0
1912

Вирус, Вуйчо Ваньо и Възраждане

Една камерна като размери зала на площад „Славейков“ събра вчера повече от три хиляди зрители на театрална постановка. Или не съвсем. Зрителите бяха онлайн, залата беше празна, но фактът е забележителен – обградени от празни столове, актьорите от Театър „Възраждане“ практически напълниха залата на Метрополитън Опера в Ню Йорк с капацитет 3800 места. Цифрите са впечатляващи – 1000 души гледаха на втората минута от предаването, 2000 на десетата минута, 3000 на двaдесетата минута, а към осемдесетата минута бе достигнат и рекордът от около 3700 души. Една зараза от друг тип, различна от тази, около която се въртят новините в последните седмици.

Още по-впечатляващо е, че интересът не спадна в хода на представлението, задържайки се на нива от 3300–3400 души във втория му час – категорична оценка за умението на актьорския състав да задържи вниманието на зрителите. А това внимание бе изразено в количествени измерения, които впечатляват – 5300 харесвания и 230000 преглеждания на страницата във Фейсбук. Да напомня, че ставa въпрос не за футболен мач или концерт на поп група, а за постановка на Чехов, емблематична за автора си с комбинацията от меланхолия, усещане за безвъзвратно отминало време и противоречиви копнежи.

Най впечатляващото около постановката бяха коментарите във форума, може би единственото място в българското интернет пространство, в което отсъстват негативни коментари. Благодарности валяха от цял свят – от село Марково до Афганистан. Немалко коментари съдържаха призиви за дарителство или онлайн заплащане. Хората изразяваха признателност за жеста на театъра и за уважението към публика и към собствената професия, което актьорите демонстрираха. Това, което видяхме над 3000 души директно и много повече по-късно, е „автентичен театър“ – автентичен не в смисъла на традиционното разбиране за представление пред публика, а автентичността като израз на колективна и профeсионална идентичност в некомерсиален и немонетарен план. Театър „Възраждане“ потвърди вчера, че физическото разстояние не е преграда за колективното съпреживяване – дори напротив, то може да бъде фактор на социалност и съпричастност.

Макар икономическата страна да бе съзнателно потисната, тя бе очевидна в коментарите на зрителите и в измеренията на гледаемост и интерес. Преди няколко години в разговор с директора на столичен театър споменах учудването си, че няма излъчване на български театър по интернет и че то не се разглежда като потенциален източник на доходи в едно недалечно бъдеще. Моят коментар бе посрещнат със скептицизъм, което е разбираемо, като се имат предвид необходимостта от допълнителни разходи и проблемите с правата за разпространение. Но това са проблеми, които за решими, стига да има желание, съпоставимо с това на актьорите от „Възраждане“.

При милиони наши сънародници в чужбина възможността да предлагаш качествено съдържание на умерени цени ми се струва, че се налага от само себе си. Представлението на Театър „Възрaждане“ потвърждава реалистичността на този сценарий и на търсенето на качествен културен продукт в българското онлайн пространство. Такива опити трябва да бъдат подкрепяни както от Министерството на културата, така и от компании, защото те имат широк отзвук, защото те разширяват геoграфския спектър на релевантност на българската култура и защото спомагат да се възстанови материята на взаимодействие и солидарност в българското общество, която така изтъня в последните десетилетия у нас. „Възраждане“ по време на вирус –   едно от тези противоречия, така характерни за пиесите на Чехов.

Стоян Сгурев завършва социология в СУ „Св. Климент Охридски“, има докторат по социология от Станфордския университет, специализира в бизнесучилището на Масачузетския технологичен институт. От 12 години преподава артмениджмънт във Висшето училище по търговски и икономически науки в Париж.