1
2800

Воля   

Когато Игнатий излязъл на арената и обидената на раздрания си свят тълпа се събудила от дрямката с качени стомашни киселини в гърлото, с връщане на птичи кокали и отчаяние, той бил разкъсан от чакали, от ужасни кучета, лъвове, тигри, леопарди, пантери, рисове, диви котки от севера на вселената, вълци, лисици, хиени, хипопотами, крокодили…

Тогава, казвам, когато го раздърпвали с очи хората и го влачели в умовете си с настървение заради неосъмналата пустош на неоправените и разтурени от безделие дворове на отците им, поради разсъхналите се каци, парцалите от детството и несекващите надежди, че може да ти се размине в живота….

Тогава той поздравил зверовете и ги приканил да свършат работата, дадена им от Господа, за да се свърши с мъките от киселините в гърлата на човеците, за да се види пролятата кръв, която така и не успокоява киселините, да се приключи с парцалите на детството и с ужасния бой с пръчки там, където не бива да го има никога.

И зверовете го послушали, макар и в сърцата им да имало скръб. Тварите, прекършени, били скръбни в онази топла утрин, паднала върху лицето на някакъв театър, бил той централният в Рим или някой друг в провинция на успокоени амбиции и на приглушено говорене. И не искали да изпратят с кръв този странен човек против волята си, въпреки себе си… Защото те имали воля и себе си. И имат.

Но волята им се прекършва по-лесно, не е като човешката, която трябва да я млатиш, риташ, строшаваш с желязна воля, с искрена и непоклатима радост от прекършването и с издевателство. С изтръгване. Волята на онези твари се изтръгва по-лесно и ти остават по-лесни мислите. Ако си нещастник и глупак.    

Игнатий преди срещата със зверовете вече бил написал своите писма до онези, които се надявал, че няма да излязат с ножове срещу враговете и няма да принесат волята си в жертва на дявола. Тия същите, които, боял се, били готови да го защитят с всяка адска опасност за живота и спасението свое. Които се били приготвили да оставят след себе си жертвени животни – деца, жени, отци, майки.   

Той очаквал тяхното и знаел, че ако ги спре, ще ги запази, за да ги има дълго след това. След счупените кани по скамейките на онзи театър, след строшените цветни прозорци, но и след края на историите за хора, превръщали други хора в роби в името на Иисуса и в името на разкъсаните от северни лисици и лъвове човеци. Трябвало да останат, знаел, за да останат безименните им свидетелства за воля, която не е оставила себе си в ръцете на историята.     

Какво общо има Игнатий с копиеносците и конквистадорите от градове, именувани на него, какво общо е имал с крясъците от болка в устите на хора и животни, които нямаха и нямат волята да разкъсат и да разкъсват други…

Единствено любовта ли, единствено тя ли ни свързва с волевите хора, с личностите, които имат волята да трошат?

Отче Игнатие, моли Христа Бога за нас, грешните!                                                 

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияБългарка организира музикален фестивал във Венеция
Следваща статияСоциалните услуги като враг

1 коментар

  1. интересно писание. съдържателно като книга за активен борец против онова дето го е немало. Летопис на подмяната. Демосът празнува Еднажден – най късия ден с цялата подобаваща битова обедност, в очакване на светлината. Идват цивилизоваторите и ни тръскат некой си Игнатий, който кучета го яли… местят празника с един ден, калкото да загуби смисъла си и … така подменят целия календар с нищо не знаещи активни борци против империялизма. Разбира се народът си признува със старата обредност като закача некой активен борец на стената, колкото да има мир с цивилизованите елити… все сущото по тези земи от коле…