0
1898

Войната като преживяване

„Замразеното време“, Анна Ким, ИК „Колибри“, София 2018, превод от немски Жанина Драгостинова

Анна Ким, източник wikipedia

Родената в Южна Корея писателка се е връщала там само няколко пъти след преместването на семейството в Германия в края на 70-те, когато Анна е само двегодишна. Завършва философия и театрознание във Виена, където живее понастоящем, публикува поезия, есета, разкази. Има три романа, един от които, вторият – „Замразеното време“ (2008) излезе и на български. За него през 2012 г. Анна Ким е удостоена с Европейската награда за литература.

Голямата тема на романа е войната в Косово. Но тук тя не е настояще, а близко минало. Минало, което обаче е толкова много в настоящето, че го „ампутира“, както прави това и с бъдещето. В него животът на мнозина продължава в „замразеното време“.

Във Виена, през 2005 г., албанецът Луан Алуши търси чрез Червения кръст изчезналата си преди седем години жена Фахрие. Именно от името на служителката в агенцията се води и разказа в романа. Чрез работата си тя се сблъсква с ужасяващите факти, които се събират, за да се откриват оцелелите или техните останки. Постепенно между нея и Луан се създава близост, затова и по-късно го придружава в Косово, където се среща лице в лице с последиците от конфликта.

За да се започне търсене, трябва да се попълни въпросник. Въпросникът Ante Mortem съдържа 22 глави, в които с най-големи подробности се описва всичко свързано с издирваната личност – белезите ѝ, „особеностите, които е притежавала приживе, ante mortem, с цел чрез анализ и сравняване на крайниците, парчета кости, данни post mortem тя да бъде намерена“.

Разказът започва от крайната обективност, точност, попълване само на фактите, но оттам нататък се взривява от интензивността на вътрешното преживяване, от желанието, а и невъзможността да разбереш смисъла, от ужаса и достига до предел, в който разказвачът ще се пита как всичко това може да бъде изречено, назовано.

Когато Фахрие е намерена и двамата заминават за Косова и Прищина, с още по-голяма интензивност, но и с по-голяма широта разказът среща читателя с паметта на мястото, с ритуалите, непроменяни от векове, ритуали за ново начало (сватба), ритуалите, чрез които се скърби. Един свят, в който смъртта не си отива.

Романът на Анна Ким е, без преувеличение, една от най-силните като език и емоционално внушение книги, които съм чела напоследък, за ужаса от войната, но с фокус върху преживяването ѝ след това, за травмите, които тя нанася върху отделни семейства, а и родове. За невъзможността да изличим миналото, когато то е в нашето днес. Силна книга на млада авторка, която не е пряк свидетел на събитията, но има способността да ги почувства, разбере и разкаже по вълнуващ начин. За това впечатление със сигурност помага и преводът на Жанина Драгостинова.

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.
Предишна статияПосоките на Биг бенда
Следваща статияПортретът на неговия брат