0
443

В калейдоскопа на комикса

Пенко Гелев

Националната изложба на българския комикс се провежда до 25 ноември в галерията на СБХ на ул. „Шипка“ 6.

Комиксът вече е част от нашия живот. Вкусът на деня би бил сив и тъжен без комикса. Осъзнато или не, деветото изкуство се е сраснало с нашето всекидневие. Като визия и присъствие комиксите ни заобикалят отвред – градската култура е естествен климат за рисуваните истории, тъй като им предоставя динамика, различни културни пластове и богатство на интерпретациите.

Редом с това, комиксите съхраняват и увековечават традицията на историята. Създадени съвсем не само за деца, в комиксите си дават среща образът и словото, а това носи заряд и поражда специфични, запомнящи се преживявания. Комиксът има не много, но железни правила. На пръв поглед работата изглежда лесна, но е много трудоемка и изисква дисциплина, грамотност и практика. Преди да гледа, зрителят вероятно би предпочел да се информира относно същината на комикса. Така не просто ще „чете“ разни истории, а ще може да им се наслади и да оцени истинските им качества. Затова ще си позволя да разгледам настоящата изложба през призмата на спецификата на комикса.

Разказът в картинки е неотменна естетическа потребност през вековете. В България комиксът има своя история.[1] С развитието на технологиите той се видоизменя, поема в различни посоки, но основните му характеристики са константни:
– В основата на комикса е рисунката. Тя е водещата образност, която не може без текста.
– Гръбнакът на комикса е историята сценарий. Това е основата, върху която се изгражда повествованието.
– Темата на разказа може да е космическа, футуристична, фантастично-приключенска, детективска, историческа, политическа, приказно-вълшебна, драматично-експресивна, хорър или пък съвременна – открита в реалния живот.
– Композирането на комикса, разположението на образите в отделните сцени са от ключово значение за качеството на рисуваната история. Повествованието върви от ляво надясно (с изключение на манга комиксите) и обичайно се разгръща хоризонтално. Репликите в балончетата следват същата последователност. Мястото, броят и големината на панелите в комикса зависят от това закъде е предназначен – вестник, списание, комикс албум.
– Най-лесна за четене и разбиране е т.нар. класическа затворена композиция от 6 или 9 панела. Без значение колко панела има всяка страница, трябва да се има предвид, че всеки от тях съдържа важна информация за разказа. А той е филмова лента с много епизоди. Панелите могат да бъдат разнообразни по размер, с рамка или без рамка, позиционирани вертикално или хоризонтално.
– За динамиката в разказа се използват ракурси, диспропорциониране на панелите, близка дистанция, или преднамерено отдалечаване. Потокът на историята има свой ритъм, който не трябва да се прекъсва. Прякото действие е това, което виждаме. Подразбиращото се, косвено действие е това, което се случва между панелите.
– Комикс естетиката има много стилови разновидности. Важно е характерът на рисунките да отговаря на темата. Несъвместимостта на образната специфика и сюжета може да влияе върху неразбирането на целия комикс.
– Ключов за успешния комикс е подборът на главен герой, изграждането на типаж с подходящи аксесоари, костюм, среда, диалози. Трудно се създава положителен герой – той трябва да звучи убедително. Един от най-сигурните начини е полюсното позициониране. Контрастът е безотказна формула за изява на типичното, същностното, важното. Костюмът на главния герой трябва да се проучи, да се изчисти от бъбриви и ненужни детайли, тъй като ще се появява многократно по страниците на изобразителното поле.

През 2013 г. се проведе първата национална изложба на българския комикс с куратор Антон Стайков. Изложбата обхвана всички поколения български художници на комикси. Сдружението „Проектът Дъга“ като основен организатор отдели специално място на авторите от легендарното списание „Дъга“. Експозицията и каталогът показаха широк диапазон от художници и стилове на българската комикс сцена. През 2014 г. се проведе София Комикс Експо, а тази година секция „Комикс“ към СБХ, сдружение „Проектът Дъга“ и студио „Грозен“ организират втора национална изложба на българския комикс. В събитието участват 83-ма селектирани от жури автори. Към изложбата е издаден каталог. Специален гост е Марко Стоянович, комикс теоретик от Сърбия, сценарист на  поредицата „Вековници“ (2016).[2]

Настоящата изложба представя една комикс панорама, съотнесена към днешния ден. Организаторите акцентират не толкова на ретроспективно-историчното, колкото на състоянието на комикса в български и европейски контекст. Изложбата е многоаспектна, богата, динамично поднесена и много интересна.
Зрителят е увлечен от пъстър калейдоскоп, вплел приказното, приключенското, драматично-гротескното, фантазното, диаболичното. Експозицията включва автори от няколко поколения, поредица от знакови персонални презентации и голям брой съпътстващи прояви за широката аудитория. Подобен подход, съзвучен с поливалентната функция на комикса днес, привлича публика, разкрива пътищата за адаптация на комикс художника и осигурява популяризиране на това изкуство на различни нива по няколко комуникационни канала.

Разнообразието и конкуренцията между авторите стимулират въображението на читателите и предлагат богат набор от стилове. Без претенции за изчерпателност ще спомена няколко автори, с цел да очертая възлови моменти в широкия диапазон на експозицията.
Иван Коритарев развива майсторски изграждането на типажа. Той улавя характерното, забавното, типичното и ги поднася така, че да те накара да се завърнеш. Ефектът на приказна, притегляща игра, с вариативни, детайлно разработени и запомнящи се типажи е налице в Skullheads, Grozen entertainment.
Даниел Атанасов-Сатанасов ни поднася динамиката на диаболичното през призмата на съвременната естетика на анимация и киберрреалности. Инспириран е от японската манга, като я пречупва през европейската чувствителност. При него съчетаването на малки панели с един голям, концентрира вниманието на читателя/зрителя. Диспропорционирането е чисто изобразителен подход, който художникът прилага, без да губи елемента на потапяне в историята.
С помощта на попестетиката Теодора Дончева поднася разказа забавно и с лекота. Без нужда от текст и рамка, четливото подразбиращо се действие не натоварва, а изненадва.
Комиксът и киното са вечни приятели. Миро Петров повежда зрителя към кръга комикс-анимация-кино. Характерни типажи, които извикват в съзнанието асоциации с „Как да си тренираш дракон“, показват как художникът гради фантастично-реални, изчистени от детайли характери.
Димитър Стоянов-Димо умело презентира срещата на попарт и пределен драматизъм. Срез, ракурс и контраст подкрепят отявления експресионизъм, който няма нужда от думи.
Петър Станимиров демонстрира виртуозно „превключване“ в контекста на различни образни системи. В работата си той доказва, че сред най-важните качества на комикс майстора са адаптивността и адекватното съпоставяне на тема и стил. Независимо от сюжета, неговите комикси са пример за значимостта на контрапункт, ракурс, динамичен срез при композиционното ситуиране на панелите.
Пенко Гелев привлича вниманието на зрителя с пестеливо, конструктивно черно-бяло повествование, което носи особена изисканост (Флорентински нощи, 2017).
Основните елементи на сценария в комикса са въведението в историята, запознаването с героя и неговия проблем, развоят на ситуацията – път към разрешаването на проблема, кулминацията и финалът. Те са успешно изведени в много включени в експозицията комикси, сред които исторически ориентираните произведения на Александър Въчков и Веселин Чакъров. Работата им се отличава с максимална достоверност на героите и събитията, с вариации и голям брой подготвителни скици.
Стилно, изящно, сякаш магично спряло е времето в типажите, изградени от Борис Стоилов за „Приключенията на Барон Мюнхаузен“. Художникът съвместява виртуозно овладяна рисунка и изтънчена естетика в духа на ар нуво, заедно с научно изчерпателната конкретност на детайла.
В експозицията има и ред автори, които са доста далеч от характера на комикса. Комиксът събира елементи от други видове изкуства, но той не е нито карикатура, нито илюстрация, плакат или живописна творба. Автори като Мая Бочева, Ирина Моллова, Светослав Андреев и Анани Борисов не адаптират изразните си средствата към априорната специфика на комикса. Свикнали да работят в една визуалната образност, те трябва да продължат по поетия сложен и многолик път.

Експозицията презентира различни стилистики, които показват, че в полето на тази художествена дейност има търсения, конкуренция, съизмерване и съпреживяване.
Комиксът е хроника на десетилетията. Той „фотографира“ моменти и преминава през различни стилове и визуални канали – от хартиената версия, през дигиталната образност на телевизията, киното и киберреалността на компютърните игри. Комиксът откликва на постмодерната фрагментарност на днешния ден. Динамичното развитие на графичната новела, алтернативния комикс, провокативните уеб форми очертават нови предизвикателства пред българската публика. А София комикс експо 2017 се оказва навременна възможност за това.

Използвани източници:
Стайков, Ан., Кратка история на българския комикс, 2013
Станимиров, П., Първи десет стъпки в комикса, 2016
Стайков, Ан., Каталог, Комикс експо, 2017

[1] Първите прояви на комикса са през първата половина на ХХ век. Жанрът преживява разцвет в годините на Втората световна война, когато се реализира на страниците на периодичния печат и всекидневниците. След 1944 г. комиксът се превръща в инструмент за идеологическа пропаганда в рамките на социалистическата идеология. Появяват се римувани рисувани истории във вестник „Септемврийче“ и сатиричните комикси във вестник „Стършел“. През 60-те, 70-те и 80-те години комиксовият жанр се разгръща в  култовите списания „Космос“, „Дъга“ и „Чуден свят“ и се създава среда за свободни пластични търсения.
В списание „Дъга“, утвърдило се като най-успешната комикс медия у нас, изгряват имената на Христо Кърджилов, Петър Станимиров, Евгений Йорданов, Николай Додов, Димитър Стоянов–Димо, Сотир Гелев, Румен Чаушев и много други.
През 90-те години се правят няколко опита за издаване на комикс списания омнибуси. Всички завършват с първи и единствен брой. XXI век започва с носталгичен опит за възраждане на „Дъга“ – ново списание със същото име излиза в цели 13 броя. Български комикс художници достигат до големите световни издатели – Александър Малеев работи за Marvel и DC в Ню Йорк (Batman, Daredevil), Виктор Кълвачев – в Лос Анджелис (Pherone, Blue estate), Пенко Гелев получава поръчка за 22 комикса по класически романи от английското издателство David Salariya. Вж. Стайков, Ан., Кратка история на българския комикс, 2013.
[2] В поредния албум от тази поредица –„Каинов сой“, участват българските художници Петър Станимиров, Евгений Йорданов, Румен Чаушев, Пенко Гелев, Веселин Чакъров, Иван Беров, Тодор Илиев, Даниел Атанасов – Сатанасов, Иван Коритарев и Мирослав Петров.