0
991

„Вчера“ не се вмества в „днес“

„Вчера си е за вчера“

Един свят без „Бийтълс“ е изходната точка на тази романтична приказка, в която млад музикант заема мястото (и репертоара) на великолепната четворка. Вчера всички познаваха „Бийтълс“, а днес само Джак си спомня техните песни. И ето го на път да стане невероятно известен… Сюжет любопитен сам по себе си, но далеч под възможностите на режисьора на „Плитък гроб“ и „Трейнспотинг“. Кариерата на Дани Бойл прави странни завои в последните години (като най-добрият от тях е театрален – зловещо-виртуозният „Франкенщайн“) и след неуспешния опит да повтори най-големия си хит, се впуска в мюзикъл, който в първия момент може да ви подведе, че има „роднински връзки“ с „Беднякът милионер“, но те са само във фамилното име на главния актьор.

Джак и музикалното зърно

В изпълнението на дебютанта Химеш Пател, Джак Малик е композитор и китарист, чиято кариера никак не върви и мечтите му са на път да го погребат в малкото британско градче, където е израсъл. И само Ели, най-добрата му приятелка от детинство, не спира да вярва в него. После следва инцидент с автобус по време на странна повреда в електричеството (засегнала цялата планета) и Джак се събужда в свят, където „Бийтълс“ никога не са съществували. Това го изправя пред сериозно изпитание на съвестта и сблъсък с една хищна индустрия, развълнувана единствено от печалбите, които един фалшифициран репертоар може да донесе…

Бръмбарите

Какъв е шокът да откриеш, че името на любимата ти поп група присъства в интернет пространството единствено и само като насекомо!? Загърбили преходността на времето, но все пак стабилно „закотвени“ в своята си епоха, „Бийтълс“ не познават социалните мрежи, мобилните телефони и „изтеглянията“ до степен, че човек може да се запита как техните кариери биха се развили днес. Това се превръща в претекст за модерно приключение на отчаян музикант с добро сърце, но също и в опит за критичен портрет на треската за известност и на музикалните лейбъли, които се възползват от честните младите творци – славата не е просто условие за кариера в музиката и киното, а отрова, която има сериозни последици. Всъщност „Вчера си е за вчера“ позволява преди всичко да преоткрием един прекрасен репертоар (какъвто беше и случаят с „Бохемска рапсодия“).

Романтиката

Никога филм на Дани Бойл не е бил толкова сантиментално романтичен, вероятно увлечен от привързаността на режисьора към Ливърпулската четворка, но най-вече поради присъствието на Ричард Къртис („Четири сватби и едно погребение“, „Нотинг Хил“, „Наистина любов“) като сценарист и продуцент в екипа. Сътрудничеството им е със съмнителен резултат, тъй като „Вчера си е за вчера“ не съчетава добре жанровете и предозира с клишета, които му идват наготово от сценарната работилница на Къртис. В един първоначално любопитен, но впоследствие все по предвидим сценарий, без да се съобразява с основната тема на филма, любовна история доста безцеремонно я измества и превзема втората част на фабулата.

Майтап да става

Перспективата за свят без Ливърпулската четворка е по-скоро меланхолична. За разведряването ѝ от тази паралелна вселена изчезват още цигарите (трудно представимо, но здравословно послание), Coca-Cola (сигурно филмът е тайно спонсориран от Pepsi) и… Хари Потър (Дани Бойл трябва да е много сърдит на Дж. К. Роулинг). Но дори иронията във „Вчера си е за вчера“ не е на нивото на язвителния, често абсурден хумор, с който се отличаваше киното на британския режисьор, а е някак показна и преиграна, обвързана с архетипите на романтичната комедия, от които лъха на боязливост и отказ да се поемат рискове.

„Вчера си е за вчера“

Меломанът Бойл

Изходното положение в новия му филм е интересно и дава възможност за няколко визуални находки, но за съжаление започва да се повтаря, сякаш въображението на  Дани Бойл му изневерява и не му достигат дързост и свежест. Без да поставяме под съмнение страстта, с която музиката въздейства върху неговото творчество, докато режисурата се опитва да вдъхне на филма превъзбуден ритъм (за сметка на разказа), се промъква усещането, че Бойл пропилява таланта си. Защото говорим за твореца, чиито първи два пълнометражни филма са възхвалявани от критиката като „кинематографично украшение на музикалното течение на бритпопа“, превърнал своите саундтраци в основни елементи от наративната функция на киното си.

И останалите

Присъствието на нов Пател не осигурява приемственост в успеха. Шегата настрана, но наистина е странно съвпадение как след Дев Пател в „Беднякът милионер“ Дани Бойл дава възможност на друг британец с индийски произход на дебютира на големия екран. При това Химеш Пател също е роден през 1990 г. и излъчва неподправена наивност. А звездното присъствие във филма е осигурено по музикална линия – Ед Шийрън е поканен да изиграе самия себе си с доуточнението на симпатичен но ревнив меценат, който взима Джак Малик под крилото си. Шийрън се справя добре с изпълнената със самоирония роля, но присъствието му във „Вчера си е за вчера” вероятно има за цел най-вече обединяването на поколенията фенове и зрители (които още не са слушали „Вчера“).

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияТъмната градина
Следваща статияВ тръс