0
425

Всяка прилика с действителността не е случайна

„Нина Симон“, реж. Синтия Mорт

За традиционните и новите рубрики на Киномания 2017, която се открива на 16 ноември в НДК с филма „Безкрайната градина“ на Галин Стоев. 

Филмовото пиршество, което по традиция очаква българските зрители през ноември, предлага програма, организирана по вече познати правила. През 2017 г. обаче към традиционните рубрики на Киномания се прибавят и някои нови, даващи възможност на световната кинопанорама да обхване и заглавия, които „надхвърлят“ съществуващите раздели.

„Киното и неговата история“ и „Класически удоволствия“ вече се обичайни спътници на „Фестивал на фестивалите“, кулинарното кино временно се е оттеглило, а музикалното кино предлага нова подрубрика – „А душата им пее“. Не е сигурно, че новите раздели ще останат за постоянно, но „Художници и скулптори“ и „Уроци по политика“, също както и цялото музикално попълнение на филмовата програма, свидетелстват за подчертан интерес на съвременното кино към биографичните истории.

„Безкрайната градина“ на Галин Стоев открива Киномания на 16 ноември в НДК.

В „А душата им пее“ публиката ще има възможност да се срещне с три музикални диви. Във филма на Синтия Mорт „висшата жрица на соул музиката“ Нина Симон (в изпълнението на Зоуи Салдана) надмогва депресията и преоткрива смисъла на живота. Личните драми и творческият триумф на френската звезда от златната ера на шансона и диското Далида, са в центъра на киноисторията на друга жена режисьор – Лиса Асуелос, а изпълнителката на ролята Звева Алвити много прилича на самата певица. Трета режисьорка се заема с биографията на кралицата на джаза Ела Фицджералд, като този път приликата с оригинала се подразбира – филмът е документален и проследява пътя на младата Ела, която мечтае да стане танцьорка, до върховете на самостоятелната кариера в Страната на неограничените възможности и по целия свят.

Единственият „измислен“ образ в една изцяло дамска рубрика е Уна Вида от филма на Ричи Адамс „За паметта и музиката“. Екранизация, вдъхновена от научните изследвания на директора на Центъра по неврология към Луизианския държавен университет, тази музикална драма ни пренася в джазовия Ню Орлиънс, където един лекар открива как изкуството „смирява“ физическото и душевното страдание.

„Роден“, реж. Жак Доайон

Творците като център на филмовото повествование получават ново поле за изява (извън музиката) в Киномания, в рубриката „Художници и скулптори“. Френските акценти тук са Пол Гоген и Огюст Роден. Венсан Касел се превъплъщава в художника Гоген, който отегчен от блясъка и суетата на парижкия артистичен живот от 1891 г., напуска цивилизацията и заминава да търси вдъхновение в таитянската джунгла. Венсан Линдон изпълнява ролята на скулптура Роден от горе-долу същия период. Новата версия за живота на гениалния творец акцентира на връзката му с жените – еротичното въодушевление като основен източник на креативна енергия.

„Да обичаш Винсент“, Дорота Кобела и Хю Уелчман

Третият филм от този раздел е посветен на живота на холандеца Винсент ван Гог и е… анимационен. „Да обичаш Винсент“ е истинско естетическо и киноманско предизвикателство със своите над 62 000 маслени рисунки, които изграждат уникален пълнометражен филм, осъществен чрез анимиране на произведенията на художника. Идеята е вдъхновена от писмено свидетелство, оставено от Ван Гог, според което „не можем да се изразяваме иначе, освен чрез картините си“.

Биографичната тенденция продължава и в рубриката „Уроци по политика“, където можете да научите какво е правил Уинстън Чърчил през 1944 г. или как са протекли последните 6 месеца от британското колониално владичество в Индия през 1947 г. В историческата драма „Чърчил“ събитията са концентрирани в няколко дни преди десанта в Нормандия, за който британският премиер е имал резерви, а в центъра на играта на нерви са Брайън Кокс и Миранда Ричардсън (като съпругата на Чърчил). Три години по-късно спечелила войната, но изгубила имперската си мощ, Великобритания трябва да се раздели със своята „перла в короната“. В „Къщата на вицекраля“ лорд и лейди Маунтбатън (Хю Бонвил и Джилиан Андерсън) надзирават прехода на Индия към независимост, която е поставена под въпрос заради различните етноси и религии, съжителстващи в почти бившата колония, както и сред 500-членния персонал в двореца.

„Чърчил“, реж. Джонатан Теплицки

Отклонението от „действителните събития“ в тази рубрика ни пренася в Аржентина. „Среща на върха“ е драматичен трилър сред висшите управленски кръгове на Латинска Америка, където един президент (в изпълнението на аржентинската звезда Рикардо Дарин) се сблъсква с печално известната истина, че прожекторите на публичността и политическата сцена съсипват правото на личен живот.

Биографичните сюжети не се ограничават само в новите раздели от програмата на Киномания 2017. Братята Люмиер и Карлос Саура са част от историята на киното, а Джак Никълсън, Джейн Фонда и Дъстин Хофман празнуват своите юбилеи. Джон Колтрейн, Джанго Райнхард и легендите от Buena Vista Social Club са други музикални икони, включени в Панорамата.

Фестивалът на френския филм ни запознава с пулмолога д-р Ирен Фрашон, група парижки активисти (чиято мисия е да привлече общественото внимание към болните от СПИН през 90-те), Гийом Кане и Марион Котийар, които играят самите себе си в сатира на звездния лайфстайл. От „Фестивал на фестивалите“ надничат още тенисистите Бьорн Борг и Джон Маненроу; съветският космонавт Алексей Леонов; император Николай II и любимата му балерина Матилда Кшешинска; писателят А. А. Милн и синът му Кристофър Робин; Й. В. Сталин и жадната му за власт свита… Да, „действителните случаи“ са си направо 50 % от участниците в предстоящата Киномания.

 

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияБели нощи, червени дни
Следваща статияРут отвъд границите на възможното