Време е да си спомним предупреждението, че „навред ходят нечестивци, когато нищожните измежду синовете човешки се издигат“.
Отново сме пред избори. Отново с прогнози, сондажи, анализи „свободните“ медии ни внушават единствено „правилния“ избор. След десетилетия манипулации резултатът е „горе – заслепена съвест, долу – помрачен разум“ (Ст. Михайловски). Време е да се доверим на собствения си разум и житейски опит, защото е казано, че „който се крепи на лъжа, той пасе ветрове“ (Пс. 9:12).
Време е да се отърсим от амнезията на безразличието, от страха, от дребнавите сметки. Време е всеки един от нас да отвоюва гражданина в себе си. За това е необходимо много малко – просто да упражним правото си на глас в предстоящите избори, въпреки прокобите и заплахите, с които ни заливат глашатаите на статуквото, защото секне ли волята ни за гласуване, с изчезването на общата воля изчезват нацията и държавата, напомня Ернест Ренан. Нима не се убедихме, че когато отвратени и погнусени от нравите на деня оставим политическата клиентела да възпроизвежда държавността, тя я изражда в партийно-олигархична котерия!
Време е да се обърнем назад към годините на прехода и неговите най-страшни проклятия – клиентелизма и популизма. Време е да си спомним как беше узурпирана свободата ни и с хватките на апаратната „демокрация“ беше положен клиентелизмът като механизъм за лично и групово облагодетелстване пряко общонародния и държавен интерес. Едва ли има политическа сила, в която да не могат да се посочат кариеристи-клиентелисти, но в партиите на статуквото, дирижирали българския преход, келепирът превърна клиентелизма в основен механизъм на партийно „строителство“. Корените му са дълбоки и датират от средата на миналия век. Клиентелизмът на номенклатурата в БКП от времето на социализма метаморфира в родилия първите социалисти-капиталисти клиентелизъм в БСП. Този модел на партийно строителство „творчески“ бе развит и приложен от върхушката на ДПС, мародера на прехода, чрез т.нар. „български етнически модел“, превърнал българските турци и мюсюлмани в заложник на олигархичните ѝ интереси. Почетният председател на ДПС с нагло самодоволство заявяваше, че той „разпределя порциите“ не само за „обръча от фирми“ около Движението. След номенклатурния (БКП/БСП) и етнически клиентелизъм (ДПС), ГЕРБ взе на въоръжение административния клиентелизъм и вече десетилетие системно гради структурата и политиката си на него.
Време е всички тях и сателитите им (ВМРО, НФСБ, „Воля“, „Атака“ и пр. „български патриоти“, ратуващи за руските национални интереси) да съдим съгласно библейската максима: „…по плодовете им ще ги познаете“ (Мат. 7:20), и да ги лишим от доверието си.
Време е да не се обезкуражаваме и да разберем, че и най-малкият пробив в системата на клиентелизма е крачка към свободата чрез разграждането ѝ като псевдополитически фактор в обществения ни живот.
Време е да се освободим от „владеещата сган“, от „политиците-предприемачи“, натрапващи ни своето „душевно убожество“, и отново да отвоюваме „човека и в българина“ (П. П. Славейков). Време е да си спомним предупреждението, че „навред ходят нечестивци, когато нищожните измежду синовете човешки се издигат“ (Пс. 11:9).
Време е след изборите парламентарно представените партии на реформата да преодолеят тесногръдия си егоизъм и да разпишат в обща програма стъпка по стъпка механизмите за разграждане на партийно-олигархичния модел на статуквото.
Време е…
Проф. Атанас Стаматов (род. 1953 г.) е преподавател по история на българската философска култура в СУ „Св. Климент Охридски“. Научните му интереси са в областта на историята на философията, историографията, философия на историята и културната антропология. Автор е на книгите: „Памет без давност – болка без лек“ (1994); „Европейски проекции върху българската философска култура“ (1996); „Tempora incognita на ранната българска история“ (1997); „Идеи за историята в българската културфилософска книжнина: 1878–1948“ (2000) и др. Съставител, редактор и автор е в редица колективни издания като: „Философията на историята в България: 1878–1948“ (2002); „Избрани извори за българската история, Т. 1 – Древните българи и земите на Балканския полуостров до VІІ в.“ (2002); Атлас „Българските земи в европейската картографска традиция: IІІ–XIХ в.“ (2008); Атлас „Българските земи в средновековната арабописмена картографска традиция: IX–XIV в.“ ( 2011); „Философският ХХ век в България, т. I–ІІІ“ (2008/2019). Член е на Българския фотоклуб.
