0
1428

Всички жени са Шехерезада

Арабеск в „Нощите“ на Анжелен Прелжокаж – разговор с Наталия Найдич, асистентка на френския хореограф

Кадър от френския спектакъл „Нощите“ на Анжелен Прелжокаж

На 15 ноември, на сцената на Музикалния театър, Балет Арабеск ще представи част от спектакъла „Нощите“(Les Nuits) на френския хореограф Анжелен Прелжокаж, едно от най-известните имена на съвременната танцова сцена.

„Нощите“ на Анжелен Прелжокаж е чувствено-еротична интерпретация на „Приказки от 1001 нощ“, спектакъл, в който диалогът между Изтока и Запада заема ключова позиция. „Искам да изследвам източните култури, където телата стават символи – калиграфия на чувства и настроения. Все още има мистика и омая в Изтока, което афектира нашето колективно подсъзнание“, казва хореографът, за когото Шехерезада е първата феминистка на Изтока.
Предстои ни среща с най-високото ниво на танцовата мисъл, с един чувствителен съвременен майстор на танца, който за пръв път ще бъде изпълнен от българска трупа.
За него и трупата му е разговорът с Наталия Найдич, асистентката на Прелжокаж, която пренася хореографията на „Нощите“ на сцената на Арабеск.

Наталия Найдич

Наталия Найдич е родена в Аржентина. Там започва развитието си като професионална балерина, след което продължава обучението си в школата на Морис Бежар в Швейцария. По-късно изучава в Париж „системата Венеш“ за записване на танц, създадена от англичанина Венеш през 1950 г. Заедно с метода на Лабан, това са двата универсални езика за записване на танца. Наричат се хореология.

„Записваме спектаклите на Прелжокаж, независимо в коя част на света ги създава“

Как попаднахте в трупата на Прелжокаж?

Аз работех в една компания в Буенос Айрес и хореографът-директор ми каза за „системата Венеш“ и за възможността да я изучавам в Париж. Той знаеше, че съм била във Франция и говоря френски, и тъй като имах проблеми с колената, заминах за Париж да уча. Там започнах да работя за различни хореографи като хореолог и влязох в трупата на Анжелен като асистент-хореограф. Всички негови асистенти трябва да знаят тази система, за да записват спектаклите му, независимо в коя част на света той ги създава.

Това говори за голям респект към работата на хореографа…

Да, Прелжокаж обича точността и перфекционизма. Ние използваме тези партитури, за да възпроизведем точно това, което е създал. Записваме точно всички негови обяснения и това, което той иска от танцьорите. Дали те го изпълняват, е отделен въпрос. Има творби, които не спират да се поставят и танцуват, има нови танцьори, които набързо влизат в някоя роля, има много обстоятелства, при които хореографията може да се развали и измени, и ние винаги се връщаме към основната, към началната партитура. Ние сме с него до последния момент, до премиерата и записваме всичко подробно. След това пътуваме с него и ако нещо промени, ние също го записваме в партитурата, след което го изпращаме на всички негови асистенти, за да коригират. Така че всички имат последната информация. Този начин на комуникация между нас е много ценен.

Когато аз пристигнах в компанията, Анжелен ми каза: „Наталия, искам да препоставя две творби, много стари…“ и ми даде партитурата. Аз ги разучих и ги показах на танцьорите. И след като пиесата беше поставена и вече я имаше базата, той дойде да работи с нас. Затова хореографските партитури в нашата компания са много полезни и много важни.

Кадър от френския спектакъл „Нощите“ на Прелжокаж,

„Всички жени са Шехерезада“

Известно е, че в тази своя творба Прелжокаж се обръща към Изтока и по-специално към арабската култура, и то в една чувствено-еротична светлина. Според него Шехерезада е първата феминистка на Изтока… Как това се отразява на езика на хореографията?

Тази творба беше поръчана от организаторите на „Марсилия 2013 – Европейска столица на културата“. Анжелен беше вдъхновен от това и мислеше за Средиземноморието, респективно за връзката с Ориента, за срещата на различни култури. Той ни обясняваше, че тази култура – източната, ориенталската, е била най-напредничава и развита в един момент от историята – била е импулс за развитие. И каза, че ще работи върху „Хиляда и една нощ“ и върху важността на Шехерезада като жена, която се появява в творбата, в образа на всички балерини – всички те са Шехерезада. За да създаде своята творба, той искаше да работи не върху приказките в „Хиляда и една нощ“, а върху усещането и чувствата, които той е изпитал, когато е прочел книгата.

Интересен аспект в „Нощите“ е конфликтът между половете – до какво води този конфликт, има ли решение?

Мисля, че в работата на Анжелен този конфликт винаги се появява, връзката между мъжа и жената, женският и мъжкият свят винаги присъстват и аз бих казала, че конфликтът няма решение и винаги се оставя отворен.

„Пространството между танцьорите трябва да танцува“

Спектакълът работи върху образите – колкото хореографски, толкова и визуални, поради което го сравняват с картините на Делакроа и Енгр. Този ефект специално ли е търсен, или е спонтанно произведен?

Не знам дали знаете, но Анжелен рисува, правил е изключителни изложби на своите творби, освен това работи страшно много, за да се зареди той самият и след това да създаде творбите, да се подхрани с изкуство, литература, много чете, много пътува, ходи на изложби. И работи задълбочено, преди да започне постановка. Мисля, че в творбата изникват неща, които не са търсени. Също много обича и следи киното. И това се отразява върху образите и върху начина, по който вижда пространството, цветовете… Движението, музиката и придвижването в пространството имат огромно значение. В студиата, където работим, подът е разграфен с линии. Танцьорите през цялото време на спектакъла, който обикновено е час и половина, знаят точната амплитуда на стъпките, дължината и отстоянието от лентата. Цялото пространство е много точно разчертано като хореография, която стриктно се изпълнява в пространството. Анжелен винаги казва, че пространството между танцьорите също трябва да танцува. Не е същото, ако това пространство е хаотично и ако е непроменливо и еднакво – всичко това е още едно задължително условие за визията и емоцията, която получава публиката.

Коя част от „Нощите“ пренасяте в Арабеск и как тя отразява цялостната идея на спектакъла?

Сега ще направим една част, която се казва „Пламъкът“, една част, „Наргилетата“, един дует, „Килимчетата“ … Независимо че са части, в тях са концентрирани идеите на творбата. Има съвсем различни моменти – чувствеността, за която говорихме, връзката между мъжа и жената и в същото време забавни моменти… Така че, можем да кажем, че в тези фрагменти има различни цветове и различни вселени.

Мисията на хореографския център е да създаде чувствителност към културата“

Разкажете за компанията на Прелжокаж – какъв е маниерът на работа на хореографския център и как се финансира?

Започвам с финансовата част. Във Франция има 21 хореографски центъра, създадени през 70-те години на ХХ век. Идеята е, че на 21 хореографи се осигурява структура – сграда и администрация, която е готова да поеме една танцова компания и да направи всичко необходимо, за да се продадат спектаклите. На всеки три години хореографите се сменят, за да се стимулира съвременното хореографско изкуство. В действителност те не се сменят точно на три години – някои остават по-дълго, други по-кратко. Това е едната част, която касае държавата, но тя е много малка. След това идва икономическото участие на общината и региона, ако искат и ако могат. Например в хореографския център в Екс ан Прованс регионът, областта и градът са много горди, че Прелжокаж е там и затова го подкрепят по различни начини. В замяна хореографският център има обучаваща мисия, която е много важна. Например група от компанията на Прелжокаж през пролетта, лятото и есента танцува в училищата, по площади, в затвори, в старчески домове. Когато репетираме, сме свикнали хората да минават – от съвсем малки деца до възрастни – идват, сядат и наблюдават моменти от нашата работа, след това си излизат – има специален човек, който ги посреща и настанява. Освен това има хора, които правят ателиета в различни училища или други структури. Мисията на хореографския център е да създава чувствителност към културата, към танца в региона. Тъй като участието на държавата във финансирането на нашата трупа е много малко, ние се самофинансираме от продажбата на спектаклите. Освен това хореографският център има един малък театър, ние сме домакини на този театър, който си има програма. А всеки театър, който сключва договор с компанията, има договор за минимум между 90 и 100 спектакъла, които трябва да изиграем през годината, за да можем да се самофинансираме.

Черният павилион в Екс ан Прованс

„Прелжокаж от самото начало поиска всички танцьори да бъдат на постоянни договори“

Колко танцьори има в трупата?

Хореографските центрове работят с малко танцьори на постоянен договор – двама-трима, и ако има проекти, работят с допълнителен каст и приемат на граждански договори танцьори за самия проект. Прелжокаж от самото начало поиска всички танцьори да бъдат на постоянни договори. В компанията на Прежокаж има 24-26 танцьори на постоянни договори, но не ни стигат, защото от 2007 г., откакто са в т.нар. от него „Черен павилион“ (хореографския център в Екс ан Прованс, построен специално за трупата на Прелжокаж, б.р.), се правеха паралелни турнета на две групи от по 12 танцьори – когато има голяма творба, се събираха всички заедно. Но днес има толкова голямо търсене, че понякога се получават съвпадения – когато има турне с голяма творба, успоредно с него се налага да има и турне с 12 танцьори, така че танцьорите не достигат и ние взимаме допълнително. Освен това от няколко години имаме и „джуниър балет“ – млад балет от 6 танцьори, на които им предстои да започнат професионалната си кариера. Те все още ходят на училище, работят с нас на договор и танцуват в спектаклите на компанията.

„ Енергията и желанието правят така, че да не се усеща липсата на средствата“

Няколко думи за танцьорите на Арабеск?

Струва ми се, че те се срещат с необикновен стил на работа, който тепърва откриват. Те носят добра енергия и имат респект, уважение към работата, която им предлагам. Има нещо, което ме вълнува много, към което съм чувствителна – очевидно е, че удобствата за танцьорите са малко, особено ако сравняваме с това, което ние във Франция имаме, но това като че ли се превръща повече в мотивация, отколкото в проблем и спирачка. Не за първи път виждам това, например в Буенос Айрес, в едно от най-добрите училища, се работи в едно малко пространство с две колони в средата на залата, но независимо от това става дума за най-добрата школа в Буенос Айрес. Енергията и желанието правят така, че да не се усеща липсата на средства.

Мила Искренова е сред най-изявените български хореографи, работещи в сферата на съвременния танц. Специализирала съвременен танц в Палука шуле, Дрезден, в Танцовата академия в Кьолн и в Лабан център – Лондон. Преподавала е танцова техника и импровизация в НБУ, Националното училище за танцово изкуство и в НАТФИЗ, както и в Италия и Гърция. Работила е с водещите български танцови трупи: балет „Арабеск“, на който е хореограф от 2001 г., Амарант данс студио, Хетероподи данс. Автор е на книгите „Радостта на тялото“, „Вкусът на Твоето тяло“, „Анна и Алената глутница“ и на пиесата „Меломимик“.
Предишна статияДостоевски ме смазваше
Следваща статияСъвременен будител