В ден като днешния „Атака“ вече не е част от коалицията „Обединени патриоти“, но ми се иска да напиша за нещо друго от вчера. Не защото сюжетът с „Атака“ е така незначителен, не че не заслужава внимание, не защото да се стигне до такава развръзка не се очакваше от много време. В никакъв случай не и поради това, че призивът на Волен Сидеров към министър-председателя да се намеси в драмата, да сложи ред и да вразуми останалите двама участници в нея, не съдържаше твърде любопитни референции към философията и културата на Изтока. Любопитни не сами по себе си, защото не биха обогатили информационно някого, а защото размислите за света и битието като за пулсиращи между извечните принципи ин и ян, размишления, споделени от Сидеров вчера с публиката, са рефлексии, които не се очаква да бъдат размислите и веруюто на човека, който държи телевизия „Алфа“.
Нали това е телевизията в България, която не спира да тръби, че проповядва православната истина. Нали това е самотният глас в България (за такъв самата медия представя непрестанно себе си) на тревога и пробуждане, на съпротива срещу глобалния поход против Православието.
Е да, но ето че водачът на „Атака“, и господар на „Алфа“ разкри себе си вчера не само като тънък познавач на онтологичния дуализъм, но и като убеден почитател на тази философска парадигма. Поне такъв смисъл носеха думите, че Борисов (като човек на източните бойни изкуства) би трябвало да е достатъчно наясно с универсалния закон за взаимодействието на противоположните начала, без което самият свят и хармонията в него биха били невъзможни. Действително, автентично православно разбиране.
Няма да ви губя повече времето с тези небивалици.
Всъщност искам да говоря за друго, както и обещах в началото. Пак вчера от Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ обявиха, че са готови с проект за регламентиране на начина, по който ще се придвижват занапред по пътищата така наречените електрически тротинетки. Искрено се зарадвах на новината и ще ви кажа защо. Прочее, такава регламентация вече се прилага, макар и от скоро в много страни от Европейския съюз. Не съм проверявал кои са те и какви са спецификите на законите и наредбите в различните държави, но и не това е моя тема тук. Става дума за самата несъмнена нужда от въвеждането на такива правила. Произнасям се така, понеже в последно време се нагледах на какви ли не рискови изпълнения по улиците на хора, движещи се с такива тротинетки. Наистина е много важно да бъде определено къде ще могат да се движат тези превозни средства. Защото в момента те хвърчат както по пътното платно, така и тротоарите и велоалеите. Ще рече навсякъде и където си поискат. Дефинирането на местата за придвижването е свързано, както е ясно, с нещо което го предхожда. Със самата законова категоризация на този тип превозни средства. За момента в България те не са поставени в нито една от съществуващите категории. Ето защо класифицирането им е необходимото условие за всичко останало.
Инцидентите с електрически тротинетки в европейски мащаб станаха причина Европейската комисия да предприеме действия за въвеждането на регламентация по въпроса. И въпреки че такива правила вече са въведени в редица европейски държави, действителността е друга.
Наскоро бях в Милано и току до Миланската скала щяха да ме отнесат, както си вървях по тротоара, двама юноши с кашмирени пуловерчета, наметнати на гърба и с ръкави, завързани отпред на гърдите. Бързаха много с тротинетките си (явно за квартала на модата) и цепеха. Говоря буквално – те разцепваха множеството на пешеходците, вървящи, спиращи се пред витрините, любуващите се на старите милански трамвайчета, съзерцаващи като мен неокласицистичните бюстове по онези палаци, които тази улица е запазила от двайсетте и трийсетте години на деветнайсетия век, разцепваха групичките от момичета, дошли в Милано с евтини полети (като мен) и групичките от момчета, пристигнали в Милано с евтини полети, за да се срещнат с групичките на момичетата.
За да минат. Но защо през нас?
Не беше отдавна когато написах за Портал Култура една статия за субкултурата на фанатизирания велосипедист, обърнал своята отговорност към природата и света, както и своя избор на лайфстайл на мотив за преминаване през тълпата.
Мисля, че електрическата тротинетка в момента е нещо, което застрашава с потенциала си да мобилизира социопатни импулси и изблици. Съвсем не казвам, че става дума за някакво опасно явление, просто поздравявам начинанието и тази форма на придвижване да бъде изправена пред факта, че несъобразяването с другите е възможно само в пустинята.
Забележително е, и с това ще завърша, че като се поразгледа човек из информационния масив в интернет, който засяга темата за електрическите тротинетки, ще констатира следното: огромната част от публикациите, посветени на това явление и отнасящи се до опасностите, които могат да произлязат от него, са в същината си съвети към ползвателите на тротинетки да внимават много за себе си и за собственото си здраве. Предупреждават ги, че според статистиките новата тяхна независимост е твърде опасна за самите тях. Оказва се, че много хора падат от тротинетките си. За опасност от това да се врежеш в последния момент пред тролея, точно преди той да направи опит за излизане от спирката, а после да излетиш с перфектен диагонал в крайнолявата лента, преди да преминеш, за разлика от всички останали на червено, не става дума в повечето такива предупредителни публикации.
Не пледирам за изолация на основата на изолирани случаи. Пледирам за нужната регулация.
