0
5899

В памет на Кристо

Христо Явашев, известен с артистичния си псевдоним Кристо, почина на 84 години в Ню Йорк. Новината дойде от неговия екип, а в съобщението още се казва: „Кристо живя пълноценно, не само мечтаеше за неща, смятани за невъзможни, но и ги реализираше“.

Той не би искал да тъжим. Той би искал да се радваме, когато говорим за него в минало време. Защото е имал пълноценен живот и истински ярък творчески път. Защото е успял да сбъдне мечтата на толкова много художници, на всички творци, които не са имали този шанс – да се изтръгнат от хватката на естетическия и идеен терор, да напуснат капана на сивотата, партийния кариеризъм и забраните в тоталитарна България. Имал е интуиция да разпознае заплахите от автоцензура, която идва веднъж, щом приемеш за нормално да те цензурират други. Не се е подлъгал от комфорта на компромиса и още като студент, при първата наложена забрана на негова творба, младият Христо Явашев е решил да действа. Да търси въздух, да излезе в широкия свят на световното изкуство с риска да гладува, но да не прави никакви отстъпки.

Той би искал да се усмихнем, вместо да униваме пред неизбежния факт, да се почудим от изключението, което чертае неговата житейска и творческа съдба. Че е имал големия житейски шанс да срещне сродна душа и такава упорита, луда глава като Жан-Клод – спътница, съавторка, съпруга. Че е успял да пренесе идеите си и реализацията им на няколко континента.

Той би искал да се радваме на неговия успех, който е успех на духа и споделеното изкуство. Той правеше магически художествени събития, които траят кратко и не са притежание на никого, за да станат по този начин собственост на всеки зрител, независимо колко дебел е портфейлът му. Кристо не късаше билети на входа на своето изкуство, той го подаряваше. Кристо ни съветваше да не търсим притежание, да не опитваме да задържим мига като собственост, да не приватизираме красотата, да не искаме да заграбим времето. Той раздаваше, винаги правеше проектите си безплатно и за най-широк кръг хора, беше социален, просторечив, скромен в облеклото, бита, поведението си. Всичко спечелено превръщаше в изкуство. Той беше щедър и към младите, към колегите си, включително свои сънародници, без да го прави шумно и парадно – на това сме били свидетели с очите си не веднъж и не два пъти. Кристо ни показа как се общува просто, човешки и непосредствено; като художник надхвърли рамките на изобразителното изкуство, като българин пренесе традициите ни над географските граници. Като човек на труда, показа, че високите думи и красивите идеи са нищо без старанието на ръцете и без мазолите по тях. Така е завършил и последния си работен ден – над поредната скица, рисувайки до късно вечерта.

Нека сме благодарни, че имахме възможност да сме свидетели на неговата епоха в изкуството.

Георги Тенев е роден през 1969 г. в София. Завършва НГДЕК „Константин-Кирил Философ” и Софийския университет „Св. Климент Охридски“, по-късно следва и във Виенския университет. Автор е на романите „Партиен дом“, „Кристо и свободната любов“, „Господин М.“, „Балкански ритуал“ и на сборника с разкази „Свещена светлина“ (отличен със стипендия за превод на Американския ПЕН център).