1
1816

Все по-близо всеки ден

„Все по-близо всеки ден. Терапия, разказана от двама”, Ървин Д. Ялом, Джини Елкин, превод Анелия Николова, издателство „Колибри”, 2014

vsepoblvsden3

„Днес Джени се появи в относително добър за нея вид. По дрехите й нямаше кръпки, може би се беше ресала, лицето й изглеждаше по-малко пламнало и значително по-съсредоточено.” Така започват записките на Ървин Д. Ялом, психотерапевт, почетен професор в Станфордския университет, човек, който с еднаква страст се е посветил на писането и психотерапията. Автор е на сценарии, къси разкази и романи, от които „Когато Ницше плака” например, оглавява европейските литературни класации.

От другата страна е Джини Елкин. „Мисля, че вчера бяхме просто като приятели, които са се събрали. С изключение на това, че само аз говорех за проблемите си.”, пише тя.

1_Vse_po_blizoКоя всъщност е Джини Елкин, така и няма да научим. Това не е важно – достатъчно е да знаем, че зад този псевдоним се крие млада и неуверена жена, която преди четиридесет години влиза в кабинета на д-р Ялом с молба да си запише час при него. Срещите им продължават около четири години – първоначално Джини започва групова терапия, ръководена от д-р Ялом – все пак той е един от основателите на груповата психотерапия. При Джини обаче този метод не работи. Налага се тя и американският психиатър да продължат с индивидуални сесии и така в продължение на две години те обсъждат страхове, сънища и желания, правят колебливи крачки напред.

И двамата са честни – признават си, че книгата „Все по-близо всеки ден” е резултат от експеримент, в който не са вярвали особено. Още в началото д-р Ялом и Джини Елкин сключват споразумение – тя няма да плаща за терапевтичните сеанси – първо, защото не може да си го позволи, и второ – тук има известна уловка – Джини ще връща дълга си под формата на записки. След всеки час тя трябва да описва всичко онова, което наистина мисли, но което обикновено се страхува да изрече на глас. За да има справедливост – д-р Ялом също си води свои записки и на всеки шест месеца си ги разменят. Ако са доволни от резултата, накрая могат да ги съберат в книга. Ако не – тези изписани листа ще потънат в архивите, подобно на хиляди други.

Има обаче и още един момент – освен всичко друго, тези бележки са един от начините Джини да се справи с творческия си блокаж. По това време тя е начинаеща писателка, която все още се бори със своите демони.

Резултат от всичко това е „Все по-близо всеки ден” – документална книга, която позволява на всеки да надникне зад затворената врата и да разбере какво се случва в онези интимни разговори, които обикновено остават само между пациента и неговия психоаналитик. Не, тук няма полезни съвети, лесни правила и всички онези уловки, с които работи популярната психология. Тази книга дори няма да даде обяснения кое е правилно и кое грешно. Но „Все по-близо всеки ден” прави по-важното – показва как се изгражда доверие.

Може би затова Ялом споделя, че обича да работи лице в лице с пациентите си. Рядко използва дивана, самият той е почитател на по-нетрадиционни методи и смята, че в основата на философията, психоанализата и литературата седят винаги едни и същи въпроси – какви сме, къде отиваме, към какво се стремим и дали сме щастливи.

Разбира се, „Все по-близо всеки ден” не е типичната терапевтична книга. Това е история, разказана много търпеливо и внимателно на два гласа – веднъж през погледа на пациента и още веднъж през погледа на терапевта. Според д-р Ялом онова, което помага на оздравителния процес, обикновено е връзката с другия човек. Така е в действителността. Така е в неговите часове по психотерапия.

 „Нашето взаимоотношение е дълбоко и искрено, макар и да е стерилно опаковано: срещаме се за предписаните петдесет минути, а тя получава компютъризирани известния от административния офис на клиниката. Същата стая, същите столове, същото положение. Ние значим много един за друг, въпреки че сме в роли по време на генерална репетиция. Силно ни пука един за друг, макар че изчезваме, когато часът свърши, и не се срещаме повече, след като свършим „работа”, пише Ървин. Д. Ялом.

Не е голяма изненада, че тази книгата е добре написана. Не очаквайте хаотични бележки и безкрайно описание на сънища. Няма натрапчиви мисли и стриктно описание на дните, все едно четем нечий дневник. В онези години Джини е завършила творческо писане, все още е непубликуван автор, но има добър стил. А д-р Ялом винаги се е определял като литератор – за него май е без съществено знание кой инструмент ще използва – психотерапия, философия или литература. Важното е да се копае дълбоко.

 

 

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.
Предишна статияДенят, в който интернетът спря…
Следваща статияСваленият балон