – текстове, снимки и видео клипове, а след това ги публикува в съответни портали. Никоя есктремистка ислямистка организация не убягва на сайта – от „Ал Кайда“ и отделилите се от нея групировки до Ислямска държава и верните й индивиди и групировки. В сътрудничество с американския изследовател Джош Дефон израелско-американската иследователка с иракски произход Рита Катц (Rita Katz) основава организация на име SITE Institute през 2002 г., чийто предмет на дейност е проследяването на социалната мобилност и предоставяне на консултации, свързани с нея. Впоследствие организацията е заменена от SITE Intelligence Group, чиято дейност е същата. Източници сочат, че двете организации са обвързани с един и същ център и той е „Интел център”, създаден през 1989 г. с цел проследяване на екстремистките, религиозни и други организации по света, събирането на данни за тях и проучването на възможни планове за борбата срещу тях, а впоследствие продаването на тези данни и програми на правителствата с цел да окажат помощ за противостоенето на тероризма.

С цел постигане на по-голяма ефективност в електронната борба с терористичната организация Вашингтон свика конференция в Кувейт в края на миналия октомври. В нея взеха участие Саудитска Арабия, Бахрейн, Великобритания, Египет, Франция, Ирак, Йордания, Ливан, Оман, Катар и Обединените арабски емирства, които са водешите държави в международния пакт за проучване на разширяването на активността на тази война за завземане на интернет пространството, чиято цел е да се противопостави на пропагандната кампания на онлайн екстремистите. Координаторът на международния пакт ген. Джон Алън казва, че ИДИЛ провежда „ужасна война”, чиято цел е вербуването и покваряването на умовете на невинната младеж”. От своя страна, ЕС също увеличава активността си. Според координатора на ЕС по борбата с тероризма Жил дьо Керков европейските органи си взаимодействат с отговорните лица в социалните мрежи, които са се превърнали в средство за набиране на бойци в редовете на ИДИЛ. Но истината е, че това противодействие все още не е станало общ световен приоритет.

Пламъците на ислямистката война

Организацията продължава да е заплаха за Запада и терористичните атаки, убийствата и разрушенията все още грозят европейските общества. Наскоро чрез YouTube бе разпространено ново видео – реклама на филма „Пламъците на войната“, който предстои да излезе. Той е отговор на заплахата на американския президент Обама да срине организацията. Говори се, че това ще бъде най-голямата онлайн кинопродукция – дължината на филма е 55 минути, той проследява последните завоевания на организацията, начина, по който тя завладява градове и военни бази в Сирия и Ирак.

Вестник New York Times пише, че „видеото съдържа висококачествени кадри, които свидетелстват за модерна снимачна техника”, както и че тя „наподобява техниката, използвана в Холивуд”. Изненадата, която разтърси световните медии и демонстрира, че организацията е преминала в нов период от медийната си революция, беше използването на пленения през 2012 г. британски журналист Джон Кантела, за да направи репортаж, записан на видео с въздушни снимки, за които се твърди, че са направени от безпилотен самолет. Фактът, че той бе пощаден, за разлика от колегите му Фоли и Сотлоф, се тълкува като намерение да бъде използван и в бъдеще като алтернативен говорител от епицентъра на сраженията.

Мохамед Халаф е иракски журналист, кореспондент на кувейтския вестник Al Watan. Хоноруван преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”. Лектор в Дипломатическия институт на Министерството на външните работи.

* Предлагаме ви пълната версия на текста на Мохамед Халаф „Виртуалните войни на омразата“. Негов съкратен вариант е публикуван във в. „Капитал“.