0
824

Възвишение на духа и жанра

Още няколко думи за един необикновен роман

big-Vyzvishenie2

Истинският разговор за тази книга все още предстои. „Възвишение” майсторски разполага пикареската в съвременния екзистенциалистки ракурс на абсурдистката комедия.

„Възвишение” вече получи своите първи награди. Но истинският разговор за тази книга все още предстои. В основни линии това е всъщност един роман-пикареска. Англицистът Милен Русков добре познава тази богата традиция в европейската, в това число и британската литература с образците на Томас Наш, Тобайъс Смолет, Хенри Филдинг, Лорънс Стърн та чак до Джеймс Джойс, с една реч, от Джак Уилтън до Леополд Блум. Русков вече е пробвал този жанр със „Захвърлен в природата”. Сега той още по-майсторски разполага пикареската в съвременния екзистенциалистки ракурс на абсурдистката комедия. Неговите персонажи, подобно на тези у Самюъл Бекет и Том Стопард, се шляят безсмислено и дезориентирано в един лишен от ясни координати свят. Животът, сякаш ни казва авторът в продължение на стотици страници, е поредица от епизоди без сюжетна линия. Но великолепната и толкова неочаквана, а всъщност логично следваща епифания в края на романа наистина извисява цялото действие на едно ново, вече съвсем не абсурдно ниво на битието, където лишените от посока марионетки изведнъж оживяват в пълната си човешка същност и възраждат в цялата й красота и блясък уж митичната епоха на героизма. Поне някои от тях, поне единици сред множеството успяват със стряскаща лекота, по някакъв неподозиран вътрешен подтик на природата си да постигнат това „възвишение”. И така тези избраници, размесени до преди малко със заобикалящата ги тривиална безличност, преобразяват света, а романът трансформира радикално своя жанр и излита като ракета от пикареската направо в героичния епос. Каква необикновена книга! И като история, и като литературна форма тя ни връща назад във времето, за да се засили оттам и да надскочи утвърдилите се през изминалото столетие моди на примирение с човешкото безсилие, а по-точно да ги преобрази и „възвиси”.

 

Проф. Александър Шурбанов (род. 1941 г.) е автор на единадесет поетични и седем есеистични книги, както и на голям брой литературоведски изследвания, посветени на Шекспир и поетиката на Английския ренесанс, които са публикувани у нас и в чужбина. Преводач е на четирите велики трагедии на Шекспир, „Кентърбърийски разкази“ на Чосър, „Изгубеният рай“ на Милтън, антологията „Английска поезия“ и др. Носител е на редица награди за принос към българската литература и култура: „Христо Г. Данов“, „Почетен Аскеер“, „Гео Милев“, Голямата награда на Портал Култура за изключителен принос в поетическото и преводаческото изкуство (2016 г.).
Предишна статияКоктейл от герои, леко изветрял
Следваща статияСвърши ли 2013 г.?