1
918

Въпроси изпод пепелта

TNikolov

Преди пет месеца, когато багери изневиделица събориха тютюневия склад на ул. „Одрин“ 8 в Пловдив, а живи вериги от хора тръгнаха да бранят историята на града си, писах, че „безобразието в България със сигурност има много лица, но коренът му е само един: безочливото и грубо погазване на закона.” Тогава предложих, ако пораженията по Тютюневия склад са необратими (каквито изглежда са), сградата да се запази в този си вид (само че укрепена) – като Музей на българското безобразие.

Защото „тъкмо това е Музеят, от който най-силно се нуждаем. Виртуалната разходка из скелета на изтърбушената сграда би могла да изобилства с холограми на десетки (а защо не и стотици подобни скандали), които прискърбно се умножават през последните години.

И на кого му пука от това?

На Министерството на културата?

Ни най-малко.”

Най-тъжното е, че с днешна дата този Музей на безобразието сериозно разрасна площта си в Пловдив. И причините за това се коренят още в предишния случай.

Срещу собственика на сградата на „Одрин” 8 и главния архитект на Пловдив Румен Русев, разрешил нейното разрушаване, продължава да се води проверка, но последният още си е… главен архитект на Пловдив, макар само в този случай, според констатацията на прокуратурата, да е извършил 60 нарушения на нормативната база.

Пет месеца по-късно равносметката няма как да не е още по-печална. Нови четири тютюневи склада, също паметници на културата, изгоряха посред бял ден, а загубата е невъзстановима. Пловдивчани нарекоха това черно за града им събитие „пожара на алчността”, макар може би по-точно би било да го кръстим „пепеляна събота”, тъй като пред очите на всички алчни ръце успяха да изпепелят прочутото Тютюнево градче в града под тепетата.

Пепел с мирис на алчност и усещане за пълна безнаказаност.

А иначе, постфактум, Министерството на културата бързо даде обяснението за „бизнес-интереса”, който може би се крие зад пожара: през 2010 г. италианските собственици имали намерение да преизградят (разрушат) складовете, за да издигнат смесена жилищно-административна сграда с подземни гаражи. Ала министерството им отказало и проектът пропаднал. Оттогава тютюневите складове пустеят и били заградени, за да не са опасни за минувачите. И в тях са си живеели бездомници като този, който днес институциите смятат да превърнат в „козел на упущението” на целия този възел от интереси.

И тук, изпод пепелта, изникват редица въпроси, на които Министерството на културата и Община Пловдив са длъжни да отговорят:

1. Било ли е наясно Министерството на културата с факта, че вече шеста година тютюневите складове, емблематични за град Пловдив, са оставени от собствениците си на доизживяване, за да рухнат и бъдат преизградени на „чисто”, преди да се разрази „ненадейно” пожара?

2. Община Пловдив уведомила ли е Министерството на културата за състоянието на сградите? Има ли преписка по въпроса и някакви конкретни действия?

3. Някоя институция (министерството, НИНКН, общината) поставила ли е ребром пред италианските собственици въпроса, че те са длъжни, по силата на сега действащия Закон за културното наследство, да изпълнят предписанията по „извършването на необходимите дейности и реконструкция” на защитените от закона обекти?

Ако отговорът е „не”, тогава за пореден път се убеждаваме, че Министерство на културата изобщо не ни е потребно.

То очевидно е потребно само на г-н Вежди Рашидов, за да може да титулува себе си „министър”, докато пъчи егото си у нас и в странство.

Министерство на културата е потребно още и на неговия кръг от хранени хора, които забатачиха и продължават да дозабатачват сферата на културата с бездействието и некадърността си. Защото безхаберието към културното наследство се съпровожда и от пълна занемара на грижата към книгата, към киното и т. н.

Няма  ли тогава да е по-честно към нацията, щом политиката в културата ще се свежда само до „мерзост на запустението”, към Министерския съвет да се обособи Фонд „Култура”, който, спестявайки пари от заплатите в министерството, да е разпоредител на средствата, необходими за издръжката на съществуващите културни институти и на програмите за култура в страната? Току-виж тази формула се оказала по-удачна.

А Община Пловдив сериозно трябва да се замисли в състояние ли е да бъде Европейска столица на културата през 2019 г.? Най-малкото с този главен архитект, с тази културна експертиза и с това престъпно нехайство.

Все въпроси, които изникват изпод пепелта на едно престъпление срещу националната ни култура.

Защото имаше начини да не се стига дотук, но нямаше кой да вземе решенията.

Сега министър Вежди Рашидов оперетно се кълне пред медиите как ще глоби с… 30 000 лв. собствениците на историческите сгради, чиято стойност се измерва в милиони.

А защо не ги глоби преди година, две или три, щом те са оставили тези паметници на културата да се рушат? Нали законът му дава това право?

И нали при отказ от тяхна страна или констатирано бездействие, Министерството на културата е било в правото си да упълномощи Община Пловдив да се заеме със спасяването на съответните сгради, учредявайки законна ипотека над имота, за да си възвърне направените в полза на държавата разходи?

Само че тази предвидена в Закона за културното наследство разпоредба така и никога досега не е била приложена в България.

Тъкмо обратното. Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) е поискал преди време от собствениците на изгорелите тютюневи складове да бъдат направени „отливки на съществуващите фасади и орнаменти”, което те са сторили с радост. Нали това им предоставя благоприятната възможност за „фасадно решение”, тоест един ден да изградят на това място нови сгради, които само леко да наподобяват изпепелените складове. Така пожарът се случи… А глобата е… 30 000 лв.

И това ако не е „фасадна култура” в условията на една все по-засилваща се „фасадна демокрация”.

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж.Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).
Предишна статияПисателят и семейството
Следваща статия„Пруски нощи“

1 коментар

  1. Проблемът тук (а и с Министерството на културата, което трябва да се самозакрие тутакси, наистина) не опира само с небрежност или нехайство към обекти, които са важни за културното наследство в България. Проблемът е в скандалната намеса в много културни институции, в безпардонните уволнения и обидно поведение към подчинените. Проблемът в истинското строително нападение на исторически паметници, „обгрижвани“ чрез огромни капиталовложения, докато бъдат докарани до пълно кичозно изменение или буквално заместени с бутафория, за да се „усвоят едни пари“.
    Разбира се, че проблем е изобщо да се позволи появата на този кошмарен кич в пъпа на София, състоящ се от бутафорни строежчета с гадни малки арки (е махнаха ги де), заместили останките от антична Сердика, зидчета, изпълнени със странни китайски плочи и тухли и остъклени като селски парник отгоре.
    И всичко това( по данни от табели там на самото министерство и използвани думички като „бенефициент“) за около 1 800 000 хиляди 3 усвоени“ лева, га че ли на същото място са изградени два 18 етажни блока, общо с двеста апартамента от по сто хиляди лева средно. Да, „едни пари бяха усвоени“ като за световно в Ларгото. Обаче там такива крупни строежи и 18 етажни обекти не се виждат и би следвало да изясни пред обществото, ако някой има хатър де, за какво, аджеба, са вложени толкова средства, стотинка по стотинка. Дали пък не са изплатени три хиляди и шестотин заплати от по петстотин лева на тридесетината работници, изявяващи се там по време на „реставрацията“, или са поръчани двайсетина хиляди торби с цимент и речни камъни? Или са внесени хиляди тонове китайски тухли и жълти пресовани ерзац плочки?Дали пък не са ползвани десет хиляди стъкла за автобуси от по двеста евро за парника пред ЦУМ?
    За едно сравнение – в гр. Хисаря са изразходвани, видно от табелите, около петстотин хиляди лева за десетократно,видимо, по-големи по мащаб реконструкции по античните останки.
    Интересно ми е, така, би било добре, ако може някой журналист да сеосведоми, да поразчепка тази тема.Пък и за ремонтите, за течовете в Ларгото да попита.
    Да попита за падналите мазилки от тавана в реконструирания Квадрат. Да попита за четиристотинте хиляди лева, дадени пак там, за каталог, рамкиране и подредба на хилядата експоната. Щото ако махнем парите за каталога и рамкирането, остават „едни пари“, някакви си двеста хиляди лева,“усвоени“ за аранжирането. Ще си рече човек, че всяка картина е окачван за около двеста лева на стената за цели две минути. Симпатично „усвояване“. Вероятно хиляда работника са получили четири надника по 50 лв, за да окачат със страшни усилия хилядата рамкирани картини по стените.
    Но да споменем и пожарите.
    Посещенията на Рашидов в Пловдив следват малко странно в хронологията на пожарищата там.
    Ето на, министърът наскоро отива в театъра на Пловдив и се похвали, как се е погрижил за него и го е построил нов новеничък след пожара(а инак ще го строи и хоро ще играе, длъжен е, щото затова си получава ката месец перфектна заплата и той , барабар със секретарките, пиарките, съветниците , зам.министрите си, ресорните специалисти и експерти ,юристите , финансовите специалисти, плюс стотината чиновници, шофьори, портиери и охранители, подвизаващи се в министерството, получаващи тоже перфектни заплати. И не го е строил със свои пари. Длъжен е да се грижи и да строи, не само да припка по чужбина с командировъчни за платени от българския данъкоплатец готини мероприятия, не само да ползва самолетни билети, че и солидни чети със себе си да води. Щото никой не преброи воаяжите навън само през първата половина на 2016 г.).
    Та какво се случва след пожарищата ?
    Ще бъдат предприети мерки за пълна реконструкция, така обеща сам министърът пред телевизионните камери на място пред изгорелите складове… С една дума, ще бъдат „усвоени едни пари“ и пак табели, и пак бенефициенти.

    За уволненията в културните институции и огорченията на пострадалите бе писано толкова много и толкова вувузели и протести проглушиха ушите на минувачите, че май само един човек в министерството наистина не ги чу. Щото всеки друг човек с неповреден слух и съвест в културата ни на негово място щеше на секундата да се засрами и да бега да или да се скрие вдън планини тилилейски( или австрийски). Но не би. Вместо това беше нахокан по реда си и един телевизионен журналист. А инак уволненията не са малко. Мъчно ми е да споделя, колко чудесни хора напуснаха обидени НУИИ „Илия Петров“ със знанието и с покровителственото упорство на същия този министър. А помните ли неразбориите покрай сградата на НГДЕК? А някой помни ли починалия сред скандалите там преподавател?
    А знаете ли, че в НГДЕК бе унищожено едно стенописно пано? И никой не понесе отговорност. А чували ли сте за протестите преподавателите от Художествената гимназия в Сливен наскоро? А знаете ли, че и в Балетното училище имаше протести? А знаете ли, че Рашидов уволни една директорка на Художествената гимназия в София и тя спечели делото срещу него?
    А някой помни ли малкото спречкване с представител на закона на паркинга пред кметството в столицата? В Щатите всеки полицай на часа щеше да застреля бабаитите. И щяха да го наградят. Тук Борисов подари пистолет на единия от тях.
    А за внесената в министерството петиция, подписана от близо две хиляди изявени представители на културата, общественици, граждани с искане оставката на Рашидов, чухте ли? А за внесената в моя защита петиция, подписана за един ден от 600 души и дадена на Рашидов,който си затрая, чухте ли? А знаете ли, че същият министър Рашидов е обещал официално на среща пред синдикални лидери от Учителския синдикат към КТ Подкрепа, да освободи настоящата директорка на НУИИ? И е прегазил дадената си дума!
    А чухте ли за ремонта наскоро в Музея за съвременно изкуство, открит след реконструкция на сградата за целта преди четири години в присъствие на Борисов?
    В коя държава по света биха търпяли подобен министър?