Начало Идеи Всички българи за Варна!
Идеи

Всички българи за Варна!

Проф. Александър Балабанов
15.08.2014

varna1

В деня на Варна – 15 август, Успение Богородично, публикуваме текста на проф. Балабанов в месечното списание за стопанство и култура „Българска земя” с главен редактор Григор Василев (год. I, книжка 3, посветена на Варна, юни 1931 г.).

Бях живял две години в Солун, от гдето се вижда светлината и безсмъртието на Олимп. Бях видял Балтийското море от Свинемюнде до остров Рюгел с всичкия лукс по бреговете му. Бях видял и други морета. И едва след това, през лятото в 1903 г., за пръв път видях и Варна.

Като закован стоях на брега на морето цял час. Гледах и гледах – и не можех да се нагледам. Мислех и не можех да се намисля: това е на България! Радвах се и не можех да се нарадвам.

Изведнъж такъв безкрай, гледан от хубава градина!

И светлината на целия изток сякаш бе се разляла над Черно море. И тогава за пръв път се зачудих и възмутих, че се нарича черно това светло море. Че нали хее, само още в пре-престарите митове се било наричало негостоприемното, Понтос Аксинос – в ония времена, от които и приказки вече не са останали. Че нали още в началото на нашите приказки то се нарече гостоприемното, хубавото, приветливото море – Понтос Евксинос!

varna2

И понеже млад бях тогава, вериги влачех, замечтах се и бидох обкаден от тамянения дим на древноелинските приказки… Нали точно срещу Варна, много далече, на другия бряг, в мъглата на голямата източна светлина, е Колхида, за гдето още преди приказките Аргонавтите бяха потеглили начело с Язона да откраднат Златното руно! Нали там пазели тия страшни змейове това Златно руно, бляскаво като слънцето! Нали бе от там чародейната внучка на Слънцето Медея, любовта на която запали целия изток, а сама биде изгорена от Европа! Силният гняв на която погуби собствените й деца, за да се върне пак в страната на Слънцето на своята крилата колесница, дарена й от самия неин дядо Слънцето!

Нали прокудената майка Нефела – Мъглена – за натам изпрати своите мили деца Фрикс и Хела на овена със златното руно да летят над земята. Нали в тоя летеж Хела падна от златорунния си хидроплан и се удави – и нарече морето Хелеспонт! Хее, там долу, това море има едни порти. През тях се влиза в него – и то се затваря от всички други страни. Някога тия порти са били две големи скали, които са се пляскали една друга – и са смазвали всичко, което би минало между тях. Не са пускали ни кораб, ни птиче да мине. Хитрият Язон, началник на Аргонавтите, пуснал един див гълъб да мине – скалите  се плеснали, отскубали опашката на гълъба. Докато пак да се плеснат, Язон преминал със своя най-бърз кораб Арго. Скалите могли да откършат само задната част на кораба. И когато Аргонавтите влезли вече в Черно море, скалите се заковали, тия Симплегади, тия две огромни каменни клещи не се затваряли вече, всеки е можел да си мине свободно със своя кораб. И затова цялото огромно море се пререкло от Понтос Аксинос –  негостоприемно море – на Понтос Евксинос – гостоприемно море и приветливо!

Тогава защо се нарича още черно, когато срещу него е изворът на слънцето!

Но какво значи името пред тоя блясък на безкрая! Нали царица Мъглена (Нефела) там изпрати децата си, да ги спаси светлината на слънцето? Златното руно е златото на Слънцето.

И както бях млад и както си влачех веригите за една усмивка или за поглед мил, или за един лъч, двойна молитва се изтръгна от младежките ми гърди:

– Господи, запази на България това море и тоя хубав град Варна.

Господи, бъди милостив, дай ми възможност да мога да идвам тук, да идвам и сетне, в годините, в които няма да бъда млад и няма да влача тия вериги. Дай ми да идвам и да стоя пред извора на Слънцето!

**

Бог послуша и двете ми молитви. Варна е все още на България.

Ето, от тогава, въпреки че си останах със същите крайно оскъдни средства, както в младини, когато идех с бохчичка и с веригите си, и аз почти всяка година виждам Варна, често дори и децата ми – за тяхна безкрайна радост.

varna3

Когато я видях за пръв път – пуста бе тя, макар и в разгара на сезона. Но сега, колко много работи се направиха, колко много свят се събира там!…

**

Варна е на България, но за Варна трябва да се грижат всички българи. Не искам да кажа, че трябва да се пренебрегнат другите курорти, всеки си има своята сила и своята прелест, но Варна е единствена.

Особено хубави са и интересни околностите на Варна. Който иска да види приказка в действителност, нека отиде в каменната гора при Варна. Това чудо заслужава малко път. Който иска да види рая на Европа –  нека отиде при Аладжа манастир. Ситен, дълъг три и половина километра, широк пясък – никъде няма такъв плаж. Над него най-хубавата котловина с буйна като под Везувий растителност. Казват, там виреели всички дървеса и всички плодове…

Отвсякъде срещу слънцето, отвсякъде запазена! И тоя весел забит в скалата Аладжа манастир.

**

Но, разбира се, сърцето на всичко е самата Варна. От там всеки нов и всеки интересен живот и поход на всички страни.

Има още много работа да се извърши, докато се достигне желаното съвършенство. Но не може да се откаже умилителното усърдие на варненските управници да направят всичко възможно, за да бъде Варна достъпна за всички кесии, да бъде чиста като рядко някой друг град в България, да бъде интересна през сезона с тържества по суша и по море – и да бъде винаги хубава.

Всеки българин трябва да помага с всички средства, за да може да се подига тая голяма звезда на Черно море, за да не оставяме цялата работа на и тъй и тъй отрудените варненски общински власти, които имат и страшната грижа да бдят за живота и благоденствието на един град, откъснат от своята родна земя.

И само така Варна ще расте, ще цъфти и ще грее като зеницата на България!

 

Професор Александър Балабанов (1879 – 1955 г.) е роден в Щип. Виден български литературовед, преводач и критик, един от бележитите белетристи и поети в новата българска история, преподавател и основател на катедрата по класическа филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Гимназиалното си образование младият Балабанов получава в София, а след това следва класическа филология в Германия. Професорът е сред радетелите за запазване на правилния български език. Превежда класически съчинения от старогръцки и латински, включително части от „Илиада” и „Одисея”. Той е един от най-известните преводачи на Гьотевия „Фауст”. Списва периодични издания като вестник „Време”, списание „Художник”, основател и редактор на седмичника „Развигор”.

Проф. Александър Балабанов
15.08.2014

Свързани статии