0
663

В мултивселената на комикса

„Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта“©Marvel Studios 2022

Нали знаете как някои персонажи в киното сякаш са създадени за определени актьори (освен в случаите, когато буквално са написани за тях). Е, Бенедикт Къмбърбач е идеален за ролята на съвършения злодей, пардон – джентълмен. А най-хубавото на комиксовия образ доктор Стивън Стрейндж е, че не се налага да има смахнато алтер его или зъл двойник, за да съчетава светлата и тъмната страна на Майстор на мистичните изкуства. След като филмът на Скот Дериксън от 2016 г. ни въведе в противоречивата природа на бъдещия Велик магьосник, с лутанията из мултивселената вътрешният конфликт на (анти)героя набира скорост.

Западната критиката не е много ласкава относно „Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта“, но на мен лично ми се струва, че когато става дума за екранизация по комикс, е по-логично да се обсъжда качеството на зрелището (в това число и съдържателно, разбира се), отколкото да се тюхкаме как не се е получил „по-смислен авторски филм“. И вместо да се възмущаваме как режисьорът Сам Рейми не бил успял да се пребори с продуцента Кевин Фийдж за налагане на творческия си стил, да оценим потенциалния ефект от присъствието на Рейми за различното звучене на поредната сага от вселената на Marvel.

Между влеченията си към екзорсизма и апокалипсиса (в киното) Скот Дериксън открехна вратата към могъщото его и истинското призвание на неврохирурга Стивън Стрейндж, във визуална среда, напомняща за оригиналното въображение на Кристофър Нолан. Самият Дериксън твърдял убедено, че следващият филм за магьосника ще бъде „първият Marvel хорър“, но впоследствие режисьорът напуска проекта поради „творчески различия“ с гореспоменатия Кевин Фийдж. Така позицията се овакантява за Сам Рейми, бащата на „злите мъртви“, и Даркмен, който обаче е обявил, че никога повече няма да снима истории със супергерои (след провала на „Спайдърмен“ 3 през 2007 г.)…

„Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта“©Marvel Studios 2022

След близо деветгодишно отсъствие от игралното кино (от приказката „Оз: Великият и могъщият“ насам) един от първите акламирани създатели на модерния хорър (трилогията „Злите мъртви“ от 80-те), но също така известен с черното си чувство за хумор, с превъзходния трилър „Прост план“ (1998) и с първата трилогия за Спайдърмен, все пак решава да приеме предизвикателството на Мултивселената и наследството на доктор Стрейндж. Резултатът е добре „темперирана“ смес от комикс, фантастика и хорър, въпреки недотам умелата работа на сценариста Майкъл Уолдрон, за когото това е дебют в пълнометражен проект.

Снажният супергерой Стрейндж се качва за шести път на големия екран с втори самостоятелен сюжет. Опазването на живота и дарбата на бъдещата магьосница Америка Чавес е основната му задача в „Мултивселената на лудостта“. Паралелно с това се повдигат някои интересни въпроси около черната магия, неумерените желания и неизбежното заплащане за „гяволиите“. Някои обвиняват сценария, че не отделял достатъчно внимание на паралелните светове, през които „прескачат“ Стивън и Америка, но да не забравяме все пак, че това е разказ за доктор Стрейндж, който използва мултивселената, а не обратното.

Причудливите чудовища в началото на филма са много ефектни – едновременно гротескни и зловещи. Уменията, които предоставя редовната употреба на Мракописа, са зрелищни и  ефикасни, също като цялостното присъствие на Алената вещица (Елизабет Олсън е превъзходна). Светилището Камар-таж е грандиозно, както и „родното място“ на Мракописа. В същото време хуморът е рядък гост и цялостният наратив остава по-далеч от иронията в сравнение с някои от хорърите на Сам Рейми – най-забавната сцена е бързото „пропадане“ на героите през паралелните светове, съпроводено от промяна на визуалната естетика.

„Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта“©Marvel Studios 2022

Няма съмнение, че по-детайлното описание на отделните вселени, както и сблъсъкът на някои герои с местните им версии биха допринесли за обогатяването на фабулата на „Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта“, но това видимо излиза извън пряката необходимост в разказваната тук история. От друга страна, частта с илюминатите, изборът на отделните образи, както и присъствието на Стрейндж в чужд свят, където неговото „аз“ не съществува, не е сред най-добре организираните драматургични елементи, а заема твърде голяма част от интригата…

Като изключим иновациите сред специалните ефекти, най-интересни в този втори самостоятелен филм за майстора на мистичните изкуства са отличителните белези на хорър жанра (и го казва човек, който не му е фен). Бруталната смърт, която застига част от действащите лица, обладаването на чуждо тяло, участието на истинско зомби и декомпозираното лице на Бенедикт Къмбърбач, което ни стряска още от трейлъра, съчетани с постулатите на комикса, подчертават някои любопитни идеи като възможността за репродуциране на супергероя, смъртната природа на свръхчовешките тела и други изненади, присъщи за киното на Сам Рейми, но крайно необичайни за Marvel. Така или иначе, зрелището е гарантирано. Ако пък режисьорът се задържи, може би следващия път тази тенденция ще се задълбочи…

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияОтносно критериите за професионалното-академично развитие и израстване
Следваща статияПоданици богомолци