0
2707

В музея на Нобел

Барелеф на Алфред Нобел

Стокхолм, специално за Портал Култура

Един от задължителните за посещение музеи в Стокхолм безспорно е Нобеловият. Малко по размери пространство, но мислено и създадено изобретателски. Точно по мярката на изобретателя на динамита Алфед Нобел. От 1901 г. всяка година на 10 декември – деня на смъртта му, в Синята зала на City Hall кметството на Стокхолм, шведският крал дава медал и грамота на лауреатите на Нобеловата награда.

Нобеловият медал за литература, проектиран от шведския скулптор и гравьор Ерик Линдберг, представлява млад мъж, седнал под лаврово дърво, който омагьосан слуша и записва песента на музата. Всяка Нобелова грамота е уникално произведение на изкуството, създадено от най-добрите шведски и норвежки художници и калиграфи. Това е приятен повод за разходка из музея, който разказва и показва нагледно цялата история на отличията.

Още с влизането трябва да се внимава, за да не се настъпи поставения на земята барелеф на Алфред Нобел (1833–1896), около който са символите на всяка една от наградите. Повежда те гид, който вещо обяснява и отговаря на всички, дори и най-странни въпроси. Кой е Нобел? Роден в Швеция, израснал в Русия, учил химия във Франция и САЩ, починал в Италия. Химик, предприемач, инженер, учен, бизнесмен. Има над 200 патента за открития. Несемеен и без преки наследници.

Нобел подписва последното си завещание в Париж на 27 ноември 1895 г. и оставя повече от 31 милиона шведски крони за фонд, който ежегодно дава награди по физика, химия, физиология или медицина, литература и мир на „онези, които през предходната година са предоставили най-голяма полза за човечеството“. Сумата на цялата Нобелова награда за 2019 г. е 9 милиона шведски крони.

В музея отделни отварящи се витрини представят по десетилетия откритията и тяхната история. Можеш да стоиш с часове, но се спрях само на литературата – четвъртата област, която Нобел споменава в завещанието си.

Човек с широки културни интереси, още в ранната си младост той проявява и литературни наклонности. През последните си години започва да пише стихове и драми. Библиотеката на Нобел, само малка част от която е изложена, съдържа богат и широк подбор от книги на различни езици. Както подчертава в завещанието си, наградата е посветена на „човека, който създава най-забележителни творби“. Алфред Нобел отхвърля всякаква национална привилегия: трябва да бъде избран най-достойният, „независимо дали е скандинавец, или не“.

Номинации за Нобелова награда могат да правят само квалифицирани лица, получили покана от Нобеловата комисия да представят имена за разглеждане. Никой не може да номинира себе си. Нобеловата награда за литература може да бъде разделена между двама, но не и между трима кандидати. Номинациите и становищата, написани от членовете на Нобеловия комитет, се пазят в тайна 50 години.

През първата година броят на номинираните е 25. По онова време членовете на Шведската академия не са били склонни да използват правото си да назовават кандидати и предложенията идват отвън. Никой обаче не посочва най-очевидния кандидат през 1901 г., Лев Толстой, и той отпада от дискусията. Пропускът предизвиква остра реакция на шведски писатели и художници, които му изпращат писмо. Толстой отговаря, че отказва каквато и да е бъдеща награда.

От 1901 г. (с прекъсвания от седем години по време на Първата и Втората световни войни) са дадени 112 литературни Нобела на 116 автори, които пишат на 25 езика – на първо място е английският (29), следван от френския (14), немския (13), испанския (11). Четири пъти Нобеловата награда за литература е поделена между двама автори. Няма писател, получил я два пъти. Най-младият лауреат е 41-годишният Ръдиард Киплинг (1907), а най -старият – 88-годишната Дорис Лесинг (2007).

Жените носители на Нобеловата награда са 15. Шведката Селма Лагерльоф (1909) е първата от тях. Сред по-известните са Грация Деледа (1926), Габриела Мистрал (1945), Надин Гордимър (1991), Тони Морисън (1993), Вислава Шимборска (1996), Херта Мюлер (2009), Алис Мънро (2013), Светлана Алексиевич (2015), Олга Токарчук (2018).

През 1931 г. Нобеловата награда е присъдена посмъртно на шведския поет Ерик Аксел Карлфелт. От 1974 г. статутът предвижда, че тя не може да се дава посмъртно, освен ако смъртта не настъпи след обявяването ѝ.

Обикновено Нобеловата награда е за цялостно творчество, но има деветима лауреати, на които Шведската академия я присъжда за конкретно произведение. Между тях са: Кнут Хамсун (1920) за монументалния му труд „Благодатта на земята“; Томас Ман (1929) за големия му роман „Буденброкови“, Роже Мартин дю Гар (1937) за „Семейство Тибо“; Михаил Шолохов (1965) за „Тихият Дон“, Ърнест Хемингуей (1954) за „Старецът и морето“.

Хемингуей не присъства на церемонията по здравословни причини. Благодарствената му реч е записана по-късно: … Колко лесно би било писането на литература, ако е необходимо само да се пише по друг начин за онова, което вече е добре написано Говорих твърде дълго като за пишещ човек. Един писател трябва да напише онова, което има да каже, а не да го говори. Отново ви благодаря! 

Сред пропуснатите от наградата автори се смятат Ибсен, Хенри Джеймс, Пруст, Кафка, Рилке, Музил, Кавафис, Манделщам, Гарсия Лорка, Песоа… Обяснителни бележки из витрините в музея напомнят, че основните произведения на Кафка, Кавафис и Песоа са публикувани чак след смъртта им. Истинските качества на поезията на Манделщам са разкрити преди всичко в непубликуваните стихотворения, които съпругата му спасява от изчезване и дава на света дълго след като той умира каторжник в Сибир.

Има обаче и сполучливи избори: Луиджи Пирандело (1934), Юджийн О’Нийл (1936), Самюел Бекет (1969), Александър Солженицин (1970).

Двама писатели не приемат наградата. Борис Пастернак (1958) най-напред се съгласява и благодари на Нобеловия комитет, после, тормозен от съветската власт, я отказва. В музея се съхраняват глави от романа „Доктор Живаго“, издадени от „Самиздат“ и минавали тайно от ръка на ръка в СССР. Жан Пол Сартр (1964) не признава Нобела, защото по принцип отказва всички официални отличия.

Най-изненадващият лауреат е безспорно Уинстън Чърчил. Мнозина смятат, че е носител на Нобеловата награда за мир, но всъщност той я взема за литература (1953). Между 1945 и 1953 г. Чърчил получава 21 номинации за литература и две за мир. Когато решението е взето след дългогодишни дискусии, вече е изминало доста време от военните подвизи на победителя във Втората световна война. Комитетът и Академията явно настояват за изключителните литературни заслуги на Чърчил като историк и оратор. Резултатът от многобройните реакции около британския министър е, че кандидати с правителствени длъжности като Андре Малро – френски писател, министър на културата при Шарл дьо Гол, и Леополд Седар Сенгор, сенегалски и френски поет и писател, първият президент на Сенегал, са изключени от номинациите.

Естествено Нобеловата награда има и политическа окраска. Гидът в музея набляга на разликата между политически ефекти и политически намерения. Първите са неизбежни и често непредсказуеми. Вторите са изрично забранени от Академията. Дава пример със Солженицин. Имайки предвид тъжните последици за Пастернак, секретарят на Нобеловия комитет предприема необичайната стъпка и пише до шведския посланик в Москва, за да добие някаква представа за позицията на Солженицин, и подчертава, че въпросът се отнася само към онова, което може „да му се случи лично“.

На входа на музея са изложени и имената на най-новите лауреати във всички области. Тази година Нобеловите награди за литература са две – за полякинята Олга Токарчук (2018) и австриеца Петер Хандке (2019).

След като човек натрупа информация за Нобел и неговите награди, може да се застои в залите с филми, да си поиграе с изобретения на някои лауреати, да разгледа техни лични вещи, да прелисти някоя книга, да седне в бара на стол с автограф от лауреат, да опита онзи прословут сладолед, поднасян на банкета на 10 декември.

***

Б.ред. Олга Токарчук и Петер Хандке изнесоха своите нобелови речи на 7 декември 2019 г. Олга Токарчук, чиято реч носи заглавието „Нежният разказвач“, насочва критика си към субективизма на съвременната литература. Задачата на литературата е в спояването на все по-нарастващата полифония от аз-истории, а нежността спрямо всички други форми на битието е нейният основен импулс. В речта си Петър Хандке цитира изобилно своето творчество и завършва с рецитация на стихотворение от шведския поет Тумас Транстрьомер. Противно на очакванията Хандке не отвръща на своите критици и отказва да говори за отношението си към Югославия. Ден по-рано, по време на пресконференция в Стокхолм, австрийският писател реагира раздразнено на въпросите за позицията му спрямо балканския конфликт. Двама членове на Нобеловата комисия подадоха оставки заради избора на Хандке, а историкът и писател Петер Енглунд, член на Шведската академия, заяви, че ще бойкотира церемонията по същата причина. Очакват се протести в Стокхолм. На 10 декември Олга Токарчук и Петер Хандке ще получат своите награди.