0
2059

Възрожденските църковни певци

Православието е… песнопение, което се издига в селенията под купола.

Ангел Иванов

Известно е, че османското владичество задържа за дълъг период от време формирането на светска професионална музика в поробените балкански страни. Именно затова в тях на църковната и народна музика се гледа като на проява на професионалната музикална култура.

През Възраждането църковната музика, която се изпълнява в храмовете, е изцяло едногласна – монодийна, псалтикийна, или както е известна днес: източно църковно пеене. Едногласното църковно пеене е традиционната за българските земи православна църковна музика, докато многогласното пеене е сравнително ново, то е пренесено от Русия след Освобождението. (В богослужебната ни практика тези две традиции съжителстват вече 150 години.)

В историята на православната музика видно място заемат имената на много наши възрожденски църковни певци и музикоучители.

Да споменем имената на някои от тях: рилския монах Йосаф (†1852), учил църковно пеене в Света гора и Цариград [1]. Друг виден църковен певец от Рилския манастир е йеромонах Неофит Рилски (†1881), патриархът на българските учители, ръководил цялата музикално организирана дейност в Рилския манастир [2].

Немалка възхита буди името на принадлежащия на два народа – на българския и румънския – писател, поет, фолклорист и автор на сборници с църковни песнопения Антон Пан (†1854) [3].

Друга важна фигура за църковното пеене у нас през Възраждането е Николай Триандафилов Сливенец, направил епохална крачка в българската църковно-певческа практика. В средата на XIX век той издава в Букурещ първите църковно-певчески сборници с песнопения на църковнославянски език.

Хаджи Ангел Иванов Севлиевец (†1880) е голям църковен музикант, издал няколко певчески сборника. За него музикологът Петър Динев казва, че е „основателят на българското псалтикийно църковно пение и че неговите последователи, които са издавали свои псалтикии, са се ползвали почти буквално от произведенията му“ [4]

Прочут църковен певец е и роденият в Градобор, Солунско (откъдето е и прякорът му Градоборчето), Димитър Златанов (†1887), притежавал чуден теноров глас със завиден тонов обхват – около три октави. Гърците го наричали „вулгараки” – българинът.

Голям църковен музикант е бил и Наум Миладинов (†1897), брат на възрожденските просветители и фолклористи Димитър и Константин Миладинови [5].

Известен музикоучител е и архимандрит Галактион Хилендарец (†1894), чието име е свързано с еленския напев, който е „проява на българско музикално съзнание” [6]. Друг известен духовник и църковен музикант е роденият в Струга архимандрит Калистрат Зографски (†1914), игумен на Атонския зографски манастир, където ръководел и певческа школа.

Като голям църковен певец е признат роденият в Охрид Иван Генадиев (†1890), участник в църковно-националните борби. През 1869 г. той издава в Цариград псалтикийния сборник „Пасхалия“ – сборник с песнопения от Светлата седмица.

Друго известно име в църковната музика у нас е Тодор Икономов (†1892), който през 1872 г. издава в Цариград певчески сборник. След Освобождението Икономов става министър на вътрешните работи и кмет на София.

Много от църковните певци в българските храмове са били учители. Възрожденските учители заедно с духовниците са формирали облика на тогавашната ни интелигенция. Възрожденските учители са били запознати както с православната вяра, така и с богослужебния ред в храма (нещо, което може да буди благородната ни завист). Наред с другите предмети в училище даскалите преподавали и богослужебни книги като „Псалтир”, „Часослов” и „Възкресник”. Когато се търсел учител за някое населено място, от съществено значение било той да познава пеенето в църква.

Много от нашите възрожденски учители са били църковни певци. Можем да споменем имената на копривщенците Геро Добрович-Мушек (†1864), баща на Найден Геров и прототип на хаджи Генчо от Каравеловата повест „Българи от старо време”, и Христо Пулеков (†1889) [7]. Добър църковен певец е бил и сливналията Сава Доброплодни (†1894), виден културен и просветен деец [8]. Видни певци са били и търновците Никола Златарски (†1875), наричан от съвременниците си „сладкогласен църковен певец“ [9], и Давид Тулешков (†1918). Трябва да споменем и името на известния български възрожденски учител и общественик Петър Сарафов (1915), борил се за правото да преподава на роден български език, баща на актьора Кръстьо Сарафов. Петър Сарафов е автор на най-изчерпателния и обемист псалтикиен сборник от излезлите у нас.

Зад посочените имена на възрожденски църковни певци се крият богати човешки съдби. В помненето на тези имена има не само признание, но и път към личността (да си спомним думите на Спасителя, изречени за вярващите в Него: „с името Ми ще изгонват бесове” (Мк 16:17), както и онова 19-годишно момче от разказа на Деян Енев, което се казвало Ангел).

Освен талантливи църковни певци, тези хора са били още духовници, книжовници, учители, борци за независима Българска църква. Посредством тяхното музициране сърцата на нашите предци са се издигали нагоре. Днешните църковни музиканти имат същата отговорност – да подпомагат това молитвено издигане. Издигане над себе си – в селенията под купола на храма и в селенията над купола на храма.

На главната страница: Захарий Зограф, Портрет на Неофит Рилски, 1838 г.

–––––––––––––-

[1] Срв. С. Куюмджиева. Йоасаф Рилски, Бълг. музикознание, 3-4/2007.
[2] Срв.  С. Куюмджиева.  Музикалната дейност на Неофит Рилски, Бълг. музика, 1981, 4.
[3] Срв. И. Борисов. Изтъкнати музикоучители-певци на източното православно църковно пеене. София: Изд. „Изкуство“, 2014, с. 49.
[4] П. Динев. х. Ангел Ив. Севлиевец. Църковнопевческата дейност на Хаджи Анг. Иванов Севлиевеца (Най-бележит църковен певец, музиколог и съчинител на псалтикийни творби през възрожденската епоха).[С., 1942.], с. 2. 
[5] Срв. И. Борисов. Изтъкнати музикоучители-певци…, с. 55-56.
[6] П. Динев. Църковнопевчески школи през възрожденската епоха. Еленска школа. // Църк. вестник, № 41, 1959, с. 10.
[7] Срв. М. Богоев. Учебник по източно църковно пение. Фотот. изд. С., 1992, с. 102-103.
[8] Ст. Хърков. Сава Доброплодни и музиката, В: 185 години от рождението на Сава Доброплодни. Сборник доклади от Юбилейна научна сесия. 1-2 декември 2005 г. Сливен, 2005, с. 159-170.
[9] К. Мечкова. Търновският музикоучител Никола Златарски, Муз. хоризонти, 1988, №17-18, с. 31-36.