0
513

В акордеона звукът диша

С акордеониста Красимир Щерев разговаря Зелма Алмалех.

Красимир Щерев на репетиция в Созопол. Снимките са на Стефан Джамбазов

„В акордеона диша звукът. Това е звук, който много добре се вписва и в струнните инструменти, и в цветовете на духовите инструменти, невероятно добре функционира с духовите инструменти.“ Това казва световноизвестният акордеонист Красимир Щерев в интервю за сайта въпреки.com.

И продължава: „Инструментът е доказал качествата си, затова композиторите го търсят. В съвременната музика изключително много се експериментира и някои произведения биха изненадали слушателя, ако няма представа от експерименталната естетика. Инструментът показва много интересна и богата палитра от звукови възможности“.

Разговаряме с Красимир Щерев в пространството на Амфитеатъра на „Аполония“ в Созопол, малко преди да започне репетицията му за концерта заедно със „Софийски солисти“ под диригентството на проф. Пламен Джуров. Още през пролетта, по време на подготовката на 33-ото издание на фестивала на изкуствата „Аполония“, артистичната директорка Маргарита Димитрова ни сподели с вълнение, че сред гостите ще бъдат забележителните музиканти със световна кариера и авторитет Красимир Щерев и Георги Василев – китара. А акордеонистът ни разказва, че Маргарита Димитрова е събрала музикантите и провокацията за концерта е нейна. Попитала го дали има време да дойде и да изсвири заедно с китариста Георги Василев и „Софийски солисти“ двойния концерт на Астор Пиацола за китара, бандонеон и струнен оркестър. „В този случай аз свиря с акордеон. Много по-често концертът се свири с акордеон, отколкото с бандонеон. За първи път работя със „Софийски солисти“. С Георги Василев се знаем от дълго време, но не сме били заедно на концерт“, уточнява Красимир Щерев. И двамата са завършили Музикалната академия в Копенхаген, но „Аполония“ ги събира за първи път заедно на концертната сцена. В програмата на концерта бяха включени и „Смъртта и момичето“ на Франц Шуберт, както и произведението „Прозорци и портокали“, специално създадено за фестивала от младия композитор Петър Керкелов и вдъхновено от поемата на Гийом Аполинер.

„Основната разлика между акордеона и бандонеона е, че бандонеонът е диатоничен инструмент, което ще рече, че когато разпъвате меха на отваряне звучи един тон, а на затваряне звучи друг тон. Това е примитивната система на акордеона. Самият акордеон е хроматичен, т.е. на отваряне и на затваряне звукът е един и същи. При Пиацола няма значение дали е акордеон, или бандонеон, защото се отнася за един и същи вид гласове, които произвежда звукът. Акордеонът е едно по-нататъшно развитие за мен, лично. Бях започнал да се уча да свиря на бандонеон, но системата ми се стори толкова остаряла и реших, че човечеството се е придвижило доста напред, за да изучавам този инструмент. В Европа Пиацола се изпълнява с бандонеон. През 2012 г., когато за два концерта на един фестивал в Буенос Айрес беше затворен голям булевард и 24 часа се свири само танго, бях изненадан, че страшно много се свири на акордеон. Няма да се учудя, ако един ден никой не задава въпроса: „На акордеон или на бандонеон?“, що се отнася до музиката на Пиацола и тангото. В Аржентина много се свири танго на акордеон. А във Финландия се е развил финландски стил танго, който е много колоритен“, разказва увлекателно Красимир Щерев.

Повече от месец се уговаряхме с него за тази среща. Беше в Мюнхен, после репетициите на творбата на Керкелов започнаха в Пловдив. Щерев я характеризира като изключителен интерпретатор и познавач на съвременната музика. „Произведението, което създаде Петър Керкелов по творбата на Аполинер, е написано много конвенционално. Всичко е написано с ноти. За мен, като го сравнявам с различни естетики в съвременната музика днес, то е много живо, много поетично и хармонично звучащо. Не означава, че не е актуално, като казвам, че е хармонично звучащо. Петър Керкелов за съвсем кратко време успя да създаде едно много хубаво произведение, сигурен съм, че в бъдеще то ще се свири не само от мен.“

Красимир Щерев ни разказва за своя път из световния музикален свят. Звучи като красива приказка с много музика и изключителна последователност на избора, започнал от една детска школа. „Тръгнах малко късно с акордеона, на 9-годишна възраст, в България. Започнах с една много добра преподавателка, Надежда Ничева, в моето село Горно Сахране до Казанлък, където съм роден. Първата година тя ме учеше в училището в селото, където доста деца свиреха на акордеон. В Казанлък имаше много добра музикална школа и аз започнах да уча в града. Имаше акордеонен оркестър, учех и паралелно се занимавах в школата. Занимавах се и с пиано втората и третата година, както и със солфеж и хармония. Учеха ни и на композиция. А днес ситуацията е плачевна и на мен, честно казано, ми се реве, като знам какво беше оркестърът и какво е сега. Може би повече от 30 деца свирехме на акордеон – до 1983 г. съм бил в музикалната школа с оркестър, с диригент. Това, което правя сега, съм го започнал в музикалната школа, след това в Музикалното училище в Пловдив при Петър Маринов, едно училище, което е на изключително високо ниво. Завърших през 1988 г., а през 1990/91 г. кандидатствах дирижиране в теоретичния факултет, една година бях в подготвителния клас. По това време вече се занимавах със съвременна музика. Бях навлязъл много в репертоара, който беше развит за инструмента в Източна Европа. Знаех за един от най-големите пионери на акордеона по това време, Могенс Елегард, датски акордеонист. В този период за него бяха създадени изключително много произведения – камерна музика, солова музика, с оркестър и т.н. Имаше един конкурс в Москва, първият международен конкурс. Моя колежка ме помоли да ѝ акомпанирам и аз го направих. Акомпанирах ѝ на пиано, но идеята ми беше да се запозная с Елегард. Той ме поздрави за изпълнението. Казах му, че искам да уча при него, а той ми отговори, че не преподава пиано. Аз му казах, че не съм пианист, а акордеонист. Изпратих му една касета, беше увита в салфетки. Това беше през 1991 г., той ми каза, че може да ми гарантира на 95 процента, че ще ме приеме. Но ми предложи да отида в Грац, Австрия, където беше гостуващ професор. Според него трябваше да отида в Грац, а не в Дания, защото ще науча немски и това би помогнало за моето развитие в бъдеще. Благодарение на него ми дадоха стипендия за Кралската академия в Копенхаген. Два пъти я получих тази стипендия за четири години работа с него. За съжаление, той почина и аз започнах да работя с двама негови състуденти. Имах огромното щастие да работя с Джеймс Краб, който е гениален. Той също ми даде невероятно много. В този момент за мен беше много по-важно да свиря в Австрия, музикалният живот там е изключителен.

Георги Василев, китара, и Красимир Щерев, акордеон, по време на репетицията в Созопол

От 1996 г. вече свирех с оркестър Klangforum, Wien (Клангфорум, Виена), който е от водещите състави за съвременна музика в света. През 2003 г. станах член на ансамбъла, което се оказа изключително важно за репертоара с акордеон. Когато такъв елитен състав вземе на постоянна позиция музикант с акордеон или с друг инструмент, това означава, че задължително се пише за този инструмент. Днес и в Ню Йорк, в Лос Анджелис, и в Азия акордеонисти свирят репертоара, който съм създал, което означава, че в бъдеще ще има работа за инструмента. За мен са писани произведения, както и за други колеги. Казвам го, защото соловият репертоар е изключително важен.“

Красимир Щерев допълва, че акордеонът е съвременен инструмент. Той е патентован в края на XIX век във Виена в една примитивна форма от Кирил Демиан. В тази форма, която музикантът използва, е от втората половина на ХХ век, развитието му е бързо и прогресивно. С усмивка ни споделя, че през цялото време учителите му го молили да се прехвърли на пиано, да учи композиция, да стане диригент, да свири на кларнет, да свири на обой, обаче той избрал акордеона. „То е нещо много лично. Човек избира инструмента, защото чрез него може да се изрази по най-добрия начин. Вероятно бих могъл да се изразя с нещо друго, но винаги съм се връщал към инструмента.“

Направи ни впечатление, че определи срещата ни доста преди репетицията, за която му трябвало продължителна подготовка. Питаме го защо. „Трябва ми време да съм в настроение, да се вглъбя в атмосферата, за да изживея добре репетицията, да изживея добре концерта. Трябва психически да се подготвя. То е ритуал. Сцените днес са като храм на изкуството, на висока духовност.“

Красимир Щерев изключително цени „Софийски солисти“ и ръководителя им маестро Пламен Джуров. Коментира го и по повод на първото произведение, което свириха на концерта – „Смъртта и момичето“ на Шуберт. Забележителният аранжимент на Струнния квартет № 14 в ре минор (1824 г.) е направен от Густав Малер през 1896 г. и е за по-голям състав. „Те свирят с лекота и дълбочина. За да се получи такова изпълнение, музикантите трябва да са свирили заедно поне 20 години. Много хубаво го усетих тук, защото точно това чувствам, когато свиря с Клангфорум. „Софийски солисти“ имат високото ниво, на което се работи в Европа. Това страшно много ме радва и ми доказва, че за да си музикант, трябва с много любов да вършиш работата си и да искаш да я правиш на много добро ниво. Ако те не искаха да бъдат на това ниво, нямаше да го има този ансамбъл. И дай Боже, всичко да се развива в тази прекрасна посока.“

Концертът на Аполония

И тук естествено идва моментът да говорим за съвременната музика, за интереса на публиката към нея и за избора в репертоара на музикалните състави.

„В България по отношение на съвременната музика има някакъв страх, че ако се прави нещо ново, е много опасно да не загубим публиката. Според мен, това е грешна посока, защото хората искат да чуят нещо от нашето време. Това се е доказало в опита на много организации, които се занимават с музика. Тук трябва да похваля задължително „Аполония“. Много градове в Европа имат добра традиция в планирането на съвременна музика в цикличните концерти с класическа музика през годината. Публиката не бяга. Всеки път има малък риск за новото. Във всяка една сфера го има този риск и дано в България не се забравя, че изкуството, което създаваме днес, остава след нас. Това е малко забравено, особено в музикалния бранш.“

Според него музикантите, които интерпретират произведенията на композиторите, са важна част от крайния продукт и често всъщност композират с тях. Колкото и да е точен нотният текст, трябва изпълнителите да го трансформират, за да оживее на сцената. Красимир Щерев е и преподавател в Музикалните академии в Мюнхен и Грац. На какво учи студентите, освен на така важната техника? „Уча ги на всичко, което е свързано със създаването на музика. Уча ги на различни стилове музика – стара музика, барокова музика, минавам Моцарт и Хайдн на акордеон, както и популярна музика. Добре е да се свири и танго на акордеон. Някои студенти се интересуват от фолклорна музика. Тя също добре се свири на акордеон. Тези, които се интересуват от съвременна музика, могат да направя магистърска работа в тази категория. Тези, които искат, могат да завършат и майсторски клас за солисти. Има интерес към акордеона. Започнах да преподавам без студенти. Имах 50-процентов договор в началото, но на третия семестър бях запълнил часовете си. Интерес има и има отдадени на музиката млади хора, които работят много интензивно.“

През септември Красимир Щерев има изключителна програма: той свири в Кьолн; следва концерт в залата на Берлинска филхармония с творби на Ребека Саундърс; малко по-късно – „Седемте слова“ на София Губайдулина за чело, акордеон и струнен оркестър в Инсбрук; нови произведения с Клангфорум с премиера в Парма и Южен Тирол…

„Творбата на Ребека Саундърс е като звукова скулптура, на различни места музикантите започват да се разхождат и да свирят. Имам много интересно соло. В края на месеца ще я свирим и в Париж.“ А в България на Мартенски музикални дни през 2018 г. Красимир Щерев ще излезе на сцената заедно с квартет „Фрош“.