Не сме лишени от възможността в последно време често да виждаме в България в различни превъплъщения този гениален китарист и композитор, джазмен и рокаджия, вокалист и импровизатор с уникален стил и сценично присъствие. Доста често това е в колаборация с родния музикален уникат Теодосий Спасов (свързва ги над 20-годишно творческо сътрудничество). Но концертът му с Биг бенда на Българското национално радио под наслов „Цветове и звуци от есента“ с диригент Антони Дончев добави забележителни нови щрихи към уж добре познатия му музикален портрет и в някои отношения беше истинско откритие за неговите почитатели в препълненото Студио 1 на БНР на 9 ноември т.г.
Подгряващата пиеса на Христо Йоцов „Изток и Запад“, подбрана неслучайно от диригента, със соло-китарата на Огнян Весков предаде вярно предчувствието за това, което очакваше тръпнещата аудитория. Едно е да си слушал Влатко в легендарната му македонска рок-група „Леб и сол“, друго е да си следил забележителната му кариера на джаз-етно-уърлд музикант с различни формации и съвсем различно изживяване е да го видиш като фронтмен на Биг бенда – понякога навяващ ясни асоциации с неповторимия звук на „српске трубе“, но и често вкаран в традиционните характеристики на стандартния джаз-бендов саунд. Така можахме да го чуем като солист както в авторските му пиеси и аранжименти на „Зрело йе жито“, „Йовано, Йованке“ (филигранен импровизационен дует с Антони Дончев на електрическото пиано и прекрасни сола на Атанас Хаджиев – кларинет и Венци Благоев – тромпет), „Калайджийско оро“ и разбира се – визитката му „И наяве, и насон“ („Циганска песен“), така и в класиката „Стратус“ на Били Кобам.
Център в програмата и своеобразна нейна кулминация бе сюитата „Квази Балканика“ от непознатия у нас словенски композитор Изидор Лайтингер, живеещ в Париж. В трудната фактура Биг бендът успя да разгърне своите ансамблови и солистични проекции – над 25 минути метроритмични и технически предизвикателства (включително цитат от музиката на Горан Брегович към филма „Аризонска мечта“), преодолени по убедителен начин съвместно с неподражаемия солист Стефановски, който в няколкото сола показа многоликия си талант. Тук пролича и голямата заслуга за подготовката на този концерт на диригента и почти постоянен великолепен импровизатор Антони Дончев (принос за изискания стил на концерта бяха и отличните сола на Тодор Гаджалов – тромпет, Димитър Льолев и Петър Момчев – саксофон, Атанас Миладинов – пиано и отново Оги Весков). За отбелязване е и плодотворното сътрудничество на БНР с военния духов оркестър на Словения, от който безвъзмездно бяха получени партитурите на тази и още няколко пиеси.
