2
836

В навечерието на войната

DEnev

Скоро ракетите ще започнат да свирят над Сирия.

Те и досега свиреха. Но сега хорът ще стане съвсем пълнозвучен.

Ракетите ще се появят, за да съживят онези покрити с бели чаршафи мъртъвци, жертви на химическата атака.

Няма да ги съживят. Няма да ги съживят.

В софийския трамвай номер 5 вече пътуват сирийски майки с по няколко деца. В определени часове от деня софийският трамвай номер 5 се превръща в нещо като бежански лагер. Ето един случаен цитат от информационния поток през последните дни:

„Общо 54 чужденци са се опитали да преминат незаконно българо-турската граница през изминалото денонощие. Пресичането на нелегалната миграция и незаконното преминаване през държавната граница стриктно се следи, съобщиха от пресцентъра на МВР.

В землището на Маточина е заловен мъж, твърдящ, че е палестински гражданин, а при с. Вълча Поляна са задържани 14 души без документи, по техни данни – палестински и сирийски граждани. При с. Лесово полицията е заловила турски граждани, а при с. Голям Дервент – петима иракчани без документи за самоличност. В землището на с. Крайново са задържани 31 души, отново без документи за самоличност – по думите им са сирийски граждани. В землището на с. Голям Дервент са задържани двама, без документи за самоличност – от Сирия и Либерия.”

Да, МВР стриктно следи. Да му благодарим. Както стриктно следи продавачите на контрабандни цигари. Както стриктно следи проституцията. Както стриктно търговията с наркотици.

Да му благодарим.

Миналата година присъствах на неделната служба в една гръцка църква в Бордо. Когато дойде времето да се произнесе молитвата „Отче наш”, я произнесоха на всички езици, на които говореха присъстващите богомолци – на френски, на гръцки, на български (черковнославянски),на руски, на румънски. Но накрая, на един от езиците молитвата прозвуча странно, непознато, беше като птиче чуруликане, като славеева песен. Казваше я на глас цялото семейство – майка, баща и две дечица. След края на службата ги попитах откъде са. От Сирия, отвърна бащата. И казахте „Отче наш” на арамейски? Да, каза бащата.

Значи, това е езикът, на който е говорил Иисус Христос, рекох си.

Или! Или! Лама сабахтани.

Талита,куми.

А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час; а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или! Или! лама савахтани? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил? Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия. И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие; другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави. А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.

(Мат. 27:45-50)

И като хвана детето за ръка, казва му: талита, куми; което означава: момиче, тебе казвам, стани!

(Марк. 5:41)

„Според телевизия Ен Би Си американски ракетен удар по Сирия може да бъде нанесен още в четвъртък”, пише Медиапул.

Тоест утре.

Това лято се видях с мои приятели, дошли си за лятото от Щатите. По-точно, видях се с майката и дъщерята. Бащата остана в Щатите да бачка. Те заминаха преди десет години. Бащата беше един от най-добрите ми приятели. Не ще да се връща, каза майката за дъщерята. Тук са й приятелите. До среднощ седят пред блока и си говорят. Чуруликат си.

Майката и дъщерята си заминаха преди няколко дни. Тази година момичето беше абитуриентка, сега ще се записва в университет. Жена ми приготви и даде на майката бурканче с българска чубрица, да носи на приятеля ми. Да отвори капачето приятелят ми и да вдъхне този мирис. Да вдъхне България, където не е стъпвал от десет години.

И където ние стъпваме всеки ден. Вървиш по улицата и гледаш все по-често празни витрини. Потънали в прах.

Преди тук беше книжарница. После беше нещо за фън-шуй. Сега е празно.

Преди тук имаше банков офис. На голяма, сериозна банка. Сега е празно.

Преди тук беше арт кафене. Продаваха се картини и книги. Правеха се премиери и изложби. Сега е празно.

Преди тук беше магазин за нови дрехи. После стана магазин за дрехи втора ръка. Сега е празно.

Можеш да напълниш цял тефтер, ако обиколиш София.

Само заложните къщи се увеличават. И магазините за алкохол.

Познавам един поет, който е учител по литература. Нищо по-естествено от това един поет да работи като учител по литература.

Нали така?

Но в България да си учител по литература е голямо изпитание. Попитайте някой учител по литература, той ще ви каже.

И този поет, досущ като мен, сега през ваканцията кръстосва улиците, гледа хората, занича в кашоните със стари книги. И той брои заложните къщи и магазините за алкохол. Сега е написал нова стихосбирка. В края на текста ще имам удоволствието да ви запозная с две негови стихотворения от новата му стихосбирка.

Но краят на текста още не е дошъл. Преди това две думи за Афганистан.

Раната Афганистан. Раната Сирия.

Афганистан е една от страните с най-горчива съдба. Писателят Халед Хосейни описа в три романа тази горчива съдба.

Ето какво пише той в „Ловецът на хвърчила”:

„Пътят от Кабул до Джелалабад, убийствено неравен и криволичещ между канарите, бе съвсем разнебитен от двете войни. Преди двайсет години бях видял със собствените си очи част от първата война. Около пътя се нижеха мрачни спомени за нея: обгорели корпуси на съветски танкове, преобърнати и ръждясали военни камиони, смачкан руски автомобил на дъното на дълбока пропаст. Втората война бях гледал само по телевизията.

Държейки волана с осакатената си ръка, той (Фарид) сочеше крайпътните кирпичени селца, където някога имал познати. Сега повечето били мъртви или някъде из бежанските лагери в Пакистан.

– Понякога мъртвите имат по-голям късмет – добави той.

Развалини и просяци. Накъдето и да погледнех, виждах само това. …клечаха на всеки ъгъл, облечени с дрипави парчета зебло, и протягаха мръсни ръце за милостиня. При това днес просяците бяха предимно деца, изпити и унили, някои на не повече от пет-шест години. Майките, наметнати с бурки, ги държаха в скутовете си край канавките… и монотонно нареждаха: „Бакшиш, бакшиш!” И още нещо, което не бях забелязал веднага: рядко се виждаше дете с възрастен мъж – войната бе превърнала бащите в лукс за Афганистан.”

А сега – ето обещаните стихотворения. На този поет, който броди по софийските улици. Учителя по литература. Може би сте го срещали, кой знае?

***

Обичам тая нощна тишина

докато пуша на прозореца и слушам

как люлякът невидимо се сресва

и в мислите ми тягостното минало

се слива с бъдещата скука;

така понякога и бавната река,

реката на годините досадни,

изгризва бреговете си от яд,

бучи в подмолите и корените рие,

но все не може да залее всичко:

остават островчета, припеци, места

за черните тромпети на щурците.

 

И още едно стихотворение:

 

ПОНОСИМО

 

Отново се заскитваш в тоя град

понятно е

Не би изрекъл нищо срещу себе си

и срещу въздуха сгъстен в листата

Роден си да разглеждаш книги и витрини

да се помайваш да почукваш с пръст

Баналността те наскърбява

но това

е също констатация банална

Годините горят

а този град се пълни като вена

Аз помня хората от мойто детство

Те имаха достойнство

бяха мъдри

и не приличаха на тези тук

Какво се случи

На двадесет си вече смахнат

На тридесет сърцето ти изхвръква

а на четиридесет да не говорим

Какво се случи че актьорът се лигави

а проститутките престанаха да бъдат мили

Наскоро аз видях как три деца

заритаха един човек в лицето

Главата му се мяташе особено

и те се смееха

Той беше кукла

Несъмнено

умеем да привикваме с нещата

И Нерон

не бил чак толкова жесток

а просто свикнал с ужасите

Всичко станало

защото бил самотен и уплашен

Бил чувствителен

Но тези тук

Но тези клетници забързани

към своите заводи банки канцеларии

с ограбени лица лица-реклами

на тъпата посредственост

не са ли те виновни

Мисля че не бъркам

Виновен си кръчмарю че не даде

на Баховата музика да те докосне

Убиецо виновен си

че не застреля правилните хора

търгашите мръсниците и отрицателите на живота

Ти красавице

виновна си за твойто съвършенство

То вони

Селяко див

виновен си за сивия живот и телевизора

Какво ли още

О поети

прочетохте Рембо Аполинер и другите

но не тъгувате достатъчно

виновни сте

че влаковете не вървят добре

и хлябът не е вкусен

Да се молим

на тази светлина и на дръвчето

на котките дъжда и президентите

Все някой трябва

да ни чуе

Кукли

 

Запомнихте ли?

Утре ще засвирят ракетите.

Три милиона българи в чужбина имат нужда от бурканче с чубрица.

Един поет е написал нова стихосбирка. Името му е Златозар Петров.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияНаследството на Селинджър
Следваща статияБорис III: опит за характеристика
на едно царуване

2 КОМЕНТАРИ

  1. Забелязва се едно задължително обвързване на всяко американско решение с непременно катастрофално затъване на българската икономика,този рефрен го чуваме денонощно от 70 години насам,а днес в „Сега“ ченгето Дмитри дори включи Хирошима, седмица след като новата Райна княгиня игра хоро при Жабокрек. Какви са изводите, всеки сам да си ги прави.
    Когато руснаците нахлуха в Афганистан, тук забраниха албума на Пинк Флойд Final cut заради текста, включващ Брежнев и Рейгън в една от песните. По същото време течеше „добруването на народа“. Спираха тока през няколко часа, икономиката затъваше , а другарите изтеглиха 13 милиарда долари заеми за четири години. Сетне пак заради хамериканците гладувахме при Луканов, пак заради хамериканците доларът стигна 4000 лв. при Виденов, пак заради хамериканците мафията на БСП чрез групировките се нагуши по време на юго-ембаргото с милиарди долари.
    Нека не виним американците за фалита на магазините, защото тук мафията не се състои от американски слуги, а от про-кагебистки мерзавци, днес „национално-отговорни капиталисти“. Екс-комунистическата родово-милиционерска кастова мафия у нас иска двадесет процента , за да ти даде да правиш бизнес, докато италианската иска само три процента. Именно родово-комунистическите милиционерски кастови властови елити срутиха 450 000 фирми в последните десет години в полза на родовите милиционерски екс-комунистически олигархични свои фирми, а не американските ракети в Либия. Магазинчето от десет кв.м за фен шуй на ъгъла на Борис и Пиротска може и да затвори кепенци, ала двадесетте гигантски МОЛА в близост до червените кастови, оградени със стени, квартали в подножието на Витоша пращят до покрива от скъпи и прескъпи стоки. Магазинчето от десет квадрата до кофата за боклук на ъгъла на Екзарх Йосиф и Сердика може и да фалира ( забележете – все дребни остатъци от някогашна София, магазинчета с по десетина собственици), но по булевард Фритьоф Нансен пълзят към Ню Лозенец стотици хиляди джипове и мерседеси, последен модел, карани от стотици хиляди усмихнати дечица на половин-милионната екскомунистическа каста, живееща в южните слънчеви нови квартали на София. Тези дечица не ги виждаме сред платените демонстранти. Докато двайсетина хиляди вървят неуморно всяка вечер към Парламента от осемдесет дни насам, по бул.Витоща кафенетата са пълни с десетки хиляди нахални остригани типове и техните лакирани кокони, а страничните улици пращят от паркирали една върху друга коли от по двеста хиляди евро. Не американските ракети разрушиха напълно икономиката ни в последните седемдесет години, не бомбата в Хирошима накара селяните да зарежат домовете си и земите си и да бягат в градовете за поминък след Конгреса на победилия социализъм. Не американските ракети прокудиха в Америкаи капиталистическа Европа два милиона българи. И не американските ракети напълниха България с емигрирали араби.

  2. Апокалипсисът не е завеса за хленчене по подредения живот при комунистическата диктатура. При комунистическата диктатура тоалетните на влаковете бяха все така мръсни и без течаща вода, зеещите по половин метър фуги между панелите в блоковете, строени от виетнамци биваха акуратно запълвани с вестници и торби от цимент и отгоре с една шпакла гипс, грозната конфекция отблъскваше погледите към витрините на Корекомите,валутните магазини, забранени за простосмъртните. Циганите живееха в същите коптори, а кооператорите имаха 50 ст. надница за трудоден. При подредения комуницъм се чакаше 25 години за панелка, десет – за зелен Москвич. При комунистическата диктатура те спираха на десет километра преди границата с насочени автомати и те питаха строго за открит лист. На самата граница, оградена с високи телени заграждения с течащ ток , стреляха без предупреждение. Такива бяха годините на подреденото детство на поета.