0
5277

В дома на Бога

Случват се удивителни събития, които напълно отсъстват от информационния поток. Не сме длъжни и не е възможно да знаем всичко, но има събития, които са определящи за нашето съ-битие в света.

Тази седмица в сайта на Евронюз попаднах на пленителна информация за съдбата на едно семейство. В протестантската църква Бетел в Хага от 26 октомври се провежда непрекъснато 24-часово богослужение. То се извършва в защита на арменското семейство Тамразян, което от девет години живее в Холандия и наскоро е получило заповед за екстрадиция в Армения. Семейството е емигрирало по политически причини. Ако то се върне в родната си страна, съществува голяма опасност бащата да бъде убит заради политическите си позиции.

Семейството е избягало от Армения през 2009 година, когато бащата е получил заплаха да бъде убит заради политическата си активност. Бащата и майката с трите си деца потърсили политическо убежище в Холандия, подали заявление и преминали през необходимите процедури. Холандското правителство обаче обжалвало в съда и през септември семейството е уведомено, че статутът им за предоставяне на убежище е отменен. Потърсили подслон в Реформираната църква в град Катвейк, на която преди три години станали членове и били приети с отворени обятия. Впоследствие се оказва, че това не е пречка полицията да ги изведе и да бъдат депортирани. В този момент се намесила църквата Бетел в Хага, като предложила на семейството по-добра защита – решили да извършват непрекъснато денонощно богослужение. Органите на реда в Холандия нямат право да влизат в храмовете по време на молитва. По този начин протестантските пастори и вярващите християни чрез службите и молитвите оказват реална защита на заплашеното семейство. Те отправят апел към политиците да дойдат и да разговарят с тях, да търсят спокойно решение за съдбата им.

Пастори от цялата страна идват в църквата в Хага, за да вземат участие в непрекъснатата служба, която продължава повече от 700 часа. Те са решени да продължат своята постоянна служба, докато властите не преразгледат решението си. Подкрепата за семейство Тамразян се усилва. Участниците в молитвата описват атмосферата в църквата като топла и приветлива. Стотици християни както от Холандия, така и от други страни посещават непрекъсващата служба и отправят молби към правителството чрез интернет. Хаштагът #KerkasielBethel е широко използван в социалните медии, създадена е и петиция, която вече е събрала над 200 000 подписа. Тъй като службата навлиза в петата седмица, църквата търси още пастори доброволци, които да вземат участие в „щафетата“, особено за молитвите, извършвани през нощта.

„Църковното убежище“, което арменското семейство е получило в Холандия, е без прецедент. Братската подкрепа на църквата идва на фона на засилените анти-имиграционни настроения в Европа. „Семейство Тамразян буквално живее в защитна къща, построена от молитви и поклонение“, казва Аксел Вике, пастор на църквата Бетел.

Именно тези думи, тази метафора на пастора най-силно ме трогнаха. Да, наистина молитвата е защитна къща – „Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия, и казва Господу: Ти си мое прибежище, защита моя, Бог мой. Комуто се уповавам!“ Но когато ние казваме молитвите си само с уста, те губят силата да бъдат реална защита. Холандските християни показват каква реална сила има молитвата на дело. Такава молитва оправдава името на църквата.

Бетел в българския превод на Библията ни е познат като Ветил – град, свързан с древната история на Юдея и в превод означава „Дом на Бога“. Името Ветил – Дом Божий му дал Яков, който на това място видял знаменития пророчески сън със стълбата, върхът на която стигал до небето и ангели Божии се качвали и слизали по нея, а отгоре стоял сам Господ. Там Яков дал обет – от всичко, което Господ му дава, да Му дава десетата част. Столетия наред градът е процъфтяващ. През 69 г. е превзет от император Веспасиан. Днешното име на града е Тел Бейтин, на 19 км северно от Йерусалим. А грижовната подкрепа на християните от Хага ни убеждава, че Ветил е навсякъде, където има състрадание, милост, любов и подкрепа.

По същото време у нас няколко човека започнаха щафетна гладна стачка с искане да бъдат осигурени по-човешки условия в ареста на Десислава Иванчева и Биляна Петрова. Стачкуващите не твърдят, че задържаните са невинни. Не отправят никакво искане, свързано с процесуалните действия или решението на съда. Настояват единствено за по-човешко отношение, по-цивилизовани условия в килиите на задържаните. Мнозина реагираха на тези искания с неприязън, с ирония, с подигравки, с упреци и обвинения. Само защото призовават условията в килиите да са човешки и отношението към задържаните да не е унизително. Явно стачкуващите си дават сметка в колко огрубяло общество живеем и са се старали да не дразнят съотечествениците си, „да не прекаляват“ в исканията си за човешко отношение. Въпреки това бяха обругани, сякаш самите те са престъпници. Подобна беше реакцията и към гладната стачка на Николай Колев-Босия.

Вероятно подобна ще е реакцията и към отношението, което изразявам с този мой текст. Наближават празници, всички се втурваме да купуваме подаръци, за да зарадваме близките си. В празничната еуфория пропускаме да се замислим, че Коледа е и за арестантите, и за затворниците. Даряването на левче за Българската Коледа е полезна кампания, но състраданието и милостта са добродетели, когато не са само за кампанията.

Християните с топли сърца от холандската църква знаят, че ако само за час прекъснат молитвата си, полицията ще нахлуе в храма и ще арестува арменското семейство. Затова молитвата не трябва да прекъсва. Както и любовта. Както и състраданието. Тогава са добродетели. Тогава живеем под покрива на Всевишния.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияГоран Стефановски: театърът държи смъртта на разстояние
Следваща статияГолемите въпроси пред малката графика