Кухнята, сърцето на всяка къща, като място за забрава, изцеление и справяне с миналото, се явява пресечната точка на двe френски екранизации от програмата на Синелибри 2023. Дебютът зад камерата на успешния писател Жил Льогардиние пренася в киното собствения му роман от 2012 г. „Напълно побъркан!“. Седмият пълнометражен филм на парижкия възпитаник от виетнамски произход Тран Ан Хунг е свободна адаптация по едно от най-известните произведения на швейцареца Марсел Руф – „Животът и страстта на гастронома Доден Буфан“, издаден през 1924 г. Близо 130 години разделят житейските съдби на героите от „Господин Блейк на вашите услуги!“ и „Страсти в кухнята“, обединяват ги меланхолията, страданието по изгубената любов и крехката надежда, че времето лекува.
Менюто
Със забавната непохватност на говорещ френски англичанин разказът за британския предприемач Андрю Блейк сякаш следва вътрешния ритъм на своя персонаж в светлосенките на тъгата. Четири месеца след смъртта на съпругата си французойка Андрю се предава на носталгията и се връща на континента, за да търси утеха в спомените, на мястото където преди много години е срещнал любовта на живота си…
С безпогрешен усет за поезията на всекидневието Тран Ан Хунг ни среща с кулинарния естет Доден Буфан, който в края на XIX век прекарва дните си между кухнята, където заедно с любимата си готвачка приготвя изискани ястия, и дегустацията им в компанията на група верни приятели ценители. До деня, в който Йожени го напуска, а заедно с нея си отива и страстта към съвършената хармония на соса, месото, десерта, виното…
Кухнята на действието
Фотогеничното имение на мадам Бовилие, с внушителните салони, които вече никой не използва, и с финансовите проблеми, надвиснали над обитателите му, са чудесна илюстрация на контраста между комичните аспекти от пребиваването на английски „иконом“ във френски замък и личните драми на всеки от героите. Също като съвместното съжителство на гурме котарака Мефистофел и грубоватия градинар Мание, с непризнатия готварски талант на Одил и апатията на мадам Бовилие, разговаряща с шивашки манекен, всички те разделени един от друг в черупката на личната си самота…
От имението на Доден Буфан виждаме най-често пространството между печката и масата за хранене. Защото в кухнята се случва магията на връзката му с храната чрез Йожени (великолепната готвачка) и с Йожени (която не иска да се омъжва) – чрез храната. Там се срещаме и с малката Полин, чийто пробуждащ се гастрономичен талант ще даде на този „кулинарен Наполеон“ необходимото основание да продължи да живее. Продуктите, процесът по трансформацията им и завършените ястия постепенно се превръщат в пълноправни действащи лица във фабулата…
Бизнесменът иконом (в изпитателен срок)
Дошъл да излекува меланхолията от миналото си, останал с изричната тайна уговорка (с Одил) да се преструва на иконом (без заплащане), Андрю успява да се впише в настоящето и дори да положи основите на бъдещето си, като по пътя увлича и останалите обитатели на имението в една своеобразна мисия по „изплуване“ от депресията. Неподражаемата флегматичност като запазена марка на актьорския стил на Джон Малкович, съчетана (и подсилена) с изразяването му на френски език (със силен британски акцент, но и с усърдна акуратност) от началото до края на филма, както и с неизменната му хаплива ирония прави „Господин Блейк на вашите услуги!“ просто неустоим.
Магистратът кулинар
Доден Буфан двайсет години споделя кухнята, а понякога и леглото на Йожени. Удивителен е начинът, по който страстта му прелива от увереността относно съвършена рецепта (за телешка яхния например) в нарастващото безпокойство да си представи живота без Йожени. В тази роля по мярка Беноа Мажимел пристъпва с излъчването на спокоен пристан, едновременно интелектуално изкушен и в здрава връзка със земята и нейните плодове, на ръба на бурлесковия образ, но без да губи неуловимата си деликатност. И го постига благодарение на слънчевото, неотменно и доброжелателно съучастие на Жюлиет Бинош, която се превъплъщава в преданата, но ценяща свободата си Йожени.
След десерта
Да кажеш за един филм, че е умилителен, не е много ласкателно, и все пак има филми, които предизвикват умиление (дори без бебета, кучета и други домашни любимци на екрана) и това не е в ущърб на художествените качества на творбата. Добродушна приказка за съпричастността и зачитането на другите, „Господин Блейк на вашите услуги!“ не притежава кинематографичен размах, но разполага с обаянието на Джон Малкович.
Трийсет години след премиерата на „Мирис на зелена папая“ Тран Ан Хунг е все така посветен – с прецизно внимание към детайла – на ефимерните послания на материята и изтънчените алегории (като обелената круша, символизираща голо женско тяло). Спечелил наградата за режисура в Кан, „Страсти в кухнята“ представя френската кухня като метафора на изкуството да се живее, заснета като истинска симфония на сетивата.