1
549

Войната в Европа не е истерия

Ан Апълбаум

Отново и отново – за кой ли път през съзнателния ми живот – ми показваха полски фотографии от прекрасното лято на 1939 година: деца играят на слънце, модно облечени жени по улиците на Краков. Дори видях снимки на семейна сватба, състояла през юни 1939 година в градината на полския извънградски дом, където се намирам сега. Всички тези фотографии предават усещането за обреченост, тъй като ние знаем какво се е случило после. Септември 1939 г. е донесъл нахлуване от изток и от запад, окупация, хаос, разрушение, геноцид. Повечето от хората, присъствали на сватбата, скоро след това са загинали или са се озовали в изгнание. И нито един от тях никога не се е завърнал в този дом.

Погледнато назад, всички те изглеждат наивни. Вместо да празнуват сватбата, е трябвало да захвърлят всичко, да се мобилизират, да се подготвят за тотална война, докато все още е било възможно. А сега съм длъжна да попитам: украинците през лятото на 2014 г. трябва ли да постъпят по същия начин? А централноевропейците трябва ли да се присъединят към тях?

Разбирам, че този въпрос звучи истерично и налудничаво апокалиптично за читателите от САЩ или Западна Европа. Но ме изслушайте, защото подобен разговор немалко хора от източната половина на Европа водят тъкмо сега. През последните няколко дни руски войски, развяващи флага на неизвестната преди това Новорусия, с ускорен марш пресякоха границата на Югоизточна Украйна. Руската Академия на науките обяви, че ще публикува историята на Новорусия тази есен, както и че нейните корени водят началото си от Екатерина Велика. Различни карти на Новорусия, както става ясно, циркулират из Москва. Някои от тях включват Харков и Днепропетровск – градове, които са все още на стотина километра от бойните действия. Някои части от Новорусия са по крайбрежието, така че те съединяват Русия с Крим и в крайна сметка с Приднестровието, окупираната от Русия провинция на Молдова. Ако започне непризнато формиране на държава –по подобие на Абхазия и Южна Осетия, „държави”, които Русия изряза от Грузия, и които играят ролята на модели, Новорусия ще започне да нараства с течение на времето.

Руските войници ще трябва да създадат тази държава –ала всичко зависи не само от тях, а и от това колко сериозна съпротива ще окаже Украйна и кой ще им помага.  В крайна сметка Русия ще се нуждае не само от войници, за да удържи тази територия. Новорусия няма да е стабилна, докато е населена с украинци, които искат тя да си остане украинска. Съществуват познати решения на този проблем. Преди няколко дни Александър Дугин, краен националист, чийто възгледи наложиха отпечатък върху руския президент, излезе с извънредно становище. „Украйна трябва да се очисти от идиоти”, написа той, а след това призова към „геноцид” за „прогонване на копелетата”.

Но Новорусия трудно ще се удържи, ако има противници на Запад. Възможните решения на този проблем също се обсъждат. Неотдавна Владимир Жириновски – член на руския парламент и придворен шут, който понякога говори неща, които властта не може да изрече – заяви по телевизията, че Русия трябва да използва ядрено оръжие и да бомбардира Полша и балтийските държави – „държави-джуджета”, за да покаже на Запада на кого в действителност принадлежи властта в Европа. „Нищо не заплашва Америка, тя е далеч. Но страните от Източна Европа трябва да се поставят под заплахата от пълно унищожение”, заяви Жириновски. Владимир Путин е снизходителен към подобни коментари: изказванията на Жириновски не са официална политика, но пък така руският президент може да оказва натиск.

Един много по-сериозен човек, руският дисидент и анализатор Андрей Пионтковски неотдавна публикува статия, в която твърди, че нещата не опират само до заплахите на Жириновски, а Путин наистина обмисля възможността за ограничени ядрени удари – може би по отношение на една от балтийските столици или на полски град – за да докаже, че НАТО е напълно безсмислен алианс, доколкото не би се осмелил да нанесе ответен удар, за да не предизвика по-голяма катастрофа. Всъщност на военните учения  през 2009 г. и 2013 г. руската армия открито „изпробваше” ядрена атака срещу Варшава.

Нима всичко това са само налудничави опасения? Може би. Може би Путин е прекалено слаб, за да извърши всичко това, може би това е тактиката му на сплашване, може би неговите олигарси ще го възпрат. Но „Майн Кампф” също е изглеждала като истерика на западните и немски съвременници през 1933 г. А заповедта на Сталин за повсеместно „ликвидиране” на цели класи и прослойки в Съветския съюз би ни се сторила още по-безумна, ако я бяхме чули днес.

Ала Сталин е държал на думата си и е изпълнил заплахите си, не защото се е побъркал, а защото е следвал собствената си логика чак до нейните окончателни изводи и то с такава всеотдайност, че никой не е бил в състояние да го спре. Както и сега, никой не е в състояние да спре Путин. Истерика ли е тогава подготовката за тотална война? Или е наивно да не си подготвен за нея?

Washington Post 

Превод:  Тони Николов

Ан Апълбаум (р.1964 г.) е американска журналистка, удостоена с наградата Пулицър, пише най-вече за комунистическото минало и развитието на гражданското общество в Източна Европа. Била е редактор в „Икономист”, член на редакторския съвет на „Вашингтон Пост” и „Слейт”. Омъжена е за полския министър на външните работи Радослав Сикорски.