0
4968

Връзката между учителя и ученика е нещо свято

Красимира Стоянова

Оперната певица Красимира Стоянова ще бъде ментор на един от артистите, получили стипендия за растеж и развитие „С усилия към звездите“.

До 1 септември продължава кандидатстването за Националната стипендия за растеж и развитие, наречена Per aspera ad astra – „С усилия към звездите“, учредена от фондация „Културни перспективи“ и КЦМ „2000 груп“. Стипендията се дава в пет области на изкуството: визуални изкуства, литература, музика, танц, театър/пърформанс. Тя ще бъде съпътствана от едногодишно менторство на известни творци. През първата година ментори ще бъдат: в музиката – Красимира Стоянова; театър/пърформанс – Явор Гърдев, във визуалните изкуства – Недко Солаков; литературата – Георги Господинов; в танца – Галина Борисова. В Портал Култура даваме думата на менторите.

Какво липсва в подкрепата на младите таланти в България?

У нас за младите хора, търсещи изяви и бъдеще в областта на изкуството и в частност – на оперната музика, липсва почти всякаква подкрепа от страна на държавата. Изкуството у нас не е приоритет на държавата. Политиците ни, с редки изключения, са много настрани от всичко това. Аз неведнъж съм казвала, че докато нашите „вип“ дами не разберат, че операта е модерно и необходимо изкуство, нещата при нас няма да вървят.

С какви проблеми се сблъскват младите артисти във вашата сфера – има ли проблеми, които са ви непознати? Мислите ли, че на младите артисти днес им е по-трудно, отколкото на вашето поколение?

Наблюдавайки как върви животът на младите днес, си мисля, че никак не им е лесно. Има много желаещи да се развиват в областта на оперното пеене, но трудностите са изключително много. Като започнем от факта, че у нас е почти невъзможно или, да кажем, изключително трудно човек да се прехранва, работейки в бранша на класическата/оперна музика. Нивото на театрите е повече от плачевно, отношението на повечето от дирекциите на тези театри към собствените им културни институти и към работещите в тях е непрофесионално, неградивно, без стремеж към развитие в бъдещето. Това автоматически означава, че младите най-силно страдат от всичко това. Има много талантливи млади оперни певци, които нямат възможности да практикуват професията си, които нямат и средства да се развиват, да учат. Това е проблем от държавно естество. Ние сме страна с гигантски оперни традиции и трябва да направим всичко възможно за възвръщането ни на челните позиции в световен мащаб в това изкуство. Да вземем пример от страни като Русия, Румъния, Унгария.

Вие получавали ли сте помощ в началото на вашия път? От какъв характер? Как ви е повлияла?

На мен в моя творчески път са ми помогнали много хора, за което аз съм много щастлива и благодарна! И никога не бих забравила тази помощ! Помощта към мен не е била финансова, а чисто професионална, човешка, изразяваща се в грижа, в подпомагане в техническо отношение, подаване на ръка, за да мога да започна, за да мога да стъпя на крака. Сега моят стремеж е да правя същото за младите, които идват след нас.

Как виждате „мотивиращото си участие“ в националните стипендии „С усилия към звездите“?

Моето участие би било мотивиращо само и единствено, ако младите певци го виждат като такова. Както вече изтъкнах в моите мотиви за работа с младите, аз ще продължавам да го правя, защото смятам, че съм длъжна да помагам за развиването на големия духовен капацитет на нашата нация!

Вие трябва да изберете един от много кандидати за стипендията „С усилия към звездите“. От какво се ръководите при откриването на артиста с потенциал?

Да, не е никак лесно да се избере един от всички, защото всеки има талант, всеки се надява, всеки заслужава… Смятам, че човекът, който ще получи шанса за стипендия, трябва да отговаря на определени условия: талант, интелигентност, висока музикална и обща култура, работоспособност и упоритост в заниманията, желание да се учи.

Наставничество или окуражаване? Какъв е смисълът на менторството?

Може би и двете. Когато човек вече е минал по определен път, познава трудностите, тънкостите, капаните, предизвикателствата, то той има право да упражнява наставничество, но също така и на базата на окуражаването. Ние се занимаваме с изкуство, това е духовен и психологически процес. Връзката между учителя и ученика е нещо свято и тя трябва да се развива на най-високо човешко ниво.

Какъв тип менторство ви допада и какво менторство сте в състояние/възнамерявате да осъществите?

По някакъв начин отговорих на този въпрос с предишния.

Вие пътувате много. Как се осъществява менторство от дистанция? Какви трудности ви се налага да преодолявате в това отношение?

Това е въпрос на организация. Когато човек има желание и стремеж, винаги се намира точният начин за осъществяване на идеите и замислите.

Какъв е последният ви творчески проект?

Един от последните ми ангажименти за настоящия сезон са концертите ми с Рикардо Мути и неговия оркестър „Чикаго симфони“ в Чикаго през юни тази година. Все още най-голямото ми внимание е върху собствената ми кариера, но едновременно с това не изпускам от поглед моите ученици, с които съм винаги в пряка връзка.  

Красимира Стоянова е завършила Музикалното училище в Русе в Русе със специалност цигулка и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив със специалности цигулка, пеене и музикална педагогика, след което работи няколко години като цигуларка в Пловдивска филхармония, Академичния оркестър при Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и Нов симфоничен оркестър. Своя професионален дебют като оперна певица прави с ролята на Джилда в операта „Риголето“ от Верди през 1995 г. в Софийската националната опера, където през следващите четири години участва в новите постановки на оперите „Сватбата на Фигаро“, „Идоменей“, „Милосърдието на Тит“ от Моцарт, „Еврейката“ от Халеви, „Гуарани“ и „Фоска“ от Гомес. През 1998 г. дебютира на сцената на Виенската Щатсопер в ролята на Микаела от „Кармен“ на Бизе. Удостоена е с най-високата титла Камерзенгерин (2009), присъждана на оперни певци в Австрия. От 1998 г. до 2003 г. е ангажирана в състава на Щатсопер, където и до момента е постоянен гост-солист. Пее в Метрополитън и Карнеги хол в Ню Йорк, Кралската опера „Ковънт Гардън“ и Роял Албърт Хол в Лондон, Миланската скала, Дойче опер и Концертхаус в Берлин, Музикферайн и Концертхаус във Виена, и много други. Работи с диригентите Рикардо Мути, Зубин Мета, Жорж Претр, сър Колин Дейвис, Марис Янсонс, Сейджи Озава, Франц Велзер-Мьост, Фабио Луизи, Даниеле Гати, Васил Казанджиев, Георги Димитров, Емил Табаков, Павел Балев, и др.