0
743

В реално време

Антон Терзиев, Скришни игри, живопис

„Скришни игри“, изложба живопис на Антон Терзиев, до 29 септември в Червената къща в София.

Една от най-популярните игри в днешно време е да ловиш покемони с телефона. Не само децата, но и възрастните правят това, да кажем в метрото, докато в същото време в съседния вагон може да избухне бомба. Съвременната политика също все повече прилича на нелепа игра с участващите в нея персонажи, които са на крачка от това да се въплътят в анимационни – Доналд Тръмп и Чичо Скруч, къде точно е разликата?

Както в картините от цикъла „Скришни игри“, където дигитално създадените образи на някои влиятелни играчи в съвременната култура придобиват истинност, защото са изобразени триизмерни и веществени в живописен почерк, който не маниерничи и е подходящ например за редовни портрети или пейзажи. С начина, по който са изобразени дронът, електронните играчки или сцената на покрива, почти като кадър от филм, Антон Терзиев претендира, че те са по-реални от това, което се случва в далечината.

По-добре с живопис, отколкото с телефон, макар че с умен телефон можеш да вършиш почти всичко – да играеш, да насочваш дрон, дори може би да управляваш тълпи или държави. Но въпреки че изложбата има собствен живописен характер, нито академичен, нито формалистичен, целта не е да се утвърждава определен стил. Темата е за възпроизвеждането на събития „в реално време“, както е модерно да се казва. Без всъщност да се разбира дали става дума за конкретен разказ, или за манипулативна игра с разпознаваеми образи, теми и истории.

Казаното тук е съшито от свободни интерпретации, картините ги позволяват, колкото и да са категорични в своята декларативност. Конкретната схема, която се повтаря и в седемте работи, наслагва агресивни по различен начин персонажи върху градски пейзажи, префасонирани до степен да приличат на тапети. Тези задни, или в случая по-скоро ниски планове, защото гледната точка винаги е отвисоко, създават това „или“ между идеята за тълпа и за държава. Дали става дума за недоумение кой ръководи тълпите, или кой ръководи държавите, може да се предполага, като се съединят всички визуални елементи. Въпреки че разграничението между централните герои и задните планове е достатъчно категорично.