0
581

В една потисната земя
страстта е тежко бреме

Новият роман на Джон Кутси „Детството на Исус“ започва като отдаване на почит към книгата на един писател с по-строг и високопарен стил: „Пътят“ на Кормак Маккарти. Романът на Кутси разказва за един мъж и едно момче, които преминават през аскетичен свят, който ги обърква и плаши, свят, в който хората са „реформирани“ да сподавят желанията си.

„Детството на Исус“ на Джон Максуел Кутси прави дисекция на един свят

BOOK-articleInlineМного е изписано за качествата на романите на Дж. М. Кутси, за тяхната строгост, сдържаност и ерудиция. Преди няколко години Мартин Еймис го каза най-запомнящо се, макар и не най-вярно: „в стила на Кутси е да не създава и капчица удоволствие“.

Оценката му е несправедлива. Съществуват много видове литературно удоволствие. Не всички са свързани с духовитост, бързи аналогии и съзерцание на странните аспекти на действителността.

Новият роман на Кутси „Детството на Исус“ започва като отдаване на почит към книгата на един писател с по-строг и високопарен стил: „Пътят“ на Кормак Маккарти.

Подобно на романа на Маккарти, „Детството на Исус“ разказва за един мъж и едно момче, преминаващи през свят, който ги обърква и плаши. Името на момчето е Дейвид, а мъжът се казва Симон. Те са пристигнали в нова страна, в която не познават никого, няма къде да спят, а храната им е оскъдна.

В научнофантастичен обрат с религиозни нюанси двамата минават през място, познато като Белстар. Спомените от предишния им живот са избледнели.

Симон не е баща на момчето, но му помага да намери майка си. Още в началото на романа двамата са принудени да прекарат злочеста нощ в задния двор на непознат човек, тогава мъжът си задава въпроса: „Изпитание ли е това?“. Разбира се, че е изпитание, ще си кажете. В моралната вселена на Кутси всичко е изпитание.

От този момент нататък ураганът на сюжета постепенно заглъхва, но неговите интелектуални ветрове продължават да вилнеят. Казано с други думи – не се случва нищо особено за сметка на многобройните претенциозни разговори.

Както последните му три романа „Елизабет Костело“ (2003), „Slow Man“ („Мудният“, 2005) и „Дневник на една лоша година“ (2007), „Детството на Исус“ е толкова философия, колкото и литература. Той е статичен, дидактичен и двусмислен. Разказвачът Кутси е почти задушен от софиста Кутси.

Този роман е едно злополучно, но не и безинтересно развитие на неговата кариера. Ставаме свидетели на спектакъл, в който един велик писател съзнателно раздробява и анализира парчета от сърцето и ума си, сякаш разглобява с пинсети кораб в бутилка.

Религиозният аспект в заглавието на книгата е, до известна степен, уловка. В „Детството на Исус“ Кутси не изследва природата на вярата, а разсъждава по много други въпроси, сред които социализма, природата на паметта, моралното естество на труда, радостта и страданието, които сполетяват човека заради неговите сексуални и други апетити.

Симон и Дейвид са пристигнали в социалистическа държава, чиято безлична бюрокрация ръководи живота във всичките му аспекти. Тук има отгласи от въображаемата Южноафриканска империя, която Кутси описва майсторски в романа си от 1982 г. „В очакване на варварите“.

В тази страна храната е оскъдна и безвкусна, транспортът е безплатен, сексапилното облекло е рядкост, по радиото няма новини. Колегите се наричат помежду си „другари“. Всички говорят испански език. Има и едно шеговито намигване – момче на име Фидел.

Съществуването е изцедено от соковете си, понякога съвсем буквално. Намеква се за неотдавнашен морален апокалипсис, сякаш човешките страсти – порнографията, менютата за дегустация и кредитните дефолтни суапове* – са се обезкръвили в един унищожителен упадък и цивилизацията, която познаваме, е опустошена. Хората са „реформирани“.

За предишния свят се говори често, но неясно. „Според някогашния начин на мислене, колкото и да притежаваш, винаги ти липсва нещо“, казва една жена. В новия свят желанията се сподавят.

Симон иска да запази онова, което е останало от апетитите му. Той продължава да копнее за секс и прилична храна. „Какво лошо има в глада? За какво са ни апетитите, ако не, за да ни кажат от какво се нуждаем?”, казва той на една жена, която проповядва аскетизъм и настоява, че общото благо е по-важно от частното.

„Копнежите – казва той – водят до по-добри неща от сухарите с бобено пюре. Водят, например, до пържоли с картофи и пикантен сос“.

Сюжетът в „Детството на Исус“ все пак помръдва малко. Симон си намира работа като докер – товари чували със зърно. Намира една жена, за която подозира, че е майката на момчето, и която го подслонява. Когато момчето започва да изпитва затруднения в училище – дали е умствено недоразвит хулиган или феномен? – държавата решава да го прати в отдалечен частен пансион. За да предотвратят това, Симон и майката на момчето предприемат бягство.

Тези събития обаче са по-скоро платформа на диалозите, тромав интелектуален пинг-понг. С останалите докери, всеки от които е истинска загадка, Симон разсъждава на глас за смисъла на техния труд. Един от мъжете казва: „Как мислите, другари, дали имаме нужда от житейски план, както настоява нашият приятел, или ни стига да работим съвестно?“ И така се започва.

Поредният диалог се заформя, когато Симон среща жена, сексът с която е доста вероятен. „Ти искаш да ме сграбчиш и да мушнеш в мен част от себе си“, казва жената. „Твърдиш, че това е възхвала. Объркана съм. Цялата работа ми се вижда абсурдна“. И отново, това е само началото на разговора.

Студентите по литература, които имат религиозен уклон, ще се упражняват върху „Детството на Исус“ в продължение на десетилетия. В романа има множество косвени препратки към проповеди, гонения, монахини, чистилища и последователи. Те биха породили хиляди дисертации. „Yo soy la verdad“, пише по едно време момчето. „Аз съм истината“.

През по-голямата част от времето Симон търси в този нов свят проблясъци на хумор и ирония, но така и не намира. Читателят също.

Едно от неговите изказвания витае над този поразителен, но маниерен роман. „Ако това е шега, то тя е една много подмолна шега“.

Текстът е публикуван в „Ню Йорк Таймс“.

Превод: Димитрина Чернева

*Фнансови инструменти, застраховащи инвеститорите срещу несъстоятелност в плащанията на финансовите задължения.