0
1172

Вълна

AZahariev

Вълна. От хора, които се преместват. Винаги в хода на човешката история е имало големи премествания на големи групи от хора. Винаги е имало преселения.

Но дали сега не се извършва едно ново велико преселение на народите? Преселение, което може да бъде сравнено с онова огромно, исторически засвидетелствано вълнение, наречено „Великото преселение,” както и с други такива миграционни процеси от миналото? Защото по мащаба си, по  характера, по естеството си това движение надхвърля много от по-малките и частични такива прехвърляния. И което движение може сега да ни напомни за себе си като за едно действително Велико преселение.

Мащабът, отнесен към Великото преселение на народите – такова, каквото го знаем от историческите възстановки – не е чак така внушителен. И все пак, трябва да се признае,  че това е първото толкова голямо преместване на хора от изток на запад вътре в тялото на онова, което бихме могли да определим като мост между Европа и Азия, от много време насам. Това си е голямо преминаване  и преселване на хора в тези евразийски размери, би могло да се каже.

Та искам да кажа, че миграционният поток към Европа в момента позволява – както с размерите си, така и със своя интензитет, и, разбира се, само донякъде с посоката си- да бъде сравнен с нахлуването в същите пространства на различни народности от преди около едно хилядолетие. Процес, известен като голямото, като Великото преселение на народите.

Аналогията, която направих, е смела и, признавам, леко хиперболизирана, а контекстът е твърде различен, но има прилики сякаш, които не са за изпускане. Защото не става дума само за цифри и за цифрите при отделните племенни формации.

Европейският съюз в момента напомня донякъде на Римската империя от късните й години. Има нещо, което ни сеща за времето, в което тази империя се е парцелира на основата на вътрешните си политически противоречия и е стигнала до сепаратизма, произведен от  тях. Тогава, когато вече се е получил разпад на основата на разшиването на унитарната имперска власт. На империята, сиреч.

Ето тук виждам и съвпаденията. Политиката на централните европейски институции по отношение на проблема с бежанския поток и неговото разрешаване проявиха симптом на незрялост. Както всички съзнаваме, става дума за симптом на несъвършеност и недобросъвестност, може би.

Оказа се, че провинциите в римската империя  все пак не са се отърсили от своя провинциализъм.

Оказа се, за жалост, че егоизмът не може да

Сега бежанската вълна поставя новия легитимен Рим пред изпитания, които, струва ми се, ще дадат отговор на много от щипещите въпроси, които тормозят неговия интегритет и неговото вътрешно единство.

Това е огромно изпитание за Европа, разбирана като съюз, като цялост, като единство. Трудност, с която ще се наложи да се срещнем фронтално помежду си. Вътрешно.

Защото се разбра, че при сблъскването със суровите неща сме крехки и неприлично лесно се разединяваме. Че сме едно и едни, докато не се стигне до нещо, което приближава кокала ни.

Евтините сметкаджийства, свързани с бежанската криза, навредиха сериозно на образа на уникалния по своята конституция и по своята екзистенция  Европейски съюз. Просто, защото се прояви слабостта на декларираните и заложени принципи. Видя се, че стените са много близо до стенокардията, това, когато  се сблъскваме с външни предизвикателства.

Иначе, бежанският проблем ще бъде решен, разбира се. Въпросът е там, че начините, по които това става, не създават усещането за вярност към фундаментите на съвместно, солидарно създадената общност. Усеща се разбягването пред лицето на нещо, което би трябвало по-скоро да обединява.

А това е един грешен сигнал, който може да навреди много и да повлече след себе си вълна. От грешни стъпки.

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияИзая
Следваща статияПутин пренася украинския сценарий
в Сирия