0
2203

В рая ли е Моцарт?

Днес се навършват 231 години от смъртта на великия композитор

Портрет на Моцарт от Йозеф Ланге, зет на композитора, 1783 г.

… Работата с Моцарт ще ни помогне
да се доближим с няколко крачки към един идеал,
който всеки един от нас носи.
Росен Миланов, диригент

Преди време разговарях с един свещеник и от дума на дума стана въпрос за творчеството на Моцарт. Оказа се, че Моцарт – според отчето – нямало как да бъде в рая, защото бил масон.

Едно от нещата, които най-много ме учудват, е смелостта на хората да се произнасят за неща, които са извън компетенциите им. А когато тази смелост е гарнирана с непоклатима, едва ли не пророческа интонация – тогава вече почвам да губя и спокойствието си.

Не бихме сбъркали, ако кажем, че една от най-типичните ни национални черти е всекомпетентността. Реално погледнато обаче, ние знаем твърде малко дори за видимия свят. А когато говорим за невидимия, тогава нещата стават още по-несигурни и трудни за осмисляне и разбиране.

„Наскоро по радиото чух – пише енциклопедистът отец Павел Флоренски – част от концерт на Моцарт. И всеки път с изумление узнавам отново тази яснота, златния, изгубен от човечеството рай.“ Музика и рай – дали тук не става дума за една нова битийна реалност, влизаща в „противоречие“ с думите на апостол Павел, че „ухо не е чувало […] това, що Бог е приготвил за ония, които го обичат“? Разбира се, това противопоставяне е по-скоро стилистична фигура, освен това си мисля, че ухото на ап. Павел би се зарадвало да чуе музика, сътворена от човек, чието име значи „възлюбен от Бога“[1]). Всичко това е потвърждение, че животът се разгръща по неведоми пътища и че нашата надежда има своето място в бъдещето.

Но щом говорим за апостоли, трябва да признаем, че тъкмо люде като Моцарт са апостоли на Бога. Разбира се, не в тесния смисъл, валиден за онези, които са видели с очите си и са попипали с ръцете си Словото на живота, а в един по-широк контекст. Защото красивото и вдъхновеното, завещано ни от хората на изкуството, е своеобразен мост към Небето. А както казва известният руски пианист Алексей Володин – творейки,  композитори като Моцарт и Бетовен са се издигали над себе си.

За отношението на Църквата към масонството са казани и изписани немалко слова, които бихме вместили в диапазона от умереното до крайното отрицание[2]. Да, Моцарт е писал и произведения с масонски мотиви – като операта „Вълшебната флейта“. Не бихме сбъркали, ако разглеждаме членството му в масонска ложа в контекста на тогавашните идеи на Просвещението. Същевременно обаче великият композитор е бил искрено вярващ в Бога човек, създал десетки сакрални произведения[3].

Православният духовник Петър Мещеринов твърди, че музиката на Моцарт съчетава изисканост и небесна красота, изразени, доколкото това е възможно, със звуци. Композиторът съвместява в творчеството си Божията светлина, налична у всеки човек, и кошмарът на съществуването в падналия и смъртен свят[4]. Според Бърнард Шоу музиката на Моцарт е единствената написана досега музика, която не би звучала неуместно в устата на Бог.

Моцарт е бил любимият композитор и на швейцарския богослов Карл Барт. В един от текстовете си последният твърди, че ако отиде на небето, първо ще попита за Моцарт[5].

Разбира се, не бива да влизаме в ролята на Харон – лодкаря, който прекарва през реката на смъртта душите на хората. А и завещаното от Моцарт не може да се сравни с монета, то представлява грамадно музикално съкровище[6].

Изхождайки обаче от библейското твърдение, че „Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта“, имаме пълното основание да твърдим, че в музиката на Моцарт можем да открием черти от неговата творческа натура и енергия.

„Това кикотещо се създание, което видях да пълзи по пода, бе Моцарт. Защо Бог е избрал такова скверно дете да Му бъде инструмент?“ Тези думи изрича във филма на Милош Форман „Амадеус“ умният, изискан и добре възпитан Салиери (в прекрасното изпълнение на Ф. Мъри Ейбрахам). Макар днес да се оспорва истинността на твърдението, че Салиери е отровил Моцарт, филмът по удивителен начин разкрива природата на завистта. (Вероятно по същия начин са се почувствали някои иудеи, когато чули Христос да казва, че вярата на един езичник, римския командир-центурион, превъзхожда тяхната – срв. Мат.8: 5–10).

Свикнали сме да мислим, че талантът върви ръка за ръка с благопристойността. Случаят с Моцарт разбива подобни постулати. Известно е, че композиторът е имал весел и шеговит характер. В някои от писмата си демонстрира дори т.нар. тоалетен (скатологичен) хумор.

Как се съчетават християнството и смехът? Пишейки по този въпрос, презвитер Стефан Стефанов мъдро отбелязва: „Пиетизмът е възникнал в средите на Лютеранската църква през XVII–XVIII в., но и днес в нашите църковни среди битуват пиетистки схващания, според които смехът, веселието, телевизията, посещението на ресторант, кино и пр. са осъдителни. Подобно шаблонно благочестие едва ли е най-добрият образец за следване…“[7].

Една древна сентенция гласи, че това, което е позволено на Юпитер, не е позволено на бика. Така че, когато говорим за Моцарт, можем да почерпим вдъхновение от всецялата му отдаденост на призванието, дадено му от Бог. Знаем, че Моцарт е водил изключително напрегнат и неуморен творчески живот – затова угасва едва на 35[8].

Днес, когато музикалният свят отбелязва годишнина от кончината на великия композитор, ще завършим с един стих на У. Х. Одън, посветен на виенския класик:

Тъй редно е да почетем деня
на онзи, що не стори ни злина,
шедьоврите с дузини ги редеше,
от неприличен кикот се тресеше;
погребан като просяк в кал и киша –
друг като него днес едва ли диша.[9]

––––––––––––––––

[1] Цялото име на композитора е Йоан Хризостом Волфганг Теофил Моцарт. Името Теофил (на ит. език Амадей) означава „възлюбен от Бог“, „обичащ Бога“.
[2] Вж. Християни-масони – възможно ли е?, Вяра и общество с Горан Благоев, 01/12/2018 г.; Вж. също Балкански, Г. Православната църква и българското масонство до 1940 г., www.uglb.bg; Презвитер Стефан М. Стефанов. Какво е мнението на свещениците за масонството?, www.pravoslavie.bg, 18/05/2006 г.; Чернева, Д. Тамплиери, архонти, масони…, www.kultura.bg, 27/09/2012 г. 
[3] Борисов, И. Моцарт и вярата, www.bogonosci.bg, 05/12/2021 г.
[4] Мещеринов, П. 250 лет со дня рождения Моцарта, „Церковном вестнике“ № 3 (328), февраль 2006.
[5] Барт, К. Признание Моцарту.// Бальтазар Г. У. фон, Барт К., Кюнг Г. Богословие и музыка. Три речи о Моцарте. Москва: Библейско-богословский институт св. апостола Андрея, 2011, с. 47.
[6] Харон в древногръцката митология е лодкарят, който прекарва мъртвите – ако имат монета под езика, с която да му платят – през реката Стикс (според друга версия – Ахерон) в подземното царство на Хадес.
[7] Презвитер Стефан М. Стефанов. Какво е отношението на християнската традиция към смеха?, www.pravoslavie.bg, 13/04/2006 г. 
[8] Борисов, И. От кого зависят животът и здравето ни? – отговаря Моцарт, www.bogonosci.bg, 06/04/2022 г.
[9] Цит. по Бродски, Й. В памет на Стивън Спендър В: Бродски, Й. За скръбта и разума. С., 2003.